Преди 100 години
Град Струга се намира на северния край на Охридското езеро.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
По време на Балканската война 300 мъже от него се включват в Македонското опълчение, което става част от българската армия. Но то се сражава в Родопската област, а в Струга влизат сръбски войски и след Междусъюзническата война населеното място попада в пределите на кралството.
Оцелелите 130 опълченци се завръщат в родния край с пушките и униформите си, много от тях обкичени с ордени и медали. Прогонват назначения от сръбските власти кмет и на негово място поставят поручик Станойко Владковски, който е бил командир на рота в опълчението.
Понеже обстановката е нестабилна в почти цяла Македония, сърбите се стремят да утвърждават своето управление преди всичко в по-големите градове и затова първоначално не отделят внимание на събитията в Струга. Но когато назрява Голямата европейска война, в която Сърбия и България по всяка вероятност ще са противници, властите в Белград решават да си подсигурят тила.
Затова те пристъпват към смяна на всички кметове в Македония, за които има сведения, че подкрепят българщината. Когато обаче изпратените за тази цел в Струга сръбски чиновници, придружени от един взвод, пристигат в града, те са посрещнати от 40 опълченци в униформи и с пушки, които заявяват, че само населението на града има право да решава кой да е кмет.
Командирът на взвода иска подкрепление от Охрид и му изпращат цяла рота. Съставя се план за унищожаване на опълченците. За неговото изпълнение е определена нощта на 24 срещу 25 май, защото през деня българите ще празнуват празника на светите братя Кирил и Методий и ще бъдат с отслабено внимание.
След смрачаване сръбски войници начертават с тебешир хиксове по портите на къщите на опълченците, за да намерят обектите за нападение през нощта. Като се завръща малко по-късно от обикновеното, кметът Станойко Владковски забелязва на вратата си тебеширения знак. Отначало не обръща внимание, но случайно открива същия на съседната порта, която е на един от опълченците, а такъв няма на другия му съсед.
Това го хвърля в почуда, но като започва да размишлява, стига до извода, че не е случайно. Обикаля други къщи и вижда, че знаци са поставени само на тези, в които живеят опълченци. Започва да чука на вратите, събира десетина и им казва, че нещо лошо се готви. Понеже няма време да предупредят всички, те се въоръжават и се спотаяват в черковната градинка.
Един от тях се качва на камбанарията и към 22 ч. забелязва сръбски войници със запалени факли. Станойко Владковски нарежда да се бие камбаната и заспалият град се пробужда. Хората излизат с фенери и газеничета, и препречват пътя на сръбските войници. Те са стъписани и объркани. Опълченците дават залп във въздуха и ги приканват да предадат оръжието си, иначе ще бъдат изтребени до един. Междувременно и повечето от другите опълченци вече са излезли с пушките си и насочват дулата им срещу тях. Без нито един изстрел сръбските войници предават оръжието си. Оставят им факлите. Нека с тях си осветяват пътя към дома, който е далече на север, а тук е било и ще бъде българско.
Патриотичен календар
23 май 1900 г. — В Дуранкулак избухва бунт против натуралния десятък
24 май — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 май 1851 г. — В Пловдив се честват за първи път св. св. Кирил и Методий
26 май 1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и загива при опит да премине буйните води на р. Янтра
27 май 927 г. — Умира българският цар Симеон I
27 май 1850 г. — Населението в Белоградчишко се вдига на въстание, прераснало в цяла Северозападна България и известно като Видинско въстание
27 май 1866 г. — В Букурещ е създаден Таен български централен комитет (ТБЦК), приемник на който по-късно става БРЦК
27 май 1925 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Европа — обесване на извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал“ (дн. „Св. Неделя”) Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев
27 май 1985 г. — В Рим започва скалъпеният процес срещу Сергей Антонов и задочно — срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев, обвинени за съучастие в атентата срещу Йоан Павел II
28 май 1805 г. — Роден е Ильо войвода
28 май 1876 г. — Обесен е Бачо Киро
28 май 1920 г. — В Царство България е приет Закон за трудовата повинност, с който се задължават младежите над 20 години и девойките над 16 години да упражняват общественополезен труд
29 май 1876 г. —Четата на Христо Ботев се качва на парахода „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй
