Eдин полузабравен съратник на Васил Левски (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)


Eдин полузабравен съратник на Васил Левски (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Възможно ли е да има две, а и повече тефтерчета на Левски?
02 Март 2019, Събота


Продължение 



Автор: проф. д-р Пламен Павлов

Хаджи Станьо, наричан почтително от своите другари „Дядо Хаджи“ или „Бай Хаджи“, прекарва повече от три години в Диарбекир. Успява да избяга заедно с верния си приятел Петко Милев, Константин Доганов и Бойчо Русев на 4 юли 1876 г.

Четиримата съмишленици прекосяват пеш Анадола, до Трапезунд (Трабзон) на Черно море! Успяват да се качат на руски кораб и да пристигнат в Одеса, а после да се преместят в Букурещ – по-близо до България и назряващите събития.

Хаджи Станьо и Петко Милев, макар и не „в първа младост“, придружават един казашки отряд, най-вероятно като разузнавачи, с който влизат в родния Тетевен.

Хаджи Станьо е първият кмет на вече свободния Тетевен. За жалост е покосен от инфаркт по време на сватбата на сина си Станчо (1879 г.), който се жени за Тота, дъщерята на Петко Милев.

Потомците му вписват имената си в историята на Тетевен и на България – сред тях има герои от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и войните за национално обединение през 1912 – 1918 г.
Както стана дума, не липсват публикации, в които върху личността на хаджи Станьо се хвърлят обвинения, непремерени и пристрастни внушения. Резервите на „традиционните комити“ и революционери към „чорбаджиите“ са характерен белег на епохата.

Такова мислене демонстрира още Стоян Заимов, който иронично и донякъде злорадо подмята реплики за „скъперничеството“ на тетевенския първенец – той „страдал“ от „онова скъперничество, което прави човека и смешен, и долен...“

Отсенки на неприязън към „чорбаджиите“ могат да се открият и в спомените на иначе заслужилия комитетски деец Тоне Крайчов, също жертва на Арабаконашкото „приключение“ и заточеник в Диарбекир.

И, колкото и да е странно, и тогавашните „хъшове“, а и следващи ги журналисти и литератори, подемат въпросните „античорбаджийски“ внушения. Така се стига до твърдението, че идеята за Арабаконашката авантюра е „чорбаджийска“, даже по-конкретно на хаджи Станьо и тетевенските богаташи!
Те „... виждат, че Общи е ахмак, и го подлъгват да извърши обира, за да не става нужда да се бъркат за народното дело...“

Или пък, че „... тетевенският чорбаджия Станьо Врабевски, председател на комитета, и Петко Милев, също чорбаджия и касиер, подкокоросват председателя на Етрополския комитет Тодор Пеев. След което Станьо се заема със самия Димитър Общи. Така и така, комитетската каса няма да се напълни, ако тоя даде две лири, оня пет (една лира – пет гроша). Ето от Букурещ искат 50 000 гроша, откъде да ги вземе?! Всъщност тия пари са могли да ги дадат двамата чорбаджии – бълха ги ухапала...“

Тези твърдения се опират на онова, което е говорил самият Димитър Общи пред властите в София. Той действително приписва обира на хаджи Станьо, който на свой ред отхвърля обвиненията.

Няма съмнение, че тетевенският първенец е играл значителна роля в организацията на акцията в Арабаконак, което се потвърждава и от едно донесение на австро-унгарския консул в Русе О. Мотлонг до граф Андраши във Виена (от 29 декември 1872 / 10 януари 1873 г.), че като главни лица отначало турската следствена комисия в София разследвала „... Димитрий Сербли [Общи] и хаджи Станчиу от Тетевен. Първият потвърдил своите самопризнания, вторият ги отрекъл...“

В крайна сметка, както се знае от протоколите, водени в София, при разпита на 13/25 декември 1872 г. хаджи Станьо признава участието си в комитета и действията му, които вече са разкрити от Общи и други заловени участници.

Защо Общи се е стремял да прехвърли своята роля на хаджи Станьо? Не е изключено по този начин Димитър Общи да е искал не само да омаловажи своя вина, но и да отмъсти на тетевенския чорбаджия - малко преди да бъде заловен, Общи, който все още е човек „номер 2“ във Вътрешната революционна организация (ВРО), доверено лице на Любен Каравелов и букурещкия БРЦК, нарежда на Тетевенския комитет да нападне Орхание (Ботевград) и освободи задържаните участници от акцията в Арабаконак!

Хаджи Станьо и тетевенските дейци отхвърлят тази нова авантюра, която би довела до още по-тежки последици за организацията. Надали може да се приемат на доверие и твърденията на Тоне Крайчов, че тактиката за разкриване на комитетите и техните членове също била не на Димитър Общи, а на хаджи Станьо и Анастас Попхинов.

Не някой друг, а самият Стоян Заимов (дал тон с твърденията си за „скъперничеството“ на хаджи Станьо!) пише, че решението да се нападне турската хазна в Арабаконашкия проход е на Ловешкия комитет и е взето още през август 1872 г. по лично предложение на Димитър Общи.

И въпреки несъгласието на Левски...
На същото мнение са Захарий Стоянов, Димитър Страшимиров, а и по-късни изследователи на делото на Васил Левски и създадената от него комитетска организация. Същото важи и за „тактиката“ на Димитър Общи за разкриване на комитетите с наивната идея, че това ще доведе до политически отзвук в цивилизования свят.

Разбира се, в науката има различни интерпретации и „вариации“ по темата за Арабаконашката авантюра и последвалите събития, но да се поставя под съмнение водещата роля на Димитър Общи е несериозно. В крайна сметка, тя е установена и от самите турски власти.

Може да звучи парадоксално на пръв поглед, но „редовите“ комитетски дейци, дори и след понесените страдания и тежки загуби за делото (най-тежката от тях без съмнение е залавянето и гибелта на Апостола на Свободата!), основната вина за които е на Общи, продължават да изпитват симпатии към авантюриста, към „лудата глава“!

Без да е нужно да демонизираме Димитър Общи, който наред с безспорната си и огромна вина за погрома през есента-зимата на 1872-1873 г., има и своя принос към българското революционно движение, обективната картина е такава.

Такива са и доминиращите настроения към него, изобщо към подобен тип „герои“, но не и към „чорбаджиите“, пък били те и борци, и страдалци! Какво да се прави, егалитарните идеи винаги в една или друга форма съпътстват революционните движения и радикалните политически борби... И ако това е донякъде обяснимо за онези, които са познавали и вярвали на Димитър Общи, въпросът е защо такива „версии“ намират място и днес?

Стремежът към сензации и ефектни решения на заплетени исторически казуси в никакъв случай не помага на читателя да проумее героичната, трагична, но и така велика епоха на българското национално Възраждане.

Близостта на тетевенския първенец с Апостола е белязана и от един загадъчен „сюжет“. През 1987 г. Иванка Гезенко, известно име в съвременната архивистика, записва спомените на една потомка на рода Врабевски.

В писмо до д-р Милен Врабевски, правнук на хаджи Станьо, Гезенко съобщава, че като дете въпросната жена, „баба Еленка“ (р. през 1897 г.), намира укрито тефтерче, което е било „... съвсем обикновено, не много голямо, подшито с розов конец отстрани (...) Някои от страниците бяха грижливо изписани с полегат равен почерк. Не разбирах какво беше написано в това тефтерче, друго нещо привлече погледа ми. В долния ляв ъгъл на всеки лист грижливо беше изписано едно име - Васил Левски.

Светна ми пред очите - значи все пак беше останало нещичко от Апостола в къщата ни - ханът на хаджи Станьо от Тетевен ... Какво стана с тефтерчето ли? След като го извадих и разгледах, извиках брат си. Той онемя като разбра чие е. Каза, че това е светиня и трябва добре да се пази. Взе ми го. Започнаха войните. Брат ми замина за фронта (…) Не зная брат ми какво направи с тефтерчето - дали го даде някому, или загуби...“

Въпросното тефтерче не е онова, което знаем – последното е укрито от Никола Цвятков. Възможно ли е да има две, а и повече тефтерчета на Левски? Подобна „следа“ срещаме и в спомените на Христо Иванов - Големия: „... изгнил тефтер, воден от самаго Левски, който е пренесен от Ловеч след смъртта му...“, пазен от Марин Станчев в Лясковец.

Впрочем, за дейна натура като Апостола на българската революция, човек, затрупан с много и много задачи, това съвсем не е изключено. Все пак да не губим надежда, че някой ден на бял свят може да се появят неизвестни свидетелства за Васил Левски и неговите сподвижници.

И още нещо, ако в дома на хаджи Станьо Врабевски е бил укрит, зазидан в стената личен бележник на Васил Левски, това още веднъж потвърждава доверието на Апостола към неговия тетевенски сподвижник.


Защо Димитър Общи е приписал обира на хаджи Станьо? Хаджи Станьо Хаджистанчев Врабевски Изглед към Арабаконашкия проход днес

В категории: Новини , История , Българските родове , Архитектура

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки