Основна грижа на Екзархията, училищните настоятелства и общините е била материалното обзавеждане на детските заведения, снабдяването им с дидактични пособия и осигуряването на детски учителки
Автор: Страхил Николов
Още преди учредяването на Българската екзархия, по време на Възраждането, учебното дело в Македония и Одринско е в процес на преминаване от килийно към светско обучение. Като правило е било прието заедно с откриването на българско училище, към него да се организира и забавачница.
Ето защо с превръщането на елинското училище в с. Гайтаниново, Неврокопско, в българско, още през 1867 г. то е било структурирано по нов образец – забавачница, четири отделения и три класа.
Тази забавачница е първото предучилищно заведение, открито на територията на днешна България – цели 15 години преди тази в Свищов, която неправилно се смята за първото детско заведение в страната.
Такава забавачница е била открита през 1869 г. и в град Крушево. През 1877 г. българско предучилищно детско заведение е имало в с. Тешево, а от 1879 г. и в с. Дакчифлик (дн. Добротино, също Неврокопско).
Голяма е заслугата на Екзархията, особено след 1877 г, когато ръководството на църковните дела поема Екзарх Йосиф І, който заедно с общините, училищните настоятелства, ВМРО и помощта на Княжество България ускорява откриването и развитието на забавачниците.
Те биват схващани като „основата, върху която ще градим бъдещето на народа във възпитателно и образователно отношение“. Те са схващани като средство за затвърждаване на българския дух у подрастващите в борбата срещу гръцкия и сръбския шовинизъм.
За да се централизират и уеднаквят формите на работа в забавачниците, Екзархията в лицето на своя училищен отдел през 1892 г. подготвя и разпространява сред детските учители Ръководство за забавачниците, което определя техните задачи (подготовка за училище), методи на възпитание (предимно предметно онагледяване) и структурите на групите по възрастов принцип.
Основна грижа на Екзархията, училищните настоятелства и общините е била материалното обзавеждане на детските заведения, снабдяването им с дидактични пособия и осигуряването на детски учителки. За тяхната подготовка в Стара Загора и София били отпуснати две стипензи, а в Солунската девическа гимназия за целта бил открит специален курс.
Към 1899 г. към почти всички български училища в Македония и Одринско били открити забавачници. От статистиката, с която разполагаме, се вижда, че децата, настанени в забавачниците в Солунски, Битолски, Скопски и Одрински вилаети, през учебната 1892-1893 г. възлизат на 2208, а през 1899-1900 г. броят им се увеличава до 15 502.
Най-голям успех в развитието на предучилищното възпитание бележи Солунският вилает, на второ място се нарежда Битолският, а на трето – Скопският.
По този повод проф. Божинов справедливо отбелязва, че бил постигнат „забележителен успех в резултат на обединените усилия на българските църковни общини, на училищните настоятелства и на Екзархията“.
За същото това време детските училища (т. е. детските градини) – народни и частни, в градовете и селата на свободна България са обхванали значително по-малък брой деца. По данни на официалната статистика през 1893 г. в тях са записани 331 българчета, а през 1900 г. броят им достига до 4655.
Патриотичен календар
5 април 1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци.
6 април 1909 г. — Турция признава Независимостта на България с Цариградския българо-турски протокол.
6 април 1941 г. — В отговор на германската инвазия в Югославия по време на Втората световна война, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и Кюстендил, при което в София има 8 загинали, а в Кюстендил жертвите са 67, а ранените – 90 души.
8 април 2001 г. — Оповестени са резултатите от официалното преброяване в България – населението възлиза на 7 799 000 души.
10 април 1866 г. — Основано е българско читалище в Цариград.
