Патилата на староселци през турско робство


Патилата на староселци през турско робство
Староселско хоро през 1890 г.
26 Март 2014, Сряда


През 1388 г. непокътнатата крепост Тарана (дн. Тутракан) минава в ръцете на турците. И тъй като землището на с. Старо село е в съседство, турците се настаняват и в него.


М. Йонов пише, че в дневниците на Киндеберг (1672-1674 г.) е отразено следното: „Малко на запад от Тутракан се намира с. Ески Смил (дн. Старо село), което е с двадесет и няколко къщи”.
Но както се случва в ония страшни години, в селото идват чуждоземци, подгонени от османлиите, и староселци ги приютяват в домовете си. Неканените гости обаче донасят със себе си и заразата на коварната болест – чумата.

Настъпва страшен мор. Оцелелите хора решават да напуснат това проклето място, което винаги ще им напомня за смъртта на най-близките им.
Заселват се на километър южно от старото землище по десния бряг на Стара река, но вече нагоре – до вековната гора „Боблата” с площ от 50 хиляди декара, където въздухът е най-чист.

И през втората половина на ХV век Добруджа претърпява нови тежки удари, когато управители на санджака са Мехмед ІІ и Ракас Синан бей. Османското владичество се стабилизира. Военизираните организации способстват за ислямизирането и турцизирането на местното население.
Турските издевателства и тук не отминават раята. Агите и бейовете жестоко експлоатират местните жители. По-хубавите моми нямали право да се женят за българи…

Стари хора са ми разказвали, че от родовете на Трънчовци и Папашчевци имало потурчени девойки. Турците от съседното село Тюрк Смил (дн. Нова Черна) често нападали селото и го ограбвали. Това се потвърждава и от името на местността Маразлъка, която е свързана със следното предание.
Много били мъките, които преживял народът ни в черните години на робството. Из земите ни бродели башибозуци и черкези, които нападали нивите, ограбвали къщите и избивали беззащитните мъже, жени, старци и деца.

В една ранна утрин хубавицата Мара натоварила с майка си магарето и го повели към голямата нива, недалеч от селото. До обед двете жени жънали без да си починат. Когато слънцето се издигнало най-високо на небосвода, Мара се изправила и се заоглеждала настрани. „Мамо, айде да си идем. Мирише ми на турци” – рекла тя.
Докато казала тези думи, от гората излезли мустакати и страшни османлии, които се нахвърлили на момата, осквернили я и отрязали главата й пред очите на майката. Скоро те изчезнали там, откъдето се появили. А съкрушената майка едвам качила милата си щерка на самара и подкарала магарето към къщи.

Това предание ми разказа 83-годишният Димитър Иванов Равалиев, който го е чул от дядо Стефко през 1912 г., когато той е бил на 115 години.
По време на Априлското въстание дядо Янко Ангелов организира група староселци, които се въоръжават с колове и сопи. Оттогава досега в Старо село не живеят други народности, освен българи. Това е едно от малкото населени места в областта, където населението е само българско.

Василка Равалиева,
Председател на НФСБ,
с. Старо село,
обл. Силистра


Патриотичен календар

21 март 1921 г. — Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) –  български писател, хуморист и драматург, известен най-вече с поредицата „Приключенията на Лиско“ и сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“ и „Бягство в Ропотамо”

22 март 1918 г. — Умира Панайот Хитов

23 март 1869 г. — Петко Славейков основава към българското читалище в Цариград Българско благодетелно братство „Просвещение“

23 март 1907 г. — Умира войводата Филип Тотю

24 март 1201 г. — Цар Калоян превзема Варна, с което градът преминава от Византийската империя в България

26 март 1950 г. — В София е проведен първият мач от българския турнир по аматьорски бокс "Странджа"

26 март — Ден на Тракия


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки