Битката при Гургулят


Битката при Гургулят
В местността Църквище над Гургулят се издига внушителен монумент-пантеон в памет на загиналите в героичната битка
28 Ноември 2012, Сряда


Сърбия напада България на 2 ноември 1885 г. и се надява на лесна победа,


Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

защото почти цялата българска войска е дислоцирана на турската граница. Сметките й обаче се оказват криви.
Малобройните защитници 3 дни с безпримерен героизъм удържат сръбското настъпление в района на Сливница. С невиждан в историята пеши марш българската войска за тридневен денонощен поход изминава 570 км и влиза в бой със сърбите. Боевете се водят край Сливица и се очертава превес на българите. Тогава сръбското командване преценява, че южният фланг на нашите войски е слабо защитен и там може да се извърши пробив.

Това са българските позиции при с. Гургулят, което се намира в подножието на планина Вискяр. Там се е окопал отрядът на кап. Попов в състав около 2500 души. Той разполага само с 4 оръдия. Срещу него сърбите изпращат най-дееспособната си дивизия – Моравската, която е в състав от 7,2 хил. души и 37 оръдия.
На разсъмване на 7 ноември сърбите започват артилерийски обстрел на българските позиции. Срещу тях са изстреляни над 3000 снаряда. Поради много добре изградените окопи и други защитни укрепления българите дават само 20 убити и ранени.

Противникът обаче смята, че едва ли някой е останал жив след такъв обстрел. Командирът на Моравската дивизия полк. Слабашич се качва на коня си и със сабя в ръка повежда нападението. Въпреки изключително тежката обстановка кап. Попов запазва хладнокръвие. Той се движи зад окопите, вдъхвайки смелост у войниците и давайки конкретни указания на всеки участък. Заповядва да не се стреля, докато сърбите се доближат на 60-70 м от българските позиции и едва тогава да открият огън. На фланговете изнася по две от оръдията, които трябва да стрелят с картеч, но чак когато врагът приближи до 80-90 м.

Същинската битка се разгаря към 14 ч., когато частите на  Моравската дивизия са почти стигнали до българските окопи. Тогава нашите войници откриват унищожителен пушечен огън, а оръдията засипват сърбите с картеч. Полк. Слабашич е ранен и го изнасят от полесражението. Сръбската атака е преустановена. Към 16,30 ч. започва нов артилерийски обстрел на българските позиции. Веднага след него следва нова масирана атака. Българите се оказват в критично положение, защото са привършили патроните си. Няма и снаряди за оръдията.

В този момент пристигат към 600 селяни от околните села под водачеството на запасния фелдфебел Васил Кертев, който е бил опълченец по време на Руско-турската война през 1877-78  г. Селяните нямат оръжие, но грабват пушките на убитите сръбски и български войници. Не знаят да стрелят, затова използват щиковете и прикладите. Окуражени от пристигналата помощ, войниците излизат от окопите и предприемат мощна контраатака.

Въпреки че сърбите имат числено превъзходство, те са стресирани от устремния български набег и преминават в отстъпление. Командирът на българската батарея подпоручик Чернев насочва пленените сръбски оръдия и започва да стреля с тях по противника. Елитната сръбска Моравска дивизия се включва в започналото всеобщо отстъпление, преминало  вече почти в паническо бягство.
А само преди пет дни е нахлула в българска земя с намерение да превзема София.



В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки