Камбаната на звънаря Роко от Чипровци


Камбаната на звънаря Роко от Чипровци
Стара снимка с общ вид на Чипровския манастир
23 Октомври 2013, Сряда


Преди 325 години
Имало едно време един град, който бил наречен


Автор: Никола Гигов

„цветето на България”. Толкова бил хубав – с гиздави къщи и кипри майстори, които търгували чак с Виена, Дубровник, Венеция и Рим. И макар да сме били в глъбините на страшното робство, чипровските златари ваяли чаши, кивоти, кръстове, обкови на ръкописи и разпалвали дарбите на българския дух.
През 1688 г. тук пламва прочутото Чипровско въстание. Било е 5 години след поражението на 200-хилядната турска войска до Виена. Велико Търново и Чипровци един след друг въстават и търсят погубената си свобода.

Можем ли да забравим Петър Богдан, Петър Парчевич, Пеячевич, Маринов, братя Станиславови, превърнали този град в една бунтовна песен.
И в страшен бой, и в неравна битка озверелият поробител посякъл 500 чипровски рода, посякъл около 4000 българи-католици и православни, деца, въстаници и старци. И превърнал цветето на България в купчина пепел. Пет пъти е сриван, плячкосан и опожаряван този град. Но какъв несломим дух – прогонените се завръщали и върху старите основи никнел вторият, третият, четвъртият, петият и днешният град Чипровци. Не град, а Феникс птица е това!

А когато били изпепелени и тъй ценните ръкописи, чипровчани тъчели прочутите си Чипровски килими и ги изпращали по света като песни и цветове, песни в сказания – безсмъртно останало цветето на България.
Чипровският манастир е попил в белите зидове черната мъка. Той носи името „Св. Иван Рилски” и е пренесъл от Великата Рилска пустиня вярата и надеждата.

Като казваме, че България е кръстопътно място, то и в изкования кръст на тази обител можем да видим това кръстовище, това разпятие на националната ни съдба. Не кръст, а тъй дълга Голгота – долният край на кръста е забит дълбоко в рожделната ни земя и е пуснал корени, горният му край е извисен в небето с непоклатима вяра, източната част сочи Русия, западната – Европа.

Цяло хилядолетие под черните монашески раса са туптели три цвята – бяло, зелено и червено. Това е повече костница, отколкото манастир. И всяка човешка кост, съхранена тук, е жадувала да предаде в грядущето обичта си към рожделната земя. Тук паметните плочи на убитите са повече от църковните литургии и песнопения. Руски императори и римски папи са правели дарения и икони. И когато забие камбаната, и когато запеят монасите, и когато вятърът засвири с флейтите от кости – възкръснат убитите, светят храбрите очи до свещите на олтара, до купола и до разсуканите пътеки.

Колко много легенди и сред тях едно чипровско предание за звънаря Роко. Това се случило по време на Чипровското въстание. В църквата на манастира живеел звънарят Роко. Той бил парализиран, повален на легло, не можел да се изправя и все молел внучката си Катерина да бие камбаната…
В деня на въстанието той трябвало с нейния звън да даде знак за бунта. Уреченият час настъпил, но внучката му я нямало.

Тогава парализираният звънар запълзял и от земята в него преляла неземна сила и той се изправил, направил крачки, уловил дебелите въжета на камбаната и я забил така, както се бие при въстание – непрекъснато, с всички сили, сякаш вдигал небесата.
Долу дружините на бунтовниците пеели, веели пряпорци, започнали сражение… Битките, посичането, пожарите, пепелищата. И през цялото време очите на Роко попивали гледката, а ръцете му биели непрекъснато камбаната.
Но при страшната гледка сърцето му не изтраяло и се пръснало. Макар и да бил вече мъртъв, звънарят не изпуснал въжетата, а ги люшкал и камбаната биела…


Патриотичен календар

18 октомври 1795 г. — Обесена е Злата Мъгленска, след като е измъчвана зверски от османците заради отказа й да приеме мохамеданството; канонизирана е за светица

18 октомври 1918 г. — Във Владикавказ е убит българсикият генерал  Радко Димитриев

19 октомври 1897 г. — Роден е известният деец на ВМРО Владо Черноземски

19 октомври 1925 г. — Започва гръцко-българският пограничен конфликт, останал в историята с името Петрички инцидент, при който след убийство на гръцки нарушител гръцки части нахлуват на българска територия и окупират десет български села.

20 октомври 1915 г. — В Божурище е открито първото училище за пилоти в България

21 октомври 1912 г. — В Битка при Кърджали българите нанасят поражение на османците и присъединяват трайно Кърджали с Източните Родопи към Царство България

22 октомври 1916 г. — Български военни части овладяват Кюстенджа (Румъния) по време на Първата световна война

23 октомври 1893 г. — В Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)

24 октомври 1872 г. — След Арабаконашкия обир турската полиция арестува Димитър Общи

24 октомври 1912 г. — (нов стил) Лозенградската операция завършва с победа за България


В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки