По следите на изчезващата ни история


По следите на изчезващата ни история
Ягдпанцер Т-4 вече изваден от земята
Ключови думи: танк, Майбах, Ягдпанцер
31 Януари 2013, Четвъртък


Двете куполни оръдия от 1884 г. – прадядовци на танка, както и зловещото страшилище на Вермахта  - танковият ловец Т-4 „Ягдпанцер”, по чудо бяха спасени от ловци на скрап

Автор: Иво Антонов

През есента на 2007 г. се случи нещо странно, дори за обръгналата на странности родна действителност. Беше откраднат немски танк от Втората световна война, от южната ни граница.

Обществото беше шокирано от поне 3 твърде странни факта. Немски танк от това време в България? Кражба на танк? И какво прави това бронирано чудовище на южната ни граница?
Макар и служител във Военното министерство и изкушен по военната история (даже смятащ се за професионалист), се изненадах също толкова, колкото и останалите, които за първи път научиха, че 60 години след края на войната все още на българска територия се намират такива реликви.

До този момент представите ни за тях бяха свързани основно с кадри от познатите ни от детството черно-бели съветски филми за „Великата отечествена“, а после и от познавателния телеканал Дискавъри. Но да предположа, докато гледам по телевизията как вадят от някое полско блато разкапаната коруба на някой немски танк, че тук си имаме няколко дузини, някои от тях в доста добро състояние – това беше абсурд. Сензацията разбуни както моя пристрастен дух, така и доста изкушени от историята хора в цяла България. Бързо се зарових в интернет и установих, че по южната ни граница се организират спонтанни експедиции, а резултатите се публикуват в два виртуални форума.

Историята

Немската бронетанкова техника от моделите Т-3 и Т-4 започва да пристига в Царство България през 1943 г. по плана за превъоръжаване на Българската армия, наречен „Барбара“.
До 9 септември 1944 г. са получени около 90 танка Т-4 от вариантите G и H и 55 самоходни артилерийски установки Stug - 40 вариант G. С тези машини Бронетанковата бригада на Българската армия воюва в заключителния етап на Втората световна война в Югославия и Унгария, като загубите се попълват от пленени от руснаците подобни машини на Вермахта и СС, които са предадени на нашата войска като съюзническа и използваща тази техника.
След края на войната руснаците ни дават още няколко от ненужните им, поради различния калибър въоръжение подобни машини, като броят на танковете Т-4 и САУ  Т-3 нараства до към 150 към 1948 г.

Руснаците ни подаряват и 20 бр. от легендарните Т-5 „Пантера“. Немските машини са на въоръжение до средата на 50 години, когато се изчерпва техният ресурс и са оставени на съхранение в складовете.
В средата на 50-те г. във връзка с напрежение по границата с бивша Югославия, Военното министерство взима решение да укрепи отбранителната система по западната граница. Започват да се строят бункери и траншеи, а старата и излязла от употреба бронетанкова техника се закопава като неподвижни оръдейни противотанкови огневи точки.

За първи път танкове са закопавани като неподвижни огневи точки през 1945 г. в Берлин. Тази практика се използва 10 години след войната и у нас. През 1956 г. започва укрепването и на южната ни граница с Турция. В периода 1956-1958 г. по цялото й протежение започва ударно изграждане на Укрепена линия и създаването на Отделни картечно-артилерийски батальони.
Тази линия се състои от бетонни бункери, командни пунктове, картечни и минохвъргачни гнезда, танкови и оръдейни окопи. В танкодостъпния район от Свиленград до Факия започва закопаването на немска бронетанкова техника – танкове Т-4 и самоходни артилерийски установки Т-3, които по номенклатурата на тогавашната ни армия са известни като „Майбах“.

От 1956 до 1962 г. на границата са закопани почти 90 немски танкове и САУ, а от куполите на още 30 са направени картечни бункери. Задачата на тези немски машини, на които все още е имало боеприпаси, е да бъдат използвани като противотанкови оръдия при евентуално настъпление на бронетанкови части на турската армия.
И така, „фашистката“ техника остава на служба в Народната армия почти до края на социализма. В края на 80-те г. във връзка с напрежението с Турция по време на „възродителния процес” бойното дежурство на ветераните е възстановено, те са лъснати и подготвени, а на част от тях са свалени оръдията и са превърнати в картечни бункери.

Компания идват да им правят и „съветски другари“ от Втората световна война – 200 купола от танкове Т-34, от които са направени действащи неподвижни оръдейни противотанкови огневи точки.
При демокрацията немската техника продължава да служи закопана в земята, но поради липса вече на боеприпаси е оставена като макетна за сплашване на противника.

Постепенно, след повече от 60 години служба, старите ветерани са изоставени и забравени в дебри и шубраци. Кой знае защо, все още строго секретни по военните документи и скрити за обществото, след оттеглянето на армията от южната граница тези машини бързо са „разкрити“ от цигански банди, които започват да ги разкостват една по една за скрап.

“Новината“ за наличието им достига и до далечната им родина и немски емисари започват да ги наобикалят. Точните и прецизни германци са добре информирани за състоянието на държавата ни и не се колебаят с помощта на мургави и униформени помощници да отмъкнат едно САУ и да подготвят още 2 танка за кражба, след което са разкрити и арестувани, а Военното министерство „открива“, че закопаните немски машини са негова собственост.
Учудени от огромния интерес и шум, който се повдига сред колекционерските среди на запад и от слуховете за цени в милиони евро за всяка една машина, военните се принуждават в началото на 2008 г. да извадят реликвите и да ги прибират в една бивша казарма в Ямбол. Където се пазят и днес.

Каква е равносметката

Проверка в архивите показва, че липсват поне 10 цели машини от модела Т-3 и Т-4. Още два пъти по толкова са нарязаните до неузнаваемост и подготвени за продажба като старо желязо танкове.

Безценни образци историческа техника са загубени завинаги, а други са крайно увредени.
След като изчетох всички форуми и се ограмотих от наличната литература за марките и моделите немска бронетанкова техника в България, един уикенд не се стърпях и заедно с авери от интернет форумите се гмурнах с огромно вълнение в морето на забравената ни история.
Живял в социализма, пътувайки на юг, си спомнях за някогашната секретност, за граничната бразда, откритите листове, КПП-тата. Опитвах се да си представя и зловещите метални чудовища, страшилищата на Вермахта, дебнещи в храстите за своите жертви. Никога през живота си не бях стъпвал по тези места. Всичко за мен беше ново, вълнуващо, тайнствено.

Първи пред мен се разкриха „съветските другари“ – 6 купола от Т-34 вирнали носове (оръдия) на едно хълмче между Малко Шарково и Воден. О, чудо… до този момент бях виждал Т-34 само във Военноисторическия музей, но не и на „бойното поле“. Отивайки да се завра вътре и да ги яхна, се спънах в една метална гъба с капак….купол от немски танк Т-4 „Майбах“, закопан в земята като картечно гнездо, част от голям подземен бункер с галерии и амбразури.
Е, няма по голямо удоволствие за изкушения от военната история от това да се завре в бункер от преди 60 години, „гарниран“ с 4 немски метални купола от танкове. Но това беше само началото.

От другата страна на шосето вече ни чакаха два истински цели немски танка Т-4, макар и със свалени оръдия. Зорко око забеляза, че са от „българските“, т.е. от царската поръчка.
Спускайки се към с. Воден, не предполагах обаче какво ме чака там. Строени и подредени в редици - още дузина немски метални войници. Здраво вкопани и още по-здраво въоръжени със своите 75 мм оръдия КВК. В този слънчев февруарски ден на 2008 г. на улицата на моята историческа страст изгря истинско историческо слънце.

Освен че видях само за един ден над 20 немски танка от Втората световна война, осъзнах колко много тайни крие нашата Родина. Как е възможно, кой да подозира, че тук е закопано цялото съкровище на света от зората на човешката цивилизация до почти съвременните световни исторически събития и войни – горещи и студени? Не преувеличавам. От всички известни до този момент (около 40 танка) Т-4 „Майбах“ по целия свят, от българската земя бяха извадени още толкова.

Общо 88 различни модели танкове, САУ и куполи е запазила родната земя за щастие на историците и за късмет на България. Перлите в тази уникална колекция са двете куполни оръдия от 1884 г. – прадядовци на танка, както и зловещото страшилище на Вермахта  - танковият ловец Т-4 „Ягдпанцер”. 

До колко обаче се оценява това съкровище е друг въпрос. Въпреки че няколко екземпляра бяха боядисани и сглобени външно от военните, все още на тях се любуват само пенсионерите – пазачи на бившето поделение, а повечето уникати все още гният забравени в задния ни двор.


Танк Т-4 възстановен от военните Вътре в купола - „Умри, но врага спри Вкопан танк Т-4 „Майбах” Руски купол от Т-34

В категории: Горещи новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Точно той
16.06.2013 10:47:53
4
0
Тоя това направил,оня онова?Защо никой не сеща,че в края на пролетта на 2007г. тогавашният Началник на ГЩ,ген.Златан Стойков пише в докладна записка до военния министър,че танковете не са нужни на БА и че от 01.06.2007г. не се водят материален актив на БА.Нещо повече,тоя национелен предател, в същата докладна записка до министър Близнаков предлага част он тях за се предадат на Германската фондация за културно наследство.Не Стойков е човекът,който може да снеме тезе танкове като материален актив на БА - според длъжвостта му Стойков може да каже,че тия танкове не може да се използват за отбранителни нужди и нищо повече.Стойков нито има права да ги снема като актив,а още по-малки права има да ги предлага на чужда държава.Стойков е изключително необразован откъм обща култура човек и точно той е създал корупционната среда за последвалите далавери.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки