ЮНЕСКО включи 100-годишнината му в календара си, а в родния му Пловдив поставиха в негова памет... мемориална пейка
Автор: Камен Колев
Първият век от рождението на великия български бас Борис Христов се празнува по целия свят. От София до Чикаго и от Токио до Еквадор, 128 оперни театри и 120 фестивала по цялото земно кълбо включват в програмите си честванията на един от най-големите певци на ХХ век. Юбилеят е включен и в календара на ЮНЕСКО, редом до годишнините на Михаил Лермонтов и Ел Греко. В същото време родният му град Пловдив месеци наред не можеше да реши да постави ли дарения на града монумент на оперния певец, или да отбележи събитието с художествена пейка, монтирана пред Градския дом на културата. Борис Христов е роден на 18 май, но проявите около честванията на стогодишнината от рождението му ще текат през цялата година.
Началото им бе дадено през февруари с концерта „По стъпките на Борис Христов", изнесен в Българската академия в Рим. През март в Русе, в рамките на "Мартенски музикални дни", пък концерт, посветен на големия бас, изнесе Пламен Бейков. Документален филм за певеца, сниман у нас и в Италия, бе представен през април. В края на миналия месец и Стара Загора се включи в честванията, като организира Дни на Борис Христов. А в Националната библиотека бе подредена изложба с костюми, реквизит и вещи на световноизвестния ни глас.
Юбилейната годишнина отбелязват и в Чикаго. Вашингтон пък се включва с концерт на Генко Гешев и Иво Калчев, изложба и прожекция, а в Брюксел е предвиден спектакъл в оперния театър "Ла Моне". Рим ще е домакин на концерт на български и италиански певци в академията "Санта Чечилия".
През октомври се организира конкурс за млади оперни певци „Борис Христов". Той ще се проведе в българската столица, а през ноември в Лондон ще се състои третият фестивал на българската музика в Лондон с гостуване на Софийската опера и изложба.
Доскоро малко известен факт бе, че великият бас е роден в Пловдив. Родната му къща е на ул. „Велико Търново” 47, до Цар-Симеоновата градина. Единствено малък барелеф и скромна паметна плоча под него, монтирани върху фасадата на къщата, напомнят, че тя е родното място на световноизвестния талант. Пловдивчани разказват как писателят Стефан Цанев, пътувайки през една италианска провинция, се отбил в кръчмата на малко селце.
Понечил да седне на масата в ъгъла, но собственикът скочил: „Не може, тук е сядал великият Борис Христов!”. Докато италианецът напомня на всеки гост кой е седял на това място в заведението му, допреди 10 години собствениците на къщата в Пловдив дори не знаели, че тук е роден оперният певец. Поставянето на паметната плоча е станало по инициатива на председателя на пловдивския Граждански клуб Лука Станчев. От години певците от пловдивския хор „Борис Христов” имат желание да направят негов музей в града.
Оглеждали са няколко къщи в Стария град. Макар там да има имоти държавна собственост, които не се ползват и до днес, въпросът с музея на гласовития пловдивчанин остава нерешен.
В родната му къща няма как това да стане, тъй като тя е притежание на хора, които нямат никаква родствена връзка с Борис Христов. При това от години родолюбиви днешни съграждани на певеца алармират, че сградата не се поддържа добре и се руши – особено стените на източната стая, където е роден гениалният музикант. Години наред местната община не се е сетила да участва в програми като „Красива България”, за да освежи поне фасадата на дома. Пловдивските властници се изложиха и с честванията на 100-годишнината, като дълго време отказваха да монтират готов монумент на оперния певец, изработен от пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки.
За сметка на това отпуснаха солидна сума на местен художник, който да направи... „художествена пейка“ в памет на Борис Христов. Хрумването е пейката от дърво и чугун да се постави пред Градския дом на културата, който носи името на певеца. Тя е на твореца Атанас Хранов. През април Общинският съвет в Пловдив реши да отпусне за проекта 14 000 лева – 10 хиляди лв. за авторски хонорар на Хранов и 4000 лв. за облагородяване на пространството около „мемориалния“ парков аксесоар.
По време на въпросната сесия се чу предложение да се обсъди и проектът за монумент на скулптора Цвятко Сиромашки. Неговата идея е на площада пред културния дом да се постави бюст на оперния певец. Общинарите обаче отхвърлиха това с различни доводи, а зам.-кметът по културата Стефан Стоянов обясни, че в района ще се прави подземен паркинг.
Срамното поведение на пловдивските властници предизвика горчиво възмущение у Елмира Дърварова – първата жена концертмайстор на Метрополитън и директор на Камерния фестивал в Ню Йорк. Българската цигуларка почита юбилея от рождението на Борис Христов с поредица концерти и не може да се примири с безхаберието и пренебрежителното отношение на общинарите под тепетата към световния бас.
Пред репортери тя разказва, че последния път, когато певецът минал през Пловдив, нито един пловдивчанин не го заговорил, не го спрял, не го поканил дори едно кафе да изпият.
„Забравен е и пренебрегнат от родния си град приживе, та и до днес – защо няма улица на негово име в Пловдив, защо се руши и гние неподдържана родната му къща, защо сега градската управа отблъсна дарението - монумент „Борис Христов” на един от най-големите български скулптори Цвятко Сиромашки? За да пръснат хиляди левове за една пейка, която с обикновеното си и антимонументално, направо прозаично присъствие, е шамар за колосалния артист Борис Христов – унизителна обида и срамно подритване на ореола му и святата му памет”, не крие възмущението си цигуларката.
Дърварова е категорична, че ако Борис Христов бе роден в който и да е друг град – Виена, Берлин, Рим, огромни дворци на културата и пищни сгради щяха да носят името му, а алеи с негови статуи биха красили парковете в тези населени места. „А Пловдив му отреди... пейка. И то доста неугледна”, огорчена е Елмира Дърварова.
Внезапно общината в Пловдив си промени решението и монументът на Борис Христов все пак ще бъде поставен пред Градския дом на културата. Зам.-кметът Стефан Стоянов не пожела да каже на какво се дължи това отстъпление.
За скулптурата си Цвятко Сиромашки е събрал от дарения 20 хиляди лева, а 500-те килограма месинг са осигурени от местния културтрегер Жорж Трак. Сиромашки посвещава работата си и на своята 60-годишнина. Христов е един от любимите му певци – като студент в Санкт Петербург през 70-те години на ХХ век си купувал плочи с уникални записи на българския бас, правени в катедралния храм „Свети Александър Невски”.
