В знак на благодарност за почерпката на царевските рибари по Никулден Бойко Борисов обеща на града скулптура на... древна тракийска богиня
Автор: Диана Славчева
Никулден 2012 г. Един от градовете, които честват празника си в деня на св. Николай Чудотворец, е Царево. Скъп гост на тържествата там е тогавашният премиер Бойко Борисов, придружаван от любимата си министърка Лиляна Павлова.
Местните рибари посрещат височайшите персони с богата трапеза. На изпроводяк даряват министър-председателя с кошница, от която наднича култовият веян паламуд.
Всенародният любимец така се разчувства от този жест, че щедро обещава да даде 150 хиляди лева за възстановяването на вътрешния фар на пристанището в Царево, отнесен в морето по време на ураганното бедствие, сполетяло района в началото на февруари същата година. Решавайки очевидно, че това няма да е достатъчно да се отплати за деликатесната рибка, в допълнение той сторва още един благороден жест към царевци и съобщава как фарът ще бъде окичен със статуя на тракийска богиня!
И като грижовен бащица на нацията, който мисли за всичко, Борисов обявява, че тази още „неродена мома“ трябва да стане... новия символ на Царево! Следват викове „ура“ и прочувствена фотосесия на бившия пожарникар, който се снима за спомен с мнозина от жителите на южното морско градче, и между другото кръцва поредната си лентичка, откривайки новия тукашен исторически музей.
Старият железен фар, издигнат върху група скали край тукашния нос Кастро през далечната 1929 г., бе силно обледенен по време на миналогодишната февруарска виелица и желязната му конструкция не издържа под напора на буреносния вятър и съоръжението се срути. Още тогава от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” заявиха, че веднага щом хидрометеорологичните условия позволят, те ще се заемат с възстановяването на устройството, от което преди това на всеки две секунди проблясваше червена светлинка, виждаща се на 4 мили навътре в морската шир.
Веднага бе установен контакт с фирмата-производител на модерните фарове с автономно соларно захранване. Година и половина по-късно, въпреки липсата на препятствия от климатично естество, маякът още не е реконструиран, но пък от поделението на „Пристанищна инфраструктура“ в Бургас ни увериха, че „се работи по въпроса “.
Така и не можахме да разберем дали Борисов е дал обещаните 150 хиляди лева, но пък в Царево напоследък упорито се говори, че май скоро ще пристигне статуята на тракийската богиня, която трябва да се въплъти в символ на градчето. Кметът инж. Георги Лапчев се оказа в командировка и не можахме да се свържем с него за повече подробности. От пресцентъра в общината пък ни отговориха, че не знаят никакви подробности и по принцип градоначалникът засега пази в тайна това събитие.
Не че има нещо лошо в това един град да си има свой символ. Даже си е редно това, още по-вече когато говорим за курортно населено място, посещавано от много туристи. Но има една стара поговорка, дето видяла жабата, че подковават вола, та и тя вдигнала крак. Че и в случая май натам върви работата. Гледат си нашите управници, че над Рио де Жанейро се издига статуя на Христос; че се пръкна монумент на Божията майка над Хасково; че Ню Йорк посреща гостите си със знаменитата си Статуя на свободата – и хоп, хайде да си направим на скалите в Царево фар във формата на тракийска богиня (само си представете как ще бляскат загадъчно пътеводните светлинки върху раменете й!).
Ех, как пропуснахме да споменем и натрапения по същия начин нов символ на столицата – колосалната фигура уж на света София. Много се изписа за това как разголените рамена и дълбоко деколте на истукана й нямат нищо общо с образа на светица. А и кацналата върху едната й ръка бронзова сова директно препраща към идентификтацията на демоничната жена на Сатаната – месопотамската богиня Лилит. Други пък я оприличават на акадската Ищар, шумерската Инана и всякакви други нехристиянски персонажи. А във в. „Ню Йорк таймс“ скулптурата на Георги Чапкънов бе описана като „статуя на мрачна принцеса, която някакси въплъщава привлекателността на срещата между Изтока и Запада“!
Връщайки се в Царево, трябва да отбележим, че старият железен фар се извисяваше право срещу духовния символ на града – храмът „Св. Успение Богородично”. Съборената му днес желязна конструкция пък силно наподобяваше формата на православен кръст, което караше тукашните миряни с възторг да го наричат „кръстът в морето“.
Свещеник Стоян Кралев, който служи в църквата на отсрещния бряг, е много притеснен от подмяната на този християнски символ със статуя на езическо божество.
„В православието не са възприети триизмерните образи – именно с цел да се избегне отъждествяването им с езическите идоли“ – уточнява светият отец. Той признава, че наистина много християнски храмове са издигнати на мястото на стари езически светилища, но това се тълкува като тържество на православието над старите политеистични религии. Докато обратният процес – на мястото на кръст да се издигне идол на езическо божество, е регресивен, един вид връщане назад.
Отец Стоян споделя, че църковното настоятелство е искало да събере средства и да участва финансово във възстановяването на фара, като са направили предложение да бъде използван някакъв християнски символ. И ако толкова много се държи това да е статуя, то тя да е на свети Николай Чудотворец например, който е покровител на града. А и като повелител на морските бури и закрилник на моряците светецът е много подходящ типаж, който да бъде увековечен върху скалите навътре в морето.
Дори статуята на фара да няма религиозен характер, нищо чудно да й се вмени такъв смисъл. Вече се правят опити за възраждане на старата обредност от езическите времена. Както разбрахме, неотдавна на същия нос Кастро, само на метри от храма „Св. Успение Богородично”, са се събрали група членове на едно окултно общество и са извършвали строени в кръг мистични ритуали с шарлам, пръст, пясък, хлябове и пр. Уж така отправяли молитва за спасението на България!
Интересно защо не са се помолили по този повод в близката християнска църква – та нали България е православна страна. Хубаво е да ценим останките от тракийската култура по нашите земи, но само като музейни експонати и като ехо от едни отминали исторически времена, без да се изпада в плен на окултизма. Та нима американците, които често обичаме да взимаме за пример, са се втурнали да издигат монументи на индиански тотеми, след като са населили земите на апахите и команчите?! Бойко Борисов нали е чел „Винету“ и би трябвало да знае поне това, а не да натрапва тракийски богини като символи на български градове. То добре поне, че не препоръча царевският фар да се издигне върху обелиска на някой свещен индиански мустанг!
Успяхме да разберем, че автор на проекта е скулпторът Павел Койчев. Неговата тракийска богиня всъщност е модерна реплика на статуя, намерена преди време в една тракийска гробница. Заедно с постамента си тя ще извисява ръст на 10 метра над морското равнище. Същият творец само преди две седмици разхвърли по скалите на залива край Царево няколко пъстри 7-метрови цветни фигури на риби, изработени от стиропор. Артинсталацията – нека използваме тази модерна дума – символизираше с изпълзелите на брега водни обитатели ужаса им от замърсяването на морето.
Преди близо двадесетина години пък той се прочу с експозицията си „Торен бръмбар“, която бе разположена в градинката пред софийското НДК, но пластиките му скоро след това бяха разрушени и окрадени. По-късно неординарният скулптор представи свой проект в прослава на магарето, пренесло Христос, с включването на четири композиции, колкото са версиите на Матей, Марко, Йоан и Лука за това какво се случва с клепоухото животно, след като месията слиза от него пред вратите на храма. Любопитното в случая е, че изложбата бе представена в галерията на СИБанк, която по това време бе собственост на неформалната половинка на тогавашния премиер – Цветелина Бориславова. Така че топлата връзка на този творец с кръстника на царевския символ очевидно не е от вчера. И това дава донякъде представа защо толкова ревностно се насажда именно неговата идея за фигурата, която ще краси фара в морското градче.
Впрочем, трябва да сме благодарни, че езическото тракийско божество няма поне да е направено от подръчни материали, каквато страст проявява да използва именитият Павел Койчев. В края на 90-те години например край правешкото село Осиковица той реализира своя т. нар. пространствен проект „Водна паша“, като край близкото естествено езеро разположи няколко огромни туловища на крави, изработени от... слама. От тази му изява води началото си прякорът „Сламеният скулптор“ , с който творецът става популярен в гилдията.
Но и без да се използва плявата за градивен материал на езическото божество, то пак успява да разгори достатъчно силно общественото недоволство на царевските жители от така безпардонно натрапения им символ. Несъмнено ще има и такива, които да го харесат. И точно затова в нормалните държави се прави обществено обсъждане преди реализирането на един такъв съдбовен проект. Нещо, което управниците на Царево обаче са си спестили...
