От години се е превърнало в традиция в двора на Етнографския музей за празника на града да се освещава никулденска трапеза
18 Декември 2012, Вторник
Регионалният исторически музей в Бургас отбелязва тези дни своя вековен юбилей от създаването си.
Автор: Моника Белова
Честването бе съпроводено с откриване на изложбата „100 години музейно дело в Бургас“, подредена в залите на историческата му експозиция. Тя представи спомени за музейните дейци, основали Археологическо дружество „Дебелт” в морския град, поставило основите на музейното дело тук. Изложени са и оригинални „стогодишни“ документи, датиращи от 1912 г., свързани с учредяването на институцията.
Акцентът е поставен върху живота и изследователската дейност на първите тукашни директори и археолози – проф. Иван Гълъбов и проф. Михаил Лазаров, както и на историците-краеведи на Бургаския регион Георги попАянов, Горо Горов, Янко Керемидчиев и др. Изложбените табла описват дългогодишната история на културното средище, като се спират на кръстопътните дати през 1946 г., когато дружественият музей е обявен за градски, след това през 1953 г., когато пък става окръжен, а също и на други важни моменти от следващите няколко десетилетия, та чак до наши дни.
Не е пропуснато да се отбележи и че Регионалният исторически музей в морския град е пряк наследник и на създадената през 1980 г. Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“. Проследяването на поетапното развитие и усъвършенстването на музейните структури в Бургас и областта, както и разрастването на музейния колектив през годините, става благодарение на своеобразната „машина на времето“, чиято функция изпълняват изложените юбилейни медали, грамоти и изобилен снимков материал.
Специално внимание в юбилейната изложба е обърнато на мащабните археологически проучвания, извършени през последния четвърт век, на разнообразната експозиционна дейност на музея и оригиналните чествания на традиционните народни празници.
Последната проява в това направление например бе организирана по повод Никулден, който се чества на 6 декември като празник на Бургас. Тогава в двора на Етнографския музей се проведе освещаване на традиционната никулденска трапеза.
Историята на Археологическото дружество „Дебелт“ започва сравнително късно. В града почти липсват образовани българи. С нелеката задача се натоварват група ентусиасти от Окръжния училищен съвет, които на 1 март 1912 г. провеждат заседание за избор на комисия. През април с. г. се решава „дружеството да е само археологическо“. Негов пръв председател става адвокат Богоев, а подпредседател – учителят Вълев.
На 12 юни с. г. тогавашното Министерство на народното просвещение узаконява създаването на Археологическо дружество, но само след няколко месеца съществуване избухването на Балканската война прекратява неговата дейност. Тя бива възстановена чак през 1925 г. от местни учители по история.
Основните проблеми по това време са слабият интерес към работата му от страна на общинските и държавни институции, оскъдното финансиране, както и липсата на квалифицирани кадри за водене на археологически разкопки. До 1946 г. то дори няма сграда, в която да се съхраняват находките, а за тази цел са използвани частните домове на негови съмишленици, както и сградите на местните гимназии. Дори и днес археологическата сбирка дели общо здание с една от читалните на регионалната бургаска библиотека. Първите редовни археологически изследвания са проведени едва през 1927 г. на надгробната могила при с. Аликария (дн. с. Каменар) от Иван Пандалеев, но са прекратени поради липса на средства.
През 1930 г. е проучена могилата Маджар тепеси до с. Инж. Сарафово (днес квартал Сарафово на Бургас), а на следващата година и Дряновата могила в землището на с. Кър чешме (дн. с. Полски извор) – все от времето на римската епоха. През този период бъдещият Бургаски музей се сдобива с най-ценните си експонати – около 300 керамични съда от различни исторически периоди, открити при драгиране на созополското пристанище, римски надпис от с. Пънчево, мраморна статуя от полуостров Атия, мраморното торсо на бог Дионис от с. Оризаре и още много находки от най-различни исторически епохи, свидетелстващи за културата, която се е развивала в този край през летоброенето.
От 2000 г. с министерско постановление институцията е утвърдена като Регионален музей за Бургаска област. И сега той продължава активно да организира издирването, научното изследване и изучаване на културното наследство в региона, да го съхранява във фондовете си и да го представя пред обществеността и гостите на града. Днес бургаският музей може да се похвали с богата археологическа, историческа, природонаучна и етнографска сбирка, а също и с оригинални инициативи за популяризиране на даденостите на този кът от родината.
Тази година служители на Природонаучния музей например по повод настъпването на Баба Марта бяха изработили оригинални мартеници с мъниста от минерали и кристали. Изхождайки от вярванията, че на всяка зодия отговаря съответен полускъпоценен или скъпоценен камък, те предлагаха на посетителите да си вържат на ръката вплетени в червено-белите нишки на мартеницата си зодиакалния си камък, който им носи късмет. На щанда в Етнографския музей пък постоянно се предлагат сувенири, ръчно изработени от естествени и екологични материали с техниките на старите български занаяти. Талантливите им майстори са вложили частица от българския дух в сътворените от тях кукли в традиционни костюми от различни етнографски групи, бродерии, пирография, рисувани лъжици и кратунки, ръчни плетива, филателия и др.
