На 25 май в стралджанското село Люлин тържествено бе открит паметник на неповторимата и незабравима българска народна певица Вълкана Стоянова. Десетки нейни последователи и приятели отдадоха минута мълчание пред барелефа на гласовитата българка.
На церемонията присъства и нейният внук Веселин, а за да почетат паметта й дойдоха и много представители на ансамбъл „Филип Кутев“, където Вълкана Стоянова пее от самото му основаване през 1951 г.
Нейните съселяни разказват, че именитата ни певица никога не е забравяла родното си място и винаги е намирала време да се завръща при корените си. Те я помнят като щедра и всеотдайна личност, а кметът на Стралджа Митко Андонов не пропусна да отбележи: „По народному скромна и мъдра, топла и сърдечна, със своя вълшебен глас тя естествено и приятно ни пренасяше в онова време, което познаваме от спомените на родителите си, от учебниците и книгите, от приказките и легендите. Гласът й се лее плавно, спокойно, нежно, непринудено и леко. А тя ни се усмихва, поглежда ни с доброта и обич… И ние вече сме нейни пленници!“
Идеята да се направи мемориал в памет на Вълкана Стоянова възниква сред люленци още преди година. Набързо се създава Инициативен комитет, който се заема със задачата да набере пари за неговото построяване. С даренията на местни бизнесмени и софийска земляческа група са събрани нужните 6 хиляди лева.
На 14 ноември е взето решение паметникът да се издигне в центъра на селото, в близост до възстановеното училище.
Ямболският скулптор Минчо Огнянов, който е избран да реализира идейния проект, предлага монументът да бъде изграден от камък и метал и към него да бъде вградена една чешма. И това не е случайно, тъй като населеното място се слави с множеството си извори, от които блика бистра и студена вода. А всеки, който посегне да пие от чешмата при паметника на Вълкана, няма как да пропусне да спомене тукашната носителка на званието „народен артист“ с добро и с благодарност – за това, че е оставила в съкровищницата на българския фолклор прекрасните си изпълнения на над 500 народни песни.
Само броени дни преди откриването на нейния мемориал в Люлин, по време на Нощта на музеите в Историческия музей в Стралджа бе открита специална сбирка с най-високите отличия, които обичаната народна певица е получила през годините на сценичните си изяви. По време на това събитие споменът за Вълкана Стоянова възкреси изпълнението на една от най-емблематичните стралджански песни от нейния репертоар – „Алтънлъ Стоян войвода“, изпята сега от носителя на Голямата награда от Конкурса-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова" Симо Петров в съпровод на кавала на Добри Матев.
Вълкана Стоянова напусна този свят на 11 януари 2009 г. на 86-годишна възраст. Тя бе една от най-емблематичните и обичани български певици, която разкри със своя уникален глас всичките красоти на тракийския фолклор.
Огромният й репертоар е събрал много песни, които научава като наследство от майка си, която също била надарена с хубав глас, както и единият й чичо, който пък бил свещеник и огласял църквата с гласовите си умения. Лека-полека, по събори и по седенки, Вълкана усвоила още десетки мелодични бисери от местния фолклор. Първата песен, която изпява е легендарната „Стоян на Рада думаше“. Записва я в звукозаписното студио „Арфа“ в далечната 1936 г.
През 1995 г., по идея на местни любители на творчеството й, Стралджа стана домакин на Конкурса-надпряване „С песните на Вълкана Стоянова”. Този форум, превърнал се в традиционно за културния афиш на общината, се наложи като място за откриване на млади таланти и за разпалване на интереса към многобройните Вълканини песни, сред които най-известни остават „Калиманку-денку“, „Продава се, кардаш, конче“, „Женала е дюлбер Яна”, „Алтънлъ Стоян войвода” и „Димо на Рада думаше“.
