Преди 135 години
Първата кинопрожекция у нас се състои в Русе на 27 февруари 1897 година.
Автор: Огнян Стамболиев
Сцена на това историческо събитие става бирарията на богатия търговец Марин Чолаков на улица „Княжеска” в центъра на прогресивния дунавски град. На същата улица се издигал и първият княжески дворец у нас след Освобождението, имало е и повече от 10 чуждестранни консулства. По онова време в това заведение се събирали главно богати безделници и някои любознателни читатели на френски вестници, които научили от тях за откриването на седмото изкуство през 1895 година в Париж.
„Движещите се фотографии”, както са ги наричали най-напред, отначало не били рекламирани особено много. От Държавния архив на града разбираме, че само няколко от тогавашните вестници са поместили съвсем кратки информации за събитието.
В ежедневника „Законност” от 27 февруари 1897 година например можем да прочетем следния текст:
„В града ни от десетина дни е пристигнал един цинематограф – апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография". Апаратът дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени във всичката им живост и движения. Пристигналият цинематограф показва, например, един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и така нататък – всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна илюзия."
Както първите зрители във Франция, така и русенци не издържали на невероятната за тях гледка на движещия се влак и започнали да скачат ужасени, за да не бъдат прегазени!
Според друг вестник, първите ленти, дело на бащите на киното – братя Огюст и Луи Люмиер, показани в Русе, са били: „Посрещането на влака”, „Излизането на работниците от фабриките” и първата „комедия” – „Полетият поливач”.
След Русе, киното прохожда и в София и останалите големи градове у нас. Започва редовен внос на филми от Париж, а след време и от Америка. Построяват се и първите киносалони във София, Русе, Варна, Пловдив, Бургас. Най-първият и най-красивият от тях е „Модерен кинотеатър” (доскоро „Цанко Церковски”) на булевард „Мария Луиза” в столицата. През 1915 година актьорът и режисьорът Васил Гендов (1891-1970) продуцира, поставя и играе главната роля в първия наш художествен филм – комедията „Българан е галант” и така става „баща на българското кино”. С цената на много усилия и лични жертви той създава поредица от 11 игрални филми, сред които и първият говорящ – „Бунтът на робите” за Васил Левски!
Според „История на световното кино” на големия френски кинокритик Жорж Садул дълги години България е сред страните с най-развита киномрежа и най-голям брой кинозрители в Европа. Но днес киноразпространението в страната ни, за съжаление, е сериозно западнало.
Патриотичен календар
22 февруари 1928 г. — С постановка на спектакъла „Копелия“ се поставя началото на българския балет
22 февруари 1945 г. — Вселенската патриаршия в Цариград отменя схизмата против Българската православна църква и провъзгласява автокефалността й
23 февруари 1823 г. — Роден е българският писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България Найден Геров
24 февруари 1878 г. — Благоевград (тогава Горна Джумая) е освободен от турско робство
24 февруари 1945 г. — Първа българска армия с командващ ген. Владимир Стойчев получава задача за провеждането на Мурската операция
27 февруари 1879 г. — Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор, който е изпратен до Великите сили
27 февруари 1897 г. — В Русе се състои първата кинопрожекция у нас, наблюдавана от 200 зрители
28 февруари 1895 г. — В Стара Загора е създаден първият у нас градски парк от европейски тип – „Аязмото“
28 февруари 1895 г. — Роден е художникът Вадим Лазаркевич, смятан за баща на българската детска илюстрация
28 февруари 1907 г. — Роден е писателят Емилиян Станев
