Преди 105 години се ражда българската артилерия. Покрай това ще отбележим и годишнини от събития, пазени досега в тайна
Автор: Подп. о. з. Балю Калчев Бивш офицер от Артилерията и ракетните войски
Тази година за България и Българската армия ще бъде ознаменувана с не един и два юбилея, които българските патриоти, военослужещите и запасното войнство тържествено ще отпразнуват.
Наред със 105-годишния юбилей от Балканската война, българските артилеристи ще отпразнуват тържествено и 105 години от раждането на родната артилерия, изиграла на 11 март 1913 г. решаваща роля в боевете за превземането на „непревземаемата“ Одринска крепост.
През годините на Студената война, според уговорките на Рузвелт, Сталин и Чърчил, България се оказва в социалистическия лагер. След 4 април 1949 г., когато САЩ и Англия сложиха началото на Атлантическия пакт – НАТО, в Турция бяха разположени ракети „Земя-земя“, „Онест Джон“ и „Пършинг“. Правителството на България трябваше да отговори с подобаваща на съседите армия и въоръжение.
В БНА постъпиха нови видове бойна техника, в това число особено значение имаха ракетните системи „Земя-въздух“, „Въздух-въздух“ и най-вече „Земя-земя“, чиято далекобойност варираше от 35, 60 до 170 и 300 км.
Но има и юбилеи със „секретен характер“.
На 11 май ще се навършат 55 години, когато на същата дата през 1963 г. на полигона „Ново село“ е изстреляна първата тактическа ракета от комплекс 2К6 „Луна“ от 7 отделен ракетен дивизион – с. Бояново с командир майор Маринов. Ръководител на пуска е ген. Мермерски, командващ Артилерията и ракетните войски на Трета армия. За ознаменуване и увековечаване на този исторически акт в село Славянци, общ. Сингурларе, през 2008 година по случай 45 години от пуска по инициатива на полк. Балканджийски – началник на артилерията в 7 МСД – Ямбол, бе тържествено издигнат паметник.
При най-строга военна и държавна тайна на 28 юни 1968 г. беше проведено едно огромно по мащабите си за БНА учение на територията на Бургаска област, акваторията на Черно море и въздушното пространство над тях. Става въпрос за първия и единствен боен пуск на ракети „Земя-земя“ с далекобойност до 300 км. Така че тази година ще отбележим и този „строго секретен юбилей“.
Как и от кого бяха организирани и проведени тези стрелби с огромните 6-тонни ракети и кои са непосредствените им изпълнители? Все още е обществена тайна.
С цел легендировка (т. е. опазване на тайната) на горепосочената територия МНО организира учение на войските от Трета армия, ВМФ, ВВС и ПВО в Източна България. Бойни стрелби с видовете въоръжения на войските се провеждат в района на Созопол и Черноморец, Шабла – Балчик. Ракетните бригади (66 Арбр-Кабиле и 56 Арбр-Марино поле) се развръщат в района на селата и горите между Ясна поляна и Веселие, Бургаска област. В хода на учението на войските, съпроводено с реални бойни стрелби от всички видове бойна техника, се провеждат три пуска с ракети „Земя-земя“. Ръководството на пуска се осъществява от командващия ракетните войски и артилерията на БНА, ген. лейт. Димитър Тодоров.
Пусковете се изпълняват както следва: в 6.00 ч. на 28 юни 1968 г. от Ясна поляна, Четвърта стартова батарея от Втори ракетен дивизион на 66 Арбр-Кабиле, от Трета армия провежда първия пуск.
Непосредствени ръководители и изпълнители на пуска са: командир на ракетна бригада – полк. Христо Гатев, командир на 2РДН – подп. Славчо Янков, командир на 4-та стартова батарея – майор Димитър Вардаров, н-к огнево отделение – кап. Борис Бобев, н-к СУ – лейт. Герго Цветков и н-к ДУ – лейт. Момчо Момчев. Един час по-късно се провеждат втори и трети пуск (залп) от 56 Арбр, (Втора армия). Командир на бригадата е полк. Марин Мермерски, а изпълнители са: 1 и 2 РДН с командири: полк. Петров и полк. Прахаров; на 2-ра стартова батарея – майор Христо Янков, н-к ОО – кап. Георги Гачев, н-к ДУ – лейт. Стоил Манев; от 6-та стартова батарея с командир майор Петър Димитров, н-к ОО кап. Стефан Димитров, н-к СУ – ст. л. Добринко Дрянов и н-к ДУ, лейт. Ангел Марин.
Изстреляните ракети поразяват цели (мишени и шамандури) на разстояние 150-160 км недалеч от Шабла и Балчик в Черно море. Това са първите и последните ракетни стрелби с ракети „Земя-земя“ с оперативно тактическо назначение до 300 км.
На територията на Република България те са наблюдавани от ръководителите на държавата и на областите Бургас, Ямбол и Сливен, а също и от представители на армиите от Варшавския договор. Ракетните пускове на пределни за мащабите на България разстояния по точност, време и техническо изпълнение са с оценка „отличен“.
Ракетчиците на БНА, единствени от своите колеги от Варшавския договор, организираха и проведоха бойни пускове на своя територия. Така че този ден – 28 юни 1968 г., ще остане като забележителен ден в историята на Артилерията и ракетните войски на Българската армия.
Този ден ще празнуват и ракетчиците от бреговите Ракетни дивизиони СОПКА, изстреляли крилати ракети от комплекс „4К87“ от района на с. Шкорпиловци и поразили мишени - „кораби“ във Варненския залив. Стрелбата бе организирана от Флагманския артилерист на флота – полк. Джуро Кръстев и от командира на бр. дивизион – полк. Няголов.
В учението разбира се не малка роля имаха и Зенитно-ракетните дивизиони на ПВО с командващ ген. майор Димитър П. Димитров. Ракетният комплекс СА-75 „ДВИНА“ от 3-та Зенитно ракетна бригада проведе стрелба по морски цели в района на Шабла, където бяха развърнати с командири: подп. Драган Матов и подп. Пенчо Колев. Колко гордост, радост и щастие изпитвахме ние, ракетчиците, от постигнатите успехи.
Смях и скептицизъм будят нашите спомени и разказите на бившите офицери, войници пред новите политици. Всички ние сме били служители на „комунизма“ и диктаторите на социалистическите страни. Да, няма ги днес ракетните комплекси, страшилища за някои мераклии да владеят българско. Но нали няма и българска армия, авиация и морски флот. На нас, бившите военни, остават само спомените, за които ще разказваме с тъга.
В навечерието на юбилея ми се иска да запитам бившите и настоящи върховни командващи на българската армия: Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев и военните министри: Луджев (пръв разгласил ракетните комплекси), Сталийски, Александров, Свинаров и Ангелов. Как можете, господа, да обясните на българския народ защо изпълнихте и приложихте клаузите на „Ньойския диктат – 2“ отново в България?
Кои са причините, че унищожихте българската армия, нарязахте бойната техника на скрап – танкове, самолети, артилерия, ракети и др.?
Като угодихте на Турция и САЩ, задавате ли си сега въпроса: защо Турция, без да пита НАТО и САЩ, се въоръжава с руски ракети „Искендер“, чийто прототип бяха SS-23 от руския ракетен комплекс 9К714 –„ОКА“, нарязани в България.
Като бивш ракетчик ще си позволя да посъветвам поне новият министър на отбраната да се заинтересува и вместо втора употреба самолети от тази или онази държава, да закупи ракетния комплекс „Искандер“, който превъзхожда всички видове себеподобни, решава задачите и на авиацията, без загуби на кадри и самолети.
По материали от книгите „Ракетните войски на България“ с автор ген. лейт. Димитър Тодоров и „Страшните ракети“ на полк. Марин Шкодров