Български войници отмарят някъде край фронтовете на Балканската война
03 Октомври 2012, Сряда
Преди 100 години
Малко е популярен фактът, че Лев Троцки – един от главните
организатори на т. нар. Октомврийска революция в Русия, довела до създаването на Съветската държава – е бил непосредствен свидетел на събитията по време на Балканската война у нас. Като тогавашен военен кореспондент на вестниците „Ден”, „Киевска мисъл” и „Одеска мисъл” той е изпратен в България, откъдето изпраща редица репортажи и статии за хода на военните действия. Ето как описва той началото на войната:
„Казват, че утре в 6 часа сутринта ще ни разбудят пушечни залпове, които трябва да възвестят обявяването на война на Турция. В отговор на колективната нота на четири балкански държави Портата заяви вчера, че отзовава своите посланици. Изглежда събитията приемат много по-бърз обрат, отколкото очаква правителството...
В 6 часа сутринта салюти не последваха. В 7 часа вече седях във вагона на влака за София. Пристигнах тук в 7 часа сутринта. Войната беше обявена вечерта в Стара Загора, а през нощта бяха отпечатали военна прокламация на Фердинанд до българите. В 8 часа я разлепяха по всички улици, в 10 часа започна тържествена служба в църквата „Свети крал”. Тълпите викаха „ура” към царицата и министрите, полицаи и жандарми въвеждаха ред, а до църквата стоеше живописният отряд на „македонската армия”. Слънцето грееше ярко, хората четяха тържествения манифест. Няколко кавалеристи с цветя на фуражките пристигнаха отнякъде, приветствани топло.
Централните улици бяха препълнени, после тълпата взе да се отдръпва, дюкяните повдигаха железните си ролетки на прозорците, възрастни пременени селянки продаваха кокошки, прасета и зеленчук. Поклащайки се минаваха циганки в пъстри шалвари и с цигари между белите си зъби, журналисти се блъскаха на телеграфа, а политиците, които нямаха работа се събираха в кафето при хотел „България”. Войната бе обявена.
Вие в Русия знаете това и го вярвате, а аз тук, на място, не вярвам. Това съчетание – житейски обичайно, повседневно човешко: кокошки, цигари, босоноги сополиви хлапета, съчетано с невероятно трагичния факт на войната, не се вместваше в моята глава. Знам, че войната е обявена, че вече започна, но още не съм се научил да вярвам в нея.
Съвсем наскоро ние преживяхме манджурската епопея. Но там кървавите събития се развиваха на хиляда версти далеч, в неведома страна, и колкото и огромна да беше нашата армия, страната не усещаше нейното отсъствие. А тук, на театъра на военни действия са хвърлени 380 хиляди души, почти една десета от населението на страната, една пета от мъжкото население – все работници, бащи... гръбначният стълб е изтръгнат от обществения организъм. Събитията тук се разиграват сега, на няколко часа път оттук, където всяко географско название е живо понятие...
Балканите – на балканските народи! Този лозунг тук приемат всички – и крайно левите, и династичните политици”.
Патриотичен календар
28 септември 1987 г. — На площад „Свобода” в Русе се състои първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България. Тогава над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града.
29 септември 1913 г. — Подписан е Цариградският договор между Царство България и Османската империя, който урежда границата в Тракия след Междусъюзническата война
29 септември 1918 г. — Подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата
30 септември 1879 г. — Провеждат се първите парламентарни избори в България
1 октомври 1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“
1 октомври 2004 г. — Открива се Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак” в Молдова, в който 80 % от студентите са етнически българи
2 октомври 1916 г. — Поетът Димчо Дебелянов загива като доброволец на фронта по време на Първата световна война
3 октомври 1918 г. — Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България
4 октомври 1974 г. — Започва строежът на автомагистрала „Хемус”, предвидена да свързва София и Варна
