За критичната ситуация спомагат също системните кражби и разхищения
Автор: Георги Костадинов
Сушата и жегите в последните два месеца намалиха чувствително водните ресурси в страната. Липсата на валежи, в съчетание със средни дневни температури от над 32 градуса за месеците юли и август, вече доведе до водни режими в определени райони на страната. В 120 населени места има режим на водата. Но не само заради спадането на нивата на язовирите, а и заради разхищението на безценната течност.
В момента особено тревожно е положението в родопската община Неделино, където хората се снабдяват с питейна вода с водоноски, но за хигиенни и други нужди просто няма какво да ползват. Река Неделинска, от която се е водоснабдявало досега градчето, е пресъхнала напълно. В населеното място и в съседните 12 по-малки селища заради водния режим чешмите текат само два часа в денонощието. Освен от безводието, местните жители са измъчвани и от тежката миризма, разнасяща се от обратните води, които се изливат в пресъхналите речни корита, както и от развъдилите се цели пълчища от комари. Неделинският кмет Стоян Беширов сериозно се притеснява да не избухне някоя епидемия при така създалите се условия в района.
На воден режим са също десетки населени места край Търговище, Плевен, Габрово, Враца и Видин. Като цяло наличните водни ресурси в различните водоизточници са спаднали през това лято с над 30 процента. Това в абсолютни цифри означава, че са се изпарили близо 2 милиарда кубически метра вода само през летните дни. Любопитен е фактът, че през ранна пролет язовирите преливаха.
На този етап големите градове не са заплашени от режим. Язовир „Искър" има достатъчно капацитет и захранва столицата без проблем. В момента в него има около 400 милиона кубически метра вода при максимален капацитет от 675 милиона. Същото важи и за язовир „Камчия“, който, въпреки намаления си обем в последните два месеца, е пълен на около 60 процента. Така че по морето не се прогнозира въвеждане на воден режим. Язовирите „Жребчево“, „Кърджали“ и „Доспат“ също са с добри обеми.
Както споменахме в началото, освен сушата и жегите, за изразходването на водния ресурс също така допринасят кражбите и разхищението.
Това са обичайни явления най-вече в циганските квартали и махали. По данни на асоциацията на водите, квартал „Филиповци“ в София е на първо място по този показател – там изтичат близо 1 милион кубика вода годишно. Много често обаче питейна вода се краде и пилее и за земеделски нужди по селата. Стотици водоеми и малки водоизточници буквално се източват до дъно през летните месеци.
Липсата на контрол и синхрон върху водния ресурс доведе и до неговото много тежко разхищение след настъпването на т. нар. демократични промени у нас. През 1994 г. в София бе въведен безпрецедентен воден режим заради източването на язовир „Искър“. Това се случи след като комбинат „Кремиковци“, който тогава бе владение на групировката „Мултигруп“, започна да ползва огромни обеми вода от язовира, а не от собствения си източник „Огняново". Това доведе до безпрецедентен спад на нивото в „Искър“ от 60 -70 милиона кубически метра. Разхищенията на средства и ресурс във водния сектор продължиха обаче и след това.
Последният пример за безумни разходи с много слаб ефект е проектът за водноенергийния възел „Цанков камък". До този момент за него, заедно с прилежащата инфраструктура и електрическата му централа, са изразходвани близо 1 милиард лева държавни пари. Самият ефект за населението обаче е спорен. В изграждането му интереси кръстосаха няколко партии и банки и десетки строителни компании.
Иначе управниците ни подхващат разни инициативи, които уж би трябвало да решат проблема с битовите кражби и злоупотреби. Първата водна полиция в България например, чиято цел е да лови недобросъвестните граждани, вече е факт. Нейните служители ще проверяват водомери по домовете на произволен принцип.
Не само у нас, но и в световен мащаб, консумацията на вода се е увеличила многократно и доста страни вече изпитват сериозен недостиг от живителната течност. Очаква се през 2025 г. близо 2 милиарда души на планетата да живеят в условия на абсолютен недостиг на водни ресурси. А България е сред страните с най-бедни водни ресурси в Европа.
Сушата доведе на места и до огнен ад. В резултат на продължителната суша и човешката немарливост в последно време у нас избухнаха множество големи пожари. Огнената стихия изпепели хиляди декара гора и ливади и нанесе щети за милиони левове. Първо пламна районът около Свиленград, след това – край Елхово, Ивайловград и Лесово. За щастие се размина без човешки жертви и значителни материални щети. Само за последната седмица звената на противопожарната служба са реагирали на 1264 сигнала за произшествия.
Само факти Годишният среден поток на реките в България е около 21 млрд. куб. м, а общата консумация на вода е около 12 млрд. куб. м. Тя се разпределя по следния начин: 7-8% питейна вода; 33-35% за напояване; 24-26% за промишлени цели и 15-33% за енергетиката.
Водопроводната мрежа на страната ни обхваща около 98% от населението. Броят на водоснабдените населени места е 84,6%
През годините е изградена 50 000 км градска водоснабдителна мрежа, 24 000 км извънградска, пречиствателни станции, питейни резервоари и близо 4000 водоснабдителни помпени станции.
