„Това е национално-патриотична реликва“ – нарече отец Боян Саръев стъкленицата с пръстта от гроба на кан Кубрат
02 Септември 2012, Неделя
Стъкленица с пръст от гроба на кан Кубрат получи енорийският свещеник в храма „Успение Богородично”
Автор: Златина Стоянова
в Кърджали Боян Саръев. Тя му бе предадена от проф. Николай Овчаров, а отецът я нарече „безценна национално-патриотична реликва”, като не скри удовлетворението си от честта да съхранява свещения дар.
„Това е знак, а ние винаги ще търсим първоизточниците на българския род и на християнството, ще черпим сили от българската история, от нашите ханове и царе. Пръстта ще бъде съхранявана до реликвария с частиците от Божия кръст, макар Кубрат да не е канонизиран за светец, той е такъв за всички българи”, посочи още известният духовник.
Реликвата е донесена от Украйна, където край село Мала Перещепина, на 80 километра от Полтава, се намира гробницата на великия кан. Българска група е посетила мястото по повод 100-годишнината от откриването на неговата гробница. Преди 10 години там е изграден паметник, сега Организацията на българите по света е дала идеята за строителството на мемориален комплекс на българския владетел.
„Правя всичко възможно именно в църквата на отец Саръев да съберем повече мощи и реликви. Тук, под купола на храма, се пазят частици от Светия кръст и мощи на светец, открити при разкопките на Перперикон. Кан Кубрат сам по себе си е изключително интересен. Известно е, че към 630 г. посещава Константинопол, където приема християнството и получава титлата „патриций”, разказа проф. Овчаров при предаването на малоперещепинската пръст в кърджалийския храм.
Той припомни подробности около откриването на съкровището на българския владетел през далечната 1912 г. Въпреки че голяма част от находките, след като две овчарчета случайно попадат на тях, са прибрани от местните преди пристигането на властите и археолозите, в музея все пак попадат 25 килограма злато и 50 килограма сребро. Със своите официално известни повече от 800 предмета, това съкровище несъмнено е най-голямото, датирано от VІІ век, което е откривано в Европа и Азия.
Богатата колекция е експонирана в Ермитажа, а учените дълги години не са могли да идентифицират на кого е гробницата. „Кубрат беше само една от хипотезите допреди 25 г., когато д-р Вернер Зайд от Виенския университет и германският професор Йоахим Вернер успяха да разчетат монограмите върху два пръстена, изписани на гръцки език. Това беше голямата сензация – на единия пише Кубрат, а на другия – Органа, който пък е чичото на Кубрат, предшественикът на престола на Велика България.
Няма съмнения, че пръстените са били изработени в Константинопол по поръчка на кана и са свързани с приемането на християнството и титлата „патриций“. А Кубрат е един от първите варварски вождове, който става неин носител”, допълва проф. Овчаров.
Той донесе в Кърджали общо 3 стъкленици с пръст от гроба на великия кан. Реликвите ще се съхраняват в манастирския комплекс „Успение Богородично” при отец Боян Саръев, в Регионалния исторически музей и в най-голямото СОУ – „П. Р. Славейков”.
Археологът уточни, че предстои в близко бъдеще да се изгради и паметник на създателя на българската държава – кан Аспарух, в близост до село Вознесенка в Запорожието, където се намира неговият гроб.
