Военната символика и резервната армия на България


Военната символика и резервната армия на България
Първият ни боен пилот Радул Милков и летецът Стоян Терзийски. На ревера на Терзийски се вижда знакът на Съюза на запасните офицери в България
06 Май 2018, Неделя


Разпознава ли обществото ни българските ветерани



Важно място при изграждането на взаимовръзките между гражданите и държавата играе военната символика. В цивилизованите държави на нея се отдава изключително голямо значение. Пример в това отношение ни дават САЩ – водещата държава в НАТО.

Там в средствата за масова информация не престават да текат призиви като „Подкрепете нашите войски!”,  „Подкрепете нашите военноинвалиди!”, както и други подобни, целящи сплотяването на нацията чрез поддържане на високо ниво на военнопатриотично възпитание и създаване на атмосфера на солидарност с военните ветерани.

Статут на „ветеран” в САЩ получава всеки гражданин, който е служил в американската армия не по-малко от 100 дни. Отношението към участниците в мисии извън националната територия е като към национални герои.

Там обгрижването на напусналите армията е поверено на специално ведомство – Министерството на ветераните, подпомагано от десетки неправителствени ветерански организации, ангажирани със здравното и социално подпомагане на всички категории ветерани и семействата им.

Но не само зад Океана е така. В отбранителните ведомства на много държави в Европа и по света функционират дирекции за социална политика, която се прилага както по отношение на кадровите и запасни военнослужещи, така и по отношение на ветераните и семействата им. Помислено е за всичко, което може да облекчи и разнообрази ежедневието и достойния им начин на живот.

Не е забравено и моралното изражение на признателността. В САЩ например навсякъде могат да се срещнат мъже на средна и в напреднала възраст, които с гордост носят шапки и фланелки с емблеми и надписи „Ветеран от Корея”, „Ветеран от Виетнам”, „Ветеран от Корея и Виетнам”, „Ветеран от Ирак”, „Ветеран от Афганистан”, „Ветеран от Ирак и Афганистан”, „Военноинвалид”и т.н. Съществуват дори медали и специално изработени емблеми „Ветеран от студената война 1945-1991 г.”.

За съжаление у нас на тези дребни на пръв поглед, но изключително силно въздействащи символни знаци и детайли, не се обръща необходимото внимание. Нещо повече – те често се неглижират и пренебрегват. В този смисъл, като част от мерките за формиране на позитивно обществено мнение по въпросите на отбраната, издигане на авторитета на българските ветерани и нивото на военнопатриотичното възпитание, въпросът за военната символика и резервната армия на България става все по-актуален.

Отмяната на наборната военна служба и изграждането на изцяло професионална армия тепърва по естествен път ще предизвика преоценка на отношението към резервистите. Те ще стават все по-ценни и търсени кадри за нуждите на националната отбрана.

Защото след 2007 г., за втори път след Ньойския диктат, е премахната задължителната военна служба, а преди това бяха закрити и Школите за запасни офицери (ШЗО). Но за пръв път в историята на Третата българска държава извършихме този необмислен акт сами. Ерозиращите последици от това прибързано за България решение тепърва ще се отчитат и анализират.

На този етап идеята за изработване на емблеми, като отличителен знак на запасните чинове и резервистите от Българската армия (БА), може да се реализира единствено от заинтересованите военнопатриотични съюзи. За основа на проектирането и изработването на една такава емблема за запасните чинове и резервистите може да се използва изображението на първата значка на Съюза на запасните офицери в България, основан през 1907 г.

Такива значки се поръчват и започват да се произвеждат още същата година, първоначално във Виена. Така ще бъде спазена и националната военна традиция, а и това ще подейства консолидиращо в условията на непрекъснато фрагментиране, разделяне и конфронтиране на изчезващата българска нация.

Като че ли е дошло вече време да спрем да се делим по партийно-политически признак и да определяме периодите от развитието на армията ни като „царски”, „фашистки”, „тоталитарни”, „комунистически” или някакви други.

Хората в армията ни винаги са били преди всичко българи и патриоти.

Нуждаем се от подобна консолидация, която макар и отчасти да способства за сплотяването на нацията във все по-несигурния свят, в който живеем. Нека от историята да вземем пламъка, а не пепелта!

Точно сега нацията ни се нуждае от изграждане на мостове, а не от разделителни линии. Не е ли време най-сетне да престанем да бъдем най-разединената нация? Военната символика е един от елементите на обединението на нацията. Така е по цял свят. Защо и ние да не предприемем стъпки в тази посока?

Какво и на кого пречи да се разреши носенето на военни униформи на резервистите и запасните чинове на всички военни празници? Защо на Гергьовден и на празниците на видовете въоръжени сили хората, които са служили в БА и за които тя е основен стълб на държавността, да не могат да облекат старите си униформи и да изразят своята съпричастност към отбраната на страната, на която са посветили част от живота си?

Тук става въпрос за всички български мъже с войнишки, сержантски и офицерски звания от запаса, без значение дали са били кадрови или наборни военнослужещи. Всеки свободно да носи на тези празници униформата от периода, в който е служил в БА и която като комплект грижливо е прибрал в домашния си гардероб – бойна, строева или парадна. Тези хора няма да се явяват на строеви преглед на плаца на някое бойно поделение, но с униформите си ще възпитават подрастващото поколение българи.

Основания за използването на военната униформа в тези случаи може да бъде военноотчетната книжка на резервиста или тази на запасняка с печат „Снет от военен отчет”. Ако книжката е била сдадена след навършването на пределната мобилизационна възраст, удостоверяващият документ може да бъде служебна бележка за прослужени години в БА, издадена от структурите на Централното военно окръжие или от Централния военен архив, а членовете на военнопатриотичните съюзи може да се легитимират с членските си карти, в които са изписани и военните им звания.     

Защо и ние като американците или руснаците да нямаме своята емблема „Ветеран от студената война”?

Вярно е, че в крайна сметка ние загубихме тази война. Но нима ние, българите, не бяхме уважавани противници, които никой не посмя да нападне, защото знаеше, че ще му нанесем недопустим ущърб? Такава емблема с гордост биха носили всички бивши кадрови и наборни военнослужещи, служили в армията ни до 1991 година. Всички онези офицери, сержанти и войници, които и днес се чувстват част от армейската общност.

Нима нашите военноинвалиди не заслужават да имат някакъв отличителен знак, изпълнен в духа на българската военна символика и традиция? Защо обществото ни да не знае кои са хората, жертвали живота и здравето си по бойните полета на Балканите, по време на мисии извън националната територия и при мирновременното изграждане на БА и националната отбрана?

Емблемата с надпис „Военноинвалид”, подходяща за пришиване към шапка или дреха, би направило тези граждани лесно разпознаваеми от институциите и обществото. Да не забравяме, че тези хора имат нужда не само от материална, но и от морална подкрепа.  

Всички тези въпроси едва ли ще предизвикат еднозначни отговори. По-важното е те да бъдат дискутирани и да ни изведат до нивото на националния консенсус по въпросите на военната сигурност и отбраната на страната. Ще покажат и отношение към всички българи, които като кадрови, наборни или запасни военнослужещи са допринесли за изграждането на военния потенциал на България. Защото отбраната на страната никога не е била и не може да бъде монополна дейност на една сравнително малка група от военни професионалисти.

Тя винаги е била осигурявана от стотици хиляди наборни и запасни военнослужещи, от гражданския мобилизационен ресурс, който и днес никой не би трябвало да пренебрегва. От българските мъже, които в различни периоди и с различни военни униформи и символи са полагали военна клетва. А тя, военната клетва, важи в еднаква степен за всички, които са обучавани с оръжие в ръка да защитават Родината. 
подп. о. р. Манол Тенчев,
офицер за ВО на СВВП


Знакът на Съюза Американски шапки с почетен знак за военноинвалиди

В категории: Новини , Коментари , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки