Защо Айнщайн сам унищожи свои открития


Защо Айнщайн сам унищожи свои открития
Алберт Айнщайн: „Пуснахме духа от бутилката и вече нямаме никаква възможност да го върнем обратно“
16 Януари 2013, Сряда


Съзнавайки че някои от тях са опасни за човечеството, ученият прави всичко възможно те да не видят бял свят

Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска

За страшните открития на световноизвестния физик Алберт Айнщайн ме провокира да пиша едно от редовните неделни предавания по СКАТ „10-та степен по Рихтер“ с водещ Валентин Фъртунов, което бе излъчено на 16 октомври миналата година. Темата му бе „Квантовият скок“.
Какво ще представлява той? Според някои той ще е разпад на човешкото тяло на елементарни частици, за да се премине в друго енергийно състояние. Според други ще доведе до възможни смъртоносни природни катаклизми с поразяващи последствия.

„Едно е сигурно – изтъкна тогава Валентин Фъртунов, – ако не влизаме в технически детайли, човекът след този „Квантов скок“ ще стане не просто по-добър, той ще стане почти съвършен, човекът ще стане божествен, такъв, какъвто би трябвало да бъде от самото начало. Той ще се отдели от греха си, ще се отдели от това състояние, в което се намира в момента и което никого не удовлетворява... Съвсем човешко е тази промяна да я очакваме някакси да дойде отгоре, извън нас, и  да промени всяка жива твар на тази земя към добро!“

Биха казала „Дано!“ и „Амин!“ Но това предаване ме наведе и на мисълта за страшните експерименти, проведени с открития на Айнщайн, резултатите от които си схождат с казаното в ефира.
Освен световноизвестните си теории за относителността, квантовата механика и разкриването на някои от тайните за естеството на светлината, Алберт Айнщайн дълго време усилено работи и върху създаването на общата теория на полето, с която обяснява взаимодействието на трите основни сили:

електромагнетизма, гравитацията и ядрената енергия. Тези негови гениални открития стават база за по-сложни нови изследвания, някои от които стават явни за човечеството, други остават завинаги забулени в тайна от самия него, тъй като сам установява ужасяващия им ефект. Затова преди кончината си той ги унищожава.

На 18 януари 1955 г. в един часа през нощта сърцето на гениалния учен спира да тупти. Още приживе той поискал тялото му да бъде кремирано след смъртта му. Това било сторено край град Трентъл, щата Ню Джорджия. И още, той поискал мястото, където е заровен прахът му, да остане в тайна. Заедно с него е погребана и пепелта от изгорените документи за тайните му открития, които го ужасили преди да си отиде от този свят. Какви са били тези загадъчни изобретения, едва ли някога ще узнаем. И вероятно така ще е по-добре. Защото несъмнено те са щели да донесат унищожение и нови опасности за живота на Земята и на цялото човечество.

За това подсказват и някои от опитите, извършени от Военноморските сили (ВМС) на САЩ, довели до неочаквани, необясними и ... потресаващи последствия.
Първият опит не е предвещавал нищо извънредно. По време на Втората световна война американски военни специалисти искали да направят корабите и самолетите си незабележими за вражеските локатори. Възниква идеята да се създаде такова електромагнитно поле, че слънчевите лъчи да се затворят в един непроницаем пашкул, превръщащ обекта в невидим както за човешкото око, така и за апаратурите.

ВМС на САЩ в най-дълбока тайна се приготвили за тестването на мощен електромагнитен щит, което става  през октомври 1943 г. във Филаделфия. Върху ескадрения миноносец „Елдридж“ са  монтирани специални генератори за превръщане на предметите в невидими. Опитът, останал в историята като „Филаделфийският експеримент“, започнал добре. Корабът изчезнал не само от екраните на радарите, но не го виждали и хората. След това започнали да се случват най-невероятни неща...

За няколко секунди неизвестна сила го преместила от Филаделфия в Норфолк и обратно. Но по-странното е не изчезването на миноносеца, а тайнствените последици за неговия екипаж. С хората станали необикновени неща. Едни от тях все едно че „замръзвали“ на място, а други направо се разтваряли във въздуха пред очите на всички, за да не се появят никога повече...
Намерени са документи, които потвърждават, че от 1943 до 1944 година Алберт Айнщайн е служил във ВМС на САЩ.

От проведените разговори със свидетели, някои от които са наблюдавали изчезването на „Елдридж“, а други са запазили листчета с изчисления на Айнщайн, става ясно, че иде реч за съвсем ново и страшно откритие на известния учен. От онова време датира статия, в която се говори за моряците, слезли от миноносеца и „изпарили“ се пред очите на хората. Но документите от  експеримента са изчезнали. Редица неща биха могли да бъдат изяснени от корабния дневник, но и от него напълно необяснимо няма следа. Унищожен е и корабният журнал на миноносеца „Фюрест“, който е съпровождал „Елджидж“. И до днес няма отговор за наблюдаваното във Филаделфия загадъчно явление.

Американска подводница, която е плавала във водите на загадъчния Бермудски триъгълник, неочаквано изчезнала, но минути след това се появила във водите на Индийския океан на разстояние 10 000 мили от Бермудите. Странното в случая било в това, че членовете на екипажа само за няколко минути... остарели с по 20-30 години! Това е описано в секретен доклад на Пентагона, който бил представен на група експерти. И както съобщава американският седмичник „Нюзуик“, експертите стигнали до извода, че в тази ситуация става дума за пренасяне във времето.

В доклада си капитанът на подводницата написал, че тя патрулирала по южните брегове на Флорида, където трябвало да се приводни капсула с американски астронавти. Капитанът записал: „Патрулирането преминаваше нормално, когато неочаквано на дълбочина 200 фута усетихме силна вибрация. Тя продължи около минута, а след това спря. Подводницата се успокои. Спътниковата навигационна система обаче определи, че се намираме в друга точка на земното кълбо – на 300 мили от източното крайбрежие на Африка. За 60 секунди сме преодолели разстояние от 10 000 мили. Веднага помолих командването да ни разреши да се доближим до най-близкото пристанище на Кувейт. И тогава всички ние, за най-голямо наше удивление забелязахме, че сме остарели много“.

Екипажът на подводницата бил разпитан от американски военни специалисти, а след това препратен със самолет в Центъра за космическа медицина в Германия. „Всички членове на екипажа продължават да стареят – заявява пред журналисти един от тамошните лекари. – По лицата им се появяват все нови и нови дълбоки бръчки, отслабват мускулите, понижава се зрението и слухът, а това са все типични признаци на стареенето“.

Хората, преживели това удивително и странно неприятно явление, трудно възприели трагедията, която ги постигнала, но за науката пътешествието, което те направили, безусловно е необичайно интригуващо. Очевидно все още тайните на пространството и времето не отварят заключените си врати пред изследователите, а само поднасят своите загадки. А тъмната слава на Бермудския триъгълник с безброй изчезнали кораби и самолети продължава да безпокои човечеството. Отговорът на загадката е някъде там – във водните дълбочини, където стават странни неща.

Днес все още за много учени звучи като аксиома твърдението, че изкривеното пространство образува „Сферата на Шваршилд“ или „Черна дупка“, в която може да влезе цяла вселена. Руският академик Андрей Сахаров в книгата си „Многолистният модел на Вселената“, излязла през 1969 г., признава, че заедно с наблюдавания от нас всемир съществуват и редица други вселени, и то със съвсем различни характеристики. Редица учени предлагат хипотези, според които съществуват паралелни светове и за да стигнеш от една вселена в друга, съвсем не е необходимо да се лети до края на света, а е достатъчно да се „пробие“ пространството с мощен взрив. Експертите са склонни да предполагат, че мощното електромагнитно поле е способно да изкриви пространството.

Както е известно, при взрива на атомни заряди се създава силно електромагнитно поле. Интересен е случаят, при който атомна бомба избухва буквално под краката на Сергей Алексеенко. Той бил военен строител на полигона в Семипалатинск (Русия). Негово задължение било да възстановява инженерните съоръжения по време на ядрените опити. През лятото на 1973 г. той заедно с генерал Вертелов и някой си Иванов трябвало да проверят сондите, в които на дълбочина 3 км били  поставени ядрените заряди. След това от бункер да наблюдават взрива. Но този път нещо не било наред. Зарядът избухнал, когато наблюдателите се доближили до самата сонда.

„Почувствах, че краката ми увиснаха във въздуха – разказва Алексеенко. – Нещо ме издигна, а намиращите се пред мен генерал Вертелов и Иванов изведнъж се оказаха някъде долу и изглеждаха по-малки. Престанах да чувствам земята под краката си, все едно че цялото земно кълбо е изчезнало. Оказах се на дъното на дълбоко дере. Иванов не виждах, а Вертелов се оказа на ръба на височината. Виждах го като през лупа, увеличен няколко пъти. След това вълната се оттегли и ние отново стояхме на равната повърхност, която беше като желе. Малко по-късно все едно се затвори вратата за друг свят. Друсането спря и земята стана отново твърда като преди, а аз почувствах силата на земното притегляне“.

Подобно описание на оптически ефекти е възможно само при изкривено движение на светлинните лъчи.
Какви ли още изненади ни носи нашето Трето хилядолетие? Какво ли ни очаква и какво ще ни сполети занапред, само Бог знае. Може и наистина да доживеем истински Квантов скок.



Филаделфийският експеримент Бермудският триъгълник

В категории: История , Горещи новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Кирил Марков
15.07.2016 17:37:16
0
0
Айнщайн чифутинът е най-големия Гъз в историята на науката. Теорията му въобще не обяснява експеримента "Рейн боу". За това изгаря записките си, понеже е Гъз и дърта пунда. Да не разбере някой, че теорията му не е вярна. Шутек. Педераст в науката. Олигофрен. Цепеняк. Шайзе. Путек. Скоростта на светлината никога не е константа. А свръхсветлинни скорости съществуват от край време. Айнщайн е путаран и хуй насран.
1
Ник
16.01.2013 11:42:45
0
0
Кой знае защо не е споменат Никола Тесла,като основно действащо лице в Филаделфийския експеримент,а Айнщайн,чиято теория за относителността,вече е оспорвана.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки