Амулет-загадка изучават в местния исторически музей
Автор: Веселина Николова
Проект „Пътуване през времето, във времето и с времето“ доведе в Сливен археолози от Българската академия на науките. Докато укрепваха срутище в местността Туида, строители изненадващо попаднаха на обещаващи находки. Те са от ранновизантийската епоха – V-VI в. и са открити в западната стена на крепостта само дни след началото на работата. Става дума за три големи напречни зида, с ширина около 2 метра. Заради тях работата по проекта, който ще превърне местността в туристическа атракция, спря и ще продължи след като специалистите от БАН приключат с проучванията си (сн. 1).
Преди 30 години Началото на системни археологически разкопки на този обект е поставено още преди 30 години, като по време на тях са разкрити крепостните стени, ъгловите кули, северната и южна порти на укрепителното съоръжение, както и основите на жилищни, стопански и военни помещения, останки от славянски домове. Сегашният план пък е част от по-мащабен интегриран проект за развитието на културно-исторически атракции и историческата инфраструктура в Сливен.
Както „Десант“ вече писа, ранновизантийската и средновековна крепост, която се извисява на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, е оригинален археологически паметник, който води началото си от епохата на късната античност (сн. 2).
Нaблюдаващ археолог на проекта е археологът Николай Сираков (сн. 3).
Пред репортер на „Десант“ той каза, че засега може само да се предполага какво точно ще открият колегите му впоследствие. Припомни обаче ценните находки от мащабните разкопки на ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) в местността Крастава могила, край сливенското село Драгоданово.
Тайнственият амулет Най-интересният експонат тогава се оказва каменен амулет с изключително силна символика (сн. 4). Той е грижливо пазен в историческия музей в Сливен.
Всичко тръгва през 2007 г. , когато начело с покойния вече д-р Георги Китов започват археологически проучвания за тракийски погребални практики. В резултат на мащабните разкопки на ТЕМП, които впоследствие (през 2010 г.) са продължени от Диана Димитрова, се изясняват някои подробности на траките. Те са свързани с култа за мъртвите предци, както и това, че се установява приемственост при част от практиките на местното население по горното течение на Тунджа между V в. пр. Хр. и началото на III в. сл. Хр.
Предметът е описан от Диана Димитрова като истинска сензация. Тя предполага, че най-вероятно е носен в кожена кесийка или е бил нанизан на връвчица. Върху него е издълбана човешка фигура, най-вероятно на жрец.
Главата му е увенчана с висока триъгълна шапка, с вертикална черта се загатва , че косата също е дълга. Лицето на жреца (мага) е обърнато нагоре и гледа към голяма 8-лъчева звезда. Точно под нея пък е врязан жезъл. Зад гърба на фигурата има голям ромб.
Символите на царската власт Вижда се и издълбана двойната брадвичка, която пък е символ на царската власт в Източното средиземноморие. Гравюрата на каменния амулет е направена изключително прецизно, което говори за невероятните умения на майстора, като се има предвид твърдостта на камъка, както и малките му размери.
Прави впечатление, че луната, жезълът , звездата и ромбът са неестествено големи спрямо човешката фигура, за да се подчертае тяхната важност в композицията и акцентът да падне върху тях. По всяка вероятност става въпрос за жрец, който гадае по луната и звездите.
Иконографията е много близка до символите на божествената тройка от шумерите около III хилядолетие пр. Хр. Включително и 8-лъчевата звезда. Могилата обаче датира от началото на III в. сл. Хр. Остава отворен въпросът кога и къде е произведен този амулет, тъй като тогава се предполага, че е предаван от поколения на поколения хилядолетия наред.
И тъй като медальонът наистина се оказва една мистерия, от 2010 г. насам той е стопанисван изключително предпазливо в музея в Сливен, където е изучаван подробно от археолога Николай Сираков.
„Десант“ е първата медия, която публикува снимка на най-ценната находка от „Краставата могила“, край сливенското село Драгоданово. Гравюрата върху камъка е много плитка. Хубавото е, че реставраторът Петър Петров от ИМ-Сливен под лупа я наблюдава и успява да я рисува (сн. 6).
Малко разочарован, Сираков ни разказа, че всъщност ценната находка не е от III хил. пр. Хр., а просто е взаимствана символиката оттогава.
Казва, че е нормално човек да се заблуди, колкото и да е вещ, тъй като почти всички символи са копирани, дори и жрецът е с брада. В статията, по която Сираков все още работи, става ясно, че гностиците са използвали такива стари символи, за да придават по-силно значение на своите амулети.
Заблуди от миналото „В началото на 1-2, 3 век има едно връщане към тези традиции, към тази иконография, когато се появяват т. нар. гностически групи.
Гностиците са нещо като секта. Те правят една компилация от християнство, от персийска религия, от елинистическа религия. Създават нещо хибридно. Връщат се и използват стари митове, легенди, орнаменти и ги преизползват. Слагат им ново съдържание, като вкарват и християнски елементи“, разказва още Сираков.
Друг много интересен предмет, открит в могилата край Драгоданово, е бронзов трипод или триножник (сн. 7), открит в гроба на тракийска жрица. За него се предполага, че е бил използван като леген за измиване на крака или котел. Устието му е хоризонтално и се извива навън и надолу, като на външната страна има украса в два реда ови (декоративни елементи на украса) и перлен низ. Краката на триножника са изключителни произведения на античната торевтика.
Всеки от тях представлява крилат сфинкс с по четири лъвски лапи, които са стъпили здраво на пиедестал. Някои от орнаментите подчертават важността на сфинкса, респективно и персоната, която е използвала този съд. В гроба обаче не са намерени никакви християнски мотиви. Това според Сираков е нормално, имайки предвид, че в този период Христовият кръст като символ още не съществува. Макар че именно гностиците го вкарват в религията си и след това той преминава в християнството.
При разкопките край Драгоданово са открити още множество предмети – елипсовиден ритуален хляб, атропоморфна фигура, волска кожа, ромбоидна фигурка. Най-вероятно те са служили на погребания индивид в ритуални действия, свързани с гадаене. Тези находки могат да се видят във фоайето на музея.
Там са изложени и играчките на Загрей (сн. 5), намерени пак в този гроб. Легендата гласи, че той е бил незаконен син на Зевс от Семела (смъртна жена). Хера го търсела, за да го убие, защото баща му имал намерение да му предаде цялата си власт и сила.
Хера привлякла на своя страна титаните и ги изпратила първо да примамят детето с играчки, а след това - да го разкъсат. Усетил опасността, Загрей започнал да се превъплътява в образа на различни животни. При една от метаморфози му – на бик, титаните го докопали и убили, а части от тялото му изяли. Оцеляло само сърцето му, което Зевс успял да спаси. После възстановил тялото на сина си, като го поставил обратно в утробата на Семела. И тя го родила отново, този път като Дионис. Затова и наричат Дионис „дважди роден“.
