Волен Сидеров в Москва през 2002 г., в компанията на Ръс Граната, Юрген Граф, Фредрик Тобен, лидера на Ку-клукс-клан Дейвид Дюк и др. Особен интерес представлява мъжът на първия ред най-вляво - мароканецът Ахмед Рами
Неизвестните тайни на псевдопатриота, които обясняват неговата подкрепа за пагубната коалиция ДПС-БСП
Автор: Георги Иванов
Обществена тайна е, че лидерът на „Атака“ Волен Сидеров е обвързан в мрежа от бизнес и лични зависимости. За период от повече от 20 години, той е влязъл в контакти, съдружия и фирмени участия, които в ретроспекция дават обяснение за действията на псевдопатриота и за неговата подкрепа на пагубната коалиция ДПС-БСП.
Всичко започва преди повече от 18 г. в една наглед невзрачна фирма –„Куриер-север“. В тази фирма Волен Сидеров участва с няколко фигури от бившата комунистическа номенклатура.
Единият е Степан Ерамян, бивш отговорен секретар на в. „Работническо дело“, а след това и издател на вестник "Марица". Неговото име се свързва и с масонската ложа в Пловдив. Вторият е Георги Апостолов, член на УС ПП “БКП-Георги Димитров”. Съсобственик на фирмата „Куриер-север“ е и юридическо лице - фирмата "Панорама прес".
Поглеждайки досието на "Панорама прес" виждаме, че тя се управлява отново от Волен Николов Сидеров и от юридическото лице “Артстрой”.
Кой се крие зад фирмата „Артстрой”? Управителите на “Артстрой” са по същата схема съюз между юридическо и физическо лице. Фирмата съсобственик е ФК-ИФФ-ЕООД, която е в съдружие с Красимир Павлов Илиев, един от най-богатите хора в България.
С други думи, Волен Сидеров управлява, заедно с Красимир Илиев, фирма "Панорама прес". В Търговския регистър като собственик на това дружество е записано още едно име – това на Нели Ганчева Колева. Именно Илиев и Колева са пряката връзка на Сидеров с олигархията.
Красимир Илиев, чрез фирмата „Бромак“, е в съдружие с двама емблематични за годините на преход у нас олигарси - Максим Жеков Димов и Цветан Радоев Василев (собственик и управител на „Корпоративна търговска банка“, в която се намира огромна част от държавните пари). За банкера се знае, че е в тесни контакти с Ирен Кръстева и Делян Пеевски, които са пък притежатели на огромна медийна империя и собственици на печатницата на „ИПК-Родина“. Точно там през 2011 г. се печата и вестник „Атака“.
На практика именно в бизнес участията на Волен Сидеров се крие истината за много от решенията му и обратите в поведението му в парламента.
Подобни политически марионетки са основният инструмент на задкулисието и олигархията в тъмните им дела. Ето един пример. През далечната 2002 г. малко познатият на българската публика Сидеров получава покана от Москва, за да участва в международна конференция на тема „Глобалните проблеми в световната история“.
На пръв поглед – нищо особено, поредната проява против глобализацията. Тя обаче се организира от московската Хуманитарно-социална академия, както е преименувана бившата Централна школа на съветския комсомол. Тогава той се снима със следните прочути „отрицатели“ на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), Фредрик Тобен (Aвстралия). На фотоса се вижда и лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.
Особен интерес представлява и мароканецът Ахмед Рами. Принуден да бяга от родината си, той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. Именно след тази конференция изгрява звездата на Сидеров.
Кой е Максим Димов?
Проследявайки връзките на Волен Сидеров с олигархията, няма как да подминем това име. Бивш подуправител на БНБ, бивш депутат от ДПС и НДСВ, известен като ковчежника на царя, съдружник на Цветан Василев в „Бромак“, съдружник на Пламен Орешарски в „Нова България-АД“ - всичко това е Максим Димов.
Тези факти обясняват как стана така, че олигархията си назначи за премиер Пламен Орешарски чрез златния глас на Волен Сидеров.
Още една фирма привлича вниманието - „Енергони“. Тя пък е разковничето, защо Сидеров се отметна през 2009 г. и от антибойковист стана пръв лакей на лидера на ГЕРБ.
И покрай това дружество отново срещаме името Максим Димов – чрез руските капитали, които той управлява в „Руснефтехим България“, която пък е акционер в „Енергони“.
Но най-интересното е, че зад „Енергони“ стои един-единствен патент на стойност над 500 милиона. Нарича се „Метод за изграждане на вятърна електроцентрала“, собственост на „Енергони“ АД и носи номер 64239. И досега остава неясно дали тази оценка е реална, или не при положение, че става дума за нематериален актив. Освен това, фирмата получава и три лицензии от ДКВЕР за изграждане на ветроенергийни паркове.
На 28 февруари 2011 г. общото събрание на дружеството е овластило СД и изпълнителния директор на „Енергони“ за сключване на сделка по чл.114, ал.1, относно взимане на следните заеми:
- вземане на заем от Михаил Георгопападакос (член на СД и изп. директор, акционер над 25%) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Йоанис Никитакис (член на СД) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Емануел Джанос (член на СД) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
- вземане на заем от Йоанис Дагретзакис (акционер, притежаващ под 5% от капитала) в размер до 250 млн. лв., срок 1 година с възможност за продължаване до 5 год.
Заемните средства ще се използват за финансиране на основната дейност на дружеството, във връзка с проектиране и изграждане на енергийни съоръжения.
Тези „сделки“ накараха Комисията за финансов надзор да сезира ДАНС за пране на пари, тъй като практически „Енергони“ не развива никаква дейност.
Самата фирма е борсов фантом. В един момент нейната капитализация е над 2 милиарда лева, а месеци след това пада драстично. Цената за една акция при номинал 1 лв. достига след серия от борсови операции до 4 лева. Една година след това тя пада до смайващите 1 стотинка за акция. Подобни финансови маневри са присъщи основно на фирмите, през които се препират колосални средства. В чужбина подобни компании веднага биват разследвани и сваляни от борсовата търговия.
Счита се, че една от задачите на Пеевски като шеф на ДАНС е била да заличи случая. Всички знаем колко добре обслужва тези олигархични интереси Волен Сидеров като председател на комисията за антикорупция в парламента.
Естествено олигархията се отплаща с разпъване на чадър за безчинствата на Сидеров, финансиране на изборите и прикриване на престъпленията. Така октоподът Сидеров се вплита в цялата олигархична схема и продължава да ползва финансови и политически дивиденти.
