Белинташ и... Ноевият ковчег


Белинташ и... Ноевият ковчег
Легендата разказва, че Ноевият ковчег се закотвил тук след големия Потоп. Така древните хора обяснявали тези следи в скалата
09 Юли 2013, Вторник


Мистичната местност се смята и за светилище на тракийския бог Сабазий

Автор: Камен Христов

Пристан на Ноевия ковчег, светилище на тракийския бог Сабазий, древна звездна карта, площадка за кацане на космически кораби – всичко това е каменното плато Белинташ, разположено на 1260 метра надморска височина в северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив.

Макар че до него има лек пешеходен маршрут с живописни гледки към селата в долината, мястото е все още почти непознато за туристите. То се издига на 1200 метра надморско равнище над село Врата. Белинташ, чието име означава „камък на познанието”, е мистично място. Легендата разказва, че водите на Потопа са стигнали до това място и Ноевият ковчег се е закотвил на голямата каменна халка, изсечена в скалите.

Смята се, че преди повече от 7 000 години тук се е намирало най-голямото светилище на тракийския бог Сабазий. Според някои историци, в тайна пещера край Белинташ Александър Велики е зазидал златна колесница.
Този слух стигнал до ушите на иманяр от Асеновград в началото на 90-те години и той отишъл за съвет при пророчицата Ванга. Питал я струва ли си да копае край Белинташ, а тя му отговорила, че мястото е заредено с много силна енергия и че източният склон на платото е древно гробище.

Там били закопани около 800 килограма злато. Баба Ванга казала също, че 8 човешки живота трябва да бъдат отнети, за да бъде разкрита тайната на Белинташ. Мястото е взело няколко жертви - загинали от мълнии и при падане в шеметната пропаст под платото. По тази причина местните приемат красивото каменно плато като място, което излъчва тъмна и мистична енергия. Белинташ е любимо място за екстрасенси, които често идват тук, за да се зареждат с енергия. Платото е покрито със странни каменни кладенци и улеи, изкопани в камъка. Според някои изследователи, тези човешки творения представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 000 години.

Други са още по-смели в предположенията си, твърдейки че в древността Белинташ е бил площадка за кацане на космически кораби, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните.
Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на бога Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи.

Божеството е известно още под имената Дионис, Бакхус, Либер, Загрей – тракийски бог на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Според легендите Сабазий бил син на Зевс, който прелъстил Персефона, преобразен като змия. Като дете пък бил кърмен от нимфата Ниса, а накрая бил разкъсан на три части от титаните.

В подкрепа на тезатаза божественото светилище е и намерената през 1981 г. от местен жител в подножието на скалата до с. Мостово сребърна плоча с лика на неизвестно божество. Според специалистите това е изображението на тракийския бог на слънцето Сабазий. 
На плочката той бил изобразен седнал на трон на фона на пълзящи нагоре змии. Те олицетворяват възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.

По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци. Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства.

За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ", разказва: "Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори. Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания.

В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето. Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ.

Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвременната наука технологии, които са служели за водните обреди. Голямата щерна, с диаметър 2,10 м и 2,45 м дълбочина, съдържа около 7 кубика вода." Древните хора са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на пещерите в дните, когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, могат да се свързват с Космоса и да придобиват необичайни мощ и познания.

На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години.
Погледната отдалече, скалата на Белинташ изглежда разделена на три части с обща основа. А един от върховете в района на Белинташкото плато е известен като Ниса.
Платото е изследвано от експедиция на археолози под ръководството на д-р Борислав Бориславов, които са открили тук бронзови и сребърни монети, фрагмент от женска фигура, тежести за стан и много битови предмети.

В подножието на платото намерили камъни от изградена стена на върха. Предстои да се уточни дали е била защитна, или е служела за ограничаване на свещеното място и защо е била разрушена.
На Белинташ древните изсекли път, по който стигали до светилището. Там поднасяли дарове и храна на своите божества. Част от вертикалните изсичания са от петото хилядолетие преди Христа - 2000 г. преди Хеопсовата пирамида, разказва д-р Бориславов. Той е категоричен, че Белинташ със сигурност е едно от най-старите скални светилища в Европа. Композицията от скални феномени е един от многобройните мегалитни тракийски паметници на Източните Родопи.

Дължината на скалната площадка е около 300 м с надморска височина 1225 м и отстои на 30 км от Асеновград. Груби стъпала водят към равното било на платото, където личат следи от основи на дървени конструкции. Предполага се, че са били ритуални съоръжения и постройки.

Скалата на Белинташ сякаш е с формата на глава на сфинкс, който стои на пост пред тракийското светилище. Два дълбоки кладенеца са изрязани на върха на платото. Те са пълни с вода през цялата година, въпреки че не е възможно тя да е само дъждовна. Не се знае от къде идва и какъв е пътят и в плътната скала.
Една от разпространените теории за Белинташ е, че това е било централно светилище за всички местни племена 3-4 хил. год. пр. Хр. Платото е използвано за астрономическа обсерватория и център на познанието, а жреците на бесите били почитани от всички траки по нашите земи.


Древна звездна карта или площадка за кацане на космически кораби? Мистичното плато Белинташ

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки