Изчезналите пловдивски тепета


Изчезналите пловдивски тепета
Марково тепе в началото на ХХ век
26 Март 2014, Сряда


Хълмовете били описани още в древногръцката митология

Автор: Камен Колев

Дори и кореняци пловдивчани смятат, че пловдивските тепета са седем и, че изчезналият хълм е само Марково тепе. Изследователи от Държавния архив обаче доказват, че тепетата са били повече и че дори данни за тях се откриват в древногръцката митология.
Хълмовете в Пловдив са били 11, казват изследователите, които преди време дори подредиха в изложба фотоси и документи в подкрепа на своята теза. От хълмовете започва пловдивската история - още в древногръцката митология има сюжети, свързани с древния град, част от които са големите исполински канари, хвърляни от титаните. Такива сцени са изобразени върху древна гръцка керамика.

Хълмовете са и първото нещо, което западните пътешественици описват след падането на България под турско робство.
Тепетата са били разрушавани най-често, за да се използват камъните им за нещо друго. Такава е била съдбата на Лаут тепе, чието име днес носи един от пловдивските паркове. Най-ранното му изображение е върху гравюри от 1715 г. и карта от 1867 година, но мястото му не е известно на съвременниците.

През 1905 г. опълченците още се сдобивали с камъни оттам. Общината им разрешила безплатно да си строят къщи, така то било разрушено за техните домове и за артилерийски казарми. Говори се за още едно малко тепе, което е било срещу Баня Старинна, над подлеза. Наричало се е Валели и е изчезнало последно, казва Владимир Балчев, главен експерт в Държавен архив - Пловдив, който от години изследва историята на пловдивските хълмове.
За най-старото тепе в града - Каменица, се знае, че е било арена на състезания по борба.

До него се намира друго неизвестно тепе. Тъкмо на това място през 1876 г. двамата швейцарци от немски произход Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер заедно със сънародника си Боманти решават да построят първата пловдивска пивоварна фабрика.
В онези години то е било пущинак - мочурливо, обрасло с трева и набраздено със скални издатини. От него постоянно бликала студена подпочвена вода. Някога наричано Петрица, мястото станало известно като Каменица тепе, защото от него са били отломявани камъни. Водата от извора била използвана от чуждите пивовари за варенето на бира.

Самата изба, където е узрявало пивото, е била вкопана в гранита на тепето, разказва Владимир Балчев. Днес от това тепе са запазени само основите, подобно на емблематичното Марково тепе, известно още като Марково коляно.
Намира се до югоизточното подножие на Бунарджика, дето бил древният римски некропол, а после турското гробище Бунарджик алтъ мезар. На върха му имало широка скала, а в нея било издълбано корито, с по една дупка на четирите му страни.

Вярвало се е, че този ров е издълбан от коня на Крали Марко, с който юнакът скочил от Бунарджика, докато преследвал Муса Кеседжи. Голямата дупка била от корема, а малките от копитата на коня му.В подножието на Марково тепе изящен частен парк имал местният тютюнотърговец Димитър Мардас.

През пролетта на 1892 г. той получил като подарък от своя колега Ставридис павилион, с който участвал в Първото българско изложение, което се провело в близост до този хълм.
Така паркът се обзавел с красив павилион, в който, според пловдивския летописец Никола Алваджиев, Мардас правел "ракъ мухабет" със своите гости. Пловдивчани тъкмо свикнали с красивата гледка и общината решила да отстъпи на частници скалите на Марково тепе.
През 1928 г. се взело решение сиенитните скали на тепета да се изсекат от мъже с чукове и да се превърнат в павета и строителен материал. С тях се застлали мегданите и улиците в Пловдив, а от летящите отломки градините на Мардас били унищожени, лятната му приемна била съсипана.

От възвишението останали руини, които са заключени между днешната Търговска гимназия, бул. "Руски" и улиците "Любен Каравелов", "Драган Цанков" и "Гладстон". Върху заравнената повърхност на възвишението години наред циркове разпъвали шапитото си. Разрушаването на хълма обаче продължи и в новото хилядолетие (виж карето). 
Днес в Пловдив са останали Трихълмието - съставено от Джамбаз, Таксим и Небет тепе, Сахат тепе, наречено на старинната часовникова кула там и наричано още Дановия хълм. То всъщност обединява две възвишения - Саха и Топлар. На запад са Бунарджика и Джендем тепе, известно още като Младежкия хълм. Всички останали пловдивски възвишения през последните 130 г. са изчезнали, намерена е само една снимка на Лаут тепе, а на хълмовете Каменица и Валели не са открити фотографии.


Празен мол стърчи над разрушеното Марково тепе

За окончателното унищожение на Марково тепе пловдивчани трябва да благодарят на кмета си д-р Иван Чомаков, по чието предложение преди десетина години съветниците продават имота на местния строителен предприемач Стоян Сариев. Сделката с тепето в супер центъра става през 2003 г. без търг, защото е по схемата "прекратяване на съсобственост".

На това място Сариев притежава 355 квадрата идеални части от празно дворно място, а общината - над 8 декара. Общината обаче решава да продаде директно своя дял на Сариев  за 1,3 милиона лева, или по 156 лв./кв. м. Проектът на Сариев за бизнес сграда не се случва, той не спазва и сроковете. След това предприемачът предлага на мястото да се построят 60-етажни небостъргачи, но идеята е отхвърлена.

Съветниците благосклонно пак му дават право да изготви друг проект, а в това време Сариев започва изкопни работи на Марково тепе. Разрушаването на здравата сиенитна скала става с взривове, които години наред подлудяваха хората в тази част на Пловдив.
Освен от невъобразимия шум, включително и в почивни дни, мнозина се оплакаха, че са с напукани прозорци и стени от детонацията. Според информирани, ценният сиенит, добит от хълма, е продаден в Гърция.

Със сделката се заема прокуратурата, но нарушения не са открити. Междувременно през 2006 г. Сариев се отказва от амбициозните си планове за строителство и продава терена на фирма "Мелина" на Яков Нив срещу 11,75 милиона евро, или 18 пъти по-скъпо, отколкото плаща за тепето. "Мелина" решава да строи огромен мол и продължава да взривява скалите, за да направи 4 етажа подземни гаражи.

Хипермаркетът е изграден, но идва икономическата криза и в него и до момента не е влизал ни един наемател. Фирмата изпълнител спира да обслужва изтегления за строежа кредит от 45 млн. евро и австрийската банка "Инвесткредит" от Виена прибира земята и построената сграда. Междувременно "Инвесткредит" фалира и неин правоприемник става държавната "Фолксбанк".

В момента тя е собственик на "Мол Марково тепе", който пловдивчани наричат "гробница". На мястото на някогашния хълм сега стърчи празен търговски център с 64 декара разгъната застроена площ, подземен паркинг за 650 коли, опасан с ръждясала ограда.


Взривове довършиха сиенитната скала на Марково тепе в началото на второто хилядолетие Изящният частен парк с павилионите на Димитър Мардас в подножието на Марково тепе Пловдивските тепета са били сюжет на старите картички - Сахат, Джендем и Бунарджика Празният мол стърчи от години на мястото на разрушеното Марково тепе

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
ВИК ОТ БЪДЕЩЕТО
29.03.2014 08:54:16
0
0
Най-доброто е да се възстановят тепетата. Да станат пак 11-си на брой. Като,за да се натъкмят нещата,за 12-то да бъде построена голяма величествена сграда,която да стане символ на съвременния град.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки