Скандалният проектозакон за Държавна агенция „Разузнаване“ превръща НРС в КАТ, полиция и жандармерия
Автор: Велизар Енчев
Преди месец коментирах в „Десант“ проектозакона за Националната служба за охрана, превръщащ гавазите на елита в убийци и екзекутори както на пътя, така и в домовете ни. Предусещайки поредна полицейщина на ГЕРБ, внимателно прочетох предоставения за обществено обсъждане проект на закона за Държавна агенция „Разузнаване“. И бях шокиран. В него има текстове, повече подхождащи на ДАНС, полицията и жандармерията, отколкото на външното разузнаване, нямащо правото да работи на родна земя.
Въпреки че в чл. 3, ал. 2, пише, че „разузнавателна информация е всяка придобита от Агенцията информация за чужди страни“, в законопроекта не се уточнява изрично, че службата не оперира на българска територия.
В чл. 5 се прави застраховката, че „на Държавна агенция “Разузнаване” не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер“. Но ако законодателят иска да гарантира, че български граждани няма да са обект на разработка на наша територия от разузнаването, това трябва да се запише, като се допълни и „забрана за възлагане на задачи от вътрешноикономически характер“.
В противен случай продажни ченгета в шпионската агенция, носеща многозначителното име ДАР, ще ни сервират данайски дарове, като следене на бизнес контактите ни с чужди граждани.
Нима в последните 20 години нямахме десетки афери на продажни ченгета, които снасяха на мутрите и така почнаха свой бизнес, приватизирайки тайните на държавата?
Първата новина в закона е, че разузнаването е подчинено не на държавния глава, а на министър-председателя. За утеха на Плевнелиев, НСО остава под неговата шапка. Но понеже шефът на охранителите ген. Коджейков е личният бодигард на Борисов, контролът на президента ще е бутафорен, какъвто е и самият той.
Не искам да изпадам в площаден патриотизъм, но очите ми боде член 1, ал 3, възраждащ болшевишкия синдром. Комично имитирайки времената на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския договор, герберите са написали тази клетвена декларация: „Държавна агенция “Разузнаване” е част от разузнавателната общност на ЕС и разузнавателната общност на НАТО“.
Сякаш, ако не бяха сложили унизителното уточнение, някой щеше да се усъмни в евроатлантическата им лоялност и ще сбърка СИВ с ЕС и Варшавския пакт с НАТО. Но какво друго да очакваш от милиционери, прикриващи червени биографии, мутренско минало и мизерно образование?
В сферата на комичното е и член 3, ал.2, където се мъдри изискването към външното разузнаване да брани „морала и културното наследство на всички българи“. Вероятно ДАР става и морална полиция, следяща за извънбрачни забежки в посолствата.
Като знаем, че всеки трети в МвНР е от разузнаването, следенето за подозрителни сексуални контакти също ще е в длъжностната характеристика на шпионите с дипломатически фракове.
В момента сержанти от НРС охраняват вътрешния периметър на посолствата - нещо непривично за сериозно външно разузнаване. С новия закон сержантите вероятно ще охраняват и морала на дипломатите.
Следвайки либерализма към еднополовите бракове в ЕС и САЩ, например мисията в ООН, оглавявана от Стефан Тафров, няма да се следи за хомосексуализъм, както никой не порицава за подобно увлечение германския външен министър Гидо Вестервеле.
Тези дни зам. вътрешният министър Вучков поиска девоенизирането на НРС и окрупняване на подслушвателните служби. Искането е справедливо, но е закъсняло.
Публична тайна е, че НРС има собствена подслушвателна централа. Следвайки старите порочни практики, в чл. 10, ал.1, беззаконието се узаконява така: „Изпълнението на дейностите на Агенцията се осигурява чрез: Използване на специални разузнавателни средства...“
Изречението изобщо не уточнява на коя територия ще се използват тези средства. И за да няма съмнение, че алинея 1 се отнася само за български граждани и ще се прилага на българска територия, алинея 2 визира задграничното следене, регламентирайки „използване на разузнавателни средства и способи извън страната“.
Коментирайки член 10, стигаме до прикритията на разузнаването, заради които се изляха тонове мастило срещу служители на ПГУ-ДС в МВнР, Министерството на външната търговия, БТА, БНТ, БНР, ползващи тези ведомства за работа зад граница преди 1989 г.
Сега ал. 5 позволява разузнаването да използва за прикрития не само държавната администрация, но и „юридически лица, граждански дружества и организации и лица, упражняващи свободни професии“.
Както отдавна предупреждавам, собствениците на фирми с външнотърговска насоченост трябва да си отварят очите на четири, защото законът за външното разузнаване позволява на ДАР да им инсталира агенти на прикритие, без да ги уведоми.
Последното беше задължително преди 1989 г., когато министри и шефове на медии знаеха за прикритията на ПГУ в техните институции и дори понякога налагаха вето на неудачни назначения на ДС.
Опасностите от тайно внедряване на агентура в частни фирми са много – от изтичане на финансово-данъчна информация към НАП и конкуренти, до компрометиране на прикритието в чужбина, ако агентът бъде разкрит.
Също така законът позволява промяна на самоличността на внедрения агент и така никога няма да узнаеш с кого всъщност си имаш работа, назначавайки служител с пагони.
Говорим ли за новите ченгета в свободните професии, ясно е като бял ден – БТА, БНТ, БНР и сега изпращат кореспонденти-офицери от разузнаването, но вече и частни медии ще бъдат прикрития на ДАР. Нищо ново под слънцето.
Само се питам защо се изля толкова кал върху кореспондентите-шпиони в Турция, Гърция и Югославия, след като НРС продължава да ползва техните прикрития и връзки?
А, да, щях да забравя. Тогава балканското разузнаване служеше на тоталитаризма, а днес пази новия справедлив световен ред. Пък и при демокрацията турци, сърби и македонци са ни евроатлантически приятели, там вече няма неоосманизъм, великосърбизъм и македонизъм и българските малцинства имат в излишък права и свободи.
Ако дотук законът за ДАР е пълен с абсурди, сега следват извращенията.
Чл. 26 позволява на външното разузнаване да обработва личните ни данни, „без да се иска съгласието на физическото лице“. В разрез с човешките права, ДАР има право „да не информира физическото лице“ преди, по време на обработването на личните му данни и след това.
След като НРС ще се девоенизира, искам да попитам и това: защо чл. 60 позволява на служителите на Агенцията да носят оръжие и да го използват при необходимост? И защо не се уточни: в България или в чужбина ще ходят с кобур на кръста демократичните шпиони?
С този многозначителен член външното ни разузнаване ще е единственото в света, официално даващо оръжие на дипломати-ченгета в чужбина.
Милитаристичният член 60 е скандален, но член 61 е направо брутален, защото приравнява разузнавача с бияча, полицая и катаджията и така го превръща в униформена мутра на всяка власт. Ето какво четем в този уникален текст:
„Служителите на Агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при задържане на лице по чл. 59, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга. Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства...“
Анализирай това
Ако парламентът си затвори очите и гласува този закон, външното разузнаване спокойно може да мине под шапката на КАТ, полицията и жандармерията. И може би това е в реда на нещата за държава, в която мутри мутираха в премиери, а армейски офицери станаха пазачи.
ВЪПРОСИ ЗА ДИРЕКТОРА НА НРС ДРАГОМИР ДИМИТРОВ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА И СЛУЖЕБНИЯ ПРЕМИЕР
1.Защо след като на 13 март 2013 г. Комисията за досиетата обяви, че директорът на НРС Драгомир Димитров(или ДД), е работил в Държавна сигурност продължавате да го държите на този пост. Възможно ли е това да става с човек като него, който години наред лъга за това в България и чужбина? Как евроатлантическите структури приемат този факт?
2.Верни ли са следните твърдения за кариерното развитие на Драгомир Димитров и някои негови специфични “качества”: През 1987 година е бил на Висша комсомолска школа в Москва. Платен І-ви секретар на ДКМС-гр. Павликени, партиен секретар на ППО на БКП през 1986 г. и зам. в ОК на ДКМС-гр. В. Търново. Участвал като военнослужещ в поделение край Драгоман в преследване, залавяне и разпити на бягащи от соцлагера източногерманци,което предизвиква международен скандал. Майор ДД е назначен за шеф на РДВР – В. Търново с комбинация от тогавашният гл. секретар на МВР Б.Борисов за да уреди приятеля си на ръководен пост.Често злоупотребява с алкохол в големи количества. Ползва кокаин, след което става крайно раздразнителен, невъздържан и груб спрямо подчинените и околните.Като служител в служба „Сигурност” и НРС е обзавел апартамента си във В. Търново за сметка на турски гражданин, пребиваващ в региона и занимаващ се с незаконен бизнес. Срещу заплащане ДД е извършвал проверки в масивите на МВР на бизнесмени дали возилата им не са издирвани като крадени или незаконни, и взема дейно участие в унищожение на информация за корупция от страна на ръководител от РДВР-В. Търново.Бил е изпратен от К.Киров в Германия, за да може да прави CV с оглед назначаването му за шеф на НРС след като ГЕРБ овладее властта? Там в края на 2007 г. участва в създаването на организация на ГЕРБ въпреки, че като държавен служител е департизиран. Не се знае кой е прикрил тези му “качества” при назначаването за директор и генерал, откогато се движи неправомерно с въоръжена охрана и е уредил жена си на работа при Ц.Цветанов в МВР.
3.Такава ли е ситуацията в НРС към момента? Цари отровна атмосфера, безхаберие, некомпетентност и шуробаджанищина. Разузнаването е като районно милиционерско управление и унизено с назначаването на ДД за директор за да не разкрива далавери на управляващите. Узаконил е доносите в НРС до негова близка, която предстои да бъде изпратена като награда за “уменията” й в чужбина. Неуравновесен и крещи по подчинените си. Обградил се е с тези, които репресираха по времето на Д. Гяуров като и сега вършат същото. ДД не обявява действителните причини за "самоубийството" на шефа на архива на службата Б. Дойчев през 2006 г. и какво направи за да предотврати атентатът на летище Бургас на 18 юли 2012 г.,т.е.няма система за ранно предупреждение защото НРС не си е на мястото. В последствие се издига само версията, че Хизбула е организирала терористичното нападение.Част от служителите на разузнаването са били назначени и развивани от ДД защото са свързани с хора, от които той е зависим, като са пренебрегнати принципите на подбора и растеж. Друга част – истинските професионалисти той предаде на комисията за досиетата, сред които дори разузнавачи в Северна Корея и Ливан, с което издаде смъртна присъда на тях и техните контакти. ДД е създал специално звено за вътрешна сигурност, което шпионира собствения си състав. Има модерна техника за подслушване, която уж следва да се използва в чужбина. Възниква въпроса - кой контролира какво се извършва в НРС.Защо той политизира българското разузнаване, участвайки в игра на Б.Борисов, че Доган го бил поръчал. След този случай разузнаването не може вече да бъде партньор навън, защото чуждите служби ще си дадат сметка, че когато се предоставя някаква информация, тя може да бъде размахана във всеки един момент от някой, който прецени изгода за себе си от това.
4.Защо ДД чрез МС и одобрението на президента внесе в парламента Закон за ДАР (Държавна агенция разузнаване), бъдещото име на НРС, в който фигурират престъпни спрямо обществото параграфи като член 3, ал. 2, изискващ разузнаването да брани морала на българските дипломати в посолствата? В чл. 10, ал. 1 беззаконие като подслушването се узаконява като се осигурява използване на СРС без да уточнява на коя територия те ще се прилагат.Чл. 26 повелява обработването на личните данни, без да се иска съгласието на физическото лице. В разрез с човешките права ДАР има право да не информира физическото лице преди, по време на обработването на личните му данни и след това.Тя ще може да внедрява и свои агенти на прикритие в частни фирми без да уведомява за това съответния собственик.След като НРС се девоенизира чл. 60 разрешава на служителите на Агенцията да носят оръжие и да го използват при необходимост. Така българските шпиони ще ходят въоръжени зад граница. Член 61 пък приравнява разузнавача с бияча. Освен това ДД заяви пред медиите, че всички в разузнаването подкрепят бъдещия закон за ДАР и се радвали, че ще бъдат девоенизирани, което изобщо не било вярно.
“Център за Демократичен Контрол над Разузнавателните Служби”
