Капитан Георги Георгиев, чието име влезе в Книгата на Гинес, загива при мистериозни обстоятелства
Автор: Камен Христов
Капитан Георги Георгиев е първият българин, направил околосветско пътешествие по море още през 70-те години на миналия век. Името му е записано дори в Книгата на рекордите „Гинес”, като човека, който обиколи Земята за 202 дни.
Харизматичният капитан е роден в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е царски офицер и семейството често сменя местожителството си. През 1940 г. бащата получава назначение във Варна, тогава Георги за първи път вижда морето и сърцето му остава там.
Започва да прекарва повече време на хелинга, където навремето във варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки, отколкото над учебниците.
В началото на 1950 г. той отива в София, където живее сестра му и основава първия софийски яхтклуб "Академик" край Горни Пасарел. Жени се, бързо се развежда и се връща във Варна, за да довърши образованието си във Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване. После попада като моряк в търговския флот. Става капитан на кораб, но и състезател и треньор по ветроходство. Тогава основава яхтклуб "Порт Варна", който днес носи името на капитана.
Първото му голямо пътешествие (през 1974 година с яхта "Вега") е обиколка на Черно море, с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта. На следващата година Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR - Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.На 5 юни 1976 г. яхтата му „Кор Кароли” е една от 125-те, допуснати до старта на ОСТАР-76. Георгиев завършва състезанието 37-ми от общо 73-ма финиширали.
Условията са много тежки и двама души загиват, а десетки яхти са потрошени от щормовете. След дълъг престой за доокомплектоване на плавателния съд в Ню Йорк, "Кор Кароли" отплава за Маями, а оттам за Куба, където на 20 декември 1976 г. стартира в околосветския си рейс.
През Панамския канал коритото навлиза във водите на Тихия океан и достига Маркизките острови. Оттам поема курс към островите Фиджи и влиза в пристанището на Сува. На 27 януари 1977 г. изминава 200 мили в Тихия океан, което прави 8 мили в час - за времето си това е най-големият и най-бързият денонощен преход. След това достига бреговете на Австралия.
Целият този път - 9000 мили до Порт Дарвин, три пъти повече разстояние от регатата "Остар", капитанът взема без всякаква почивка. Освен една - наложителна - около островите Фиджи, където среща циклоните "Норман" и "Пат" и се налага да ремонтира яхтата си в пристанището Сува.
На 21 юни 1977 г. е в Австралия. Капитанът няма много време за почивка и през неспокойните води на Индийския океан насочва лодката си към Кейптаун. По този път мери сили с вълните и през Атлантическия океан достига обратно в Хавана. Там пък от изток го дебнат подводни рифове и незабележими през нощта атоли. Разстоянието е 23 018 морски мили.
Постижението му за времето си представлява уникален рекорд. При това, нито веднъж не подава сигнал за бедствие, нито пък търси чужда помощ.
Любопитна подробност е и сумата на пътуването. Капитан Георгиев си води сметка за всеки долар разходи. То е спонсорирано от обединение "Воден транспорт". Капитанът отсъства от България, заедно с времето в регатата "Остар", общо 605 дни. За това време той похарчва 42 598 долара. От тези пари 24 756 долара е дал за обзавеждане, още 5739 за агентите в пристанищата - наеми и такси, за провизии - 1817 долара и за лични нужди 2647.
Пословичен със скромността си, при посрещането си у нас капитанът каза: "Плаването с "Кор Кароли" не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци."
Околосветското плаване на Георгиев е завършено с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време - 201 дни, 21 часа и 36 минути.
Това е най-доброто постижение за обиколка на земното кълбо с плавателен съд от този вид за всички времена. Средната скорост, постигната от българина, е 5,04 възела или 121,03 мили на денонощие, въпреки че на борда са липсвали модерни навигационни прибори. Постижението е регистрирано официално в книгата на рекордите "Гинес", издание 1981-1982 г. Дотогава рекордът принадлежи на американеца Уеб Чайлс с яхтата "Игрегиъс", който обиколил света за 202 дни и 1 час. След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието „Герой на Народна република България", а от 1980 г. годишната награда за ветроходство носи името "Кор Кароли". Тя е основана от инж. Борис Ганчев.
В памет на Георгиев, неотдавна Историческият музей в Кърджали откри изложба с макет на яхтата „Кор Кароли“, отличия на Капитана, моряшка униформа, документи, фотоси и лични вещи. Експозицията е част от фонда на музея във Варна.
Капитанът загива при мистериозни обстоятелства на 13 май 1980 г. в Одеса. Според някои слухове, тялото му е посечено и захвърлено в кофа за смет на ул. “Дерибасовска” в Одеса. Смъртта му била отмъщение заради флирт с еврейката Капитолина Токарева. В
ерсията пред медиите на Виктор Петренко, представящ се за бивш член на одеска мафиотска група, е, че капитан Георгиев е екзекутиран по особено садистичен начин по поръчка на еврейски мафиотски бос, съпруг или покровител на еврейката, инженер от одеското “Енерго”.
Друга скандална версия е, че Капитана бил на почерпка с руски приятели. На софрата имало и дама – изключително красива грузинка, любовница на един от кавказките мафиоти. Мореплавателят я закачил и бил заклан от кавказците. В смъртния му акт всъщност е записано, че в резултат на „тежко натоварване и системна преумора се е получило масивно свиване на сърдечните съдове, което е довело до неспасяем инфаркт”.
Тогавашната шефка на Комитета за българо-съветска дружба във Варна Анастасия Пандова обаче е категорична, че той е починал от преумора заради работата си.
Яхта „Кор Кароли” носи име на звезда
Построена е в Полша по лиценз на американския конструктор Дик Картър и е купена от варненския яхтклуб „Порт Варна” през 1975 г. с подкрепата на генералните директори на СО „Воден транспорт” к.д.п. Николай Йовчев и на Параходство БМФ к.д.п. Атанас Йонков. Най-голямата дължина на яхтата е 9,07 м, дължината по водолинията е 7,77 м, широка е 3,08 м, баластният фалшкил е 1 360 кг, снабдена е с три ветрила: грот, генуезки стаксел и спинакер.
Мачтата е произведена от „Проктър” и респектира с изящната си изработка. Корпусът е от стъклопласти. Яхтата разполага с механично авторулево устройство тип „Навик - Пластимо” и електрически авторулеви „Тилър-мастър”. Навигационното имущество се състои от два магнитни компаса „Сестрел”, радиопеленгатор „Сийфеърър”, електромагнитен лаг, ехолот, секстанти, хронометри, секундомери, барометър, барограф. За решаване на астрономически задачи капитан Георги Георгиев използвал електронен калкулатор „Хюлет-Пакард”, предназначен за навигационни цели.
Яхтата се пази във Военноморския музей във Варна.
