Георги Колев оформя шапките си с калъп, произведен преди 130 години
22 Август 2012, Сряда
Шапкарят Георги Колев от Добрич мечтае да напише книга, в която да опише невероятните си спомени
Автор: Веселина Николова
В центъра на съвременния град Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия се намира архитектурно-етнографският музей на открито „Старият Добрич”. В 30-ина работилници, пред очите на туристите потомствени майстори творят там уникални предмети от българския бит и култура с оригинални старинни инструменти по технологии от незапомнени времена.
Освен със занаяти и експонати, калдъръмената уличка е изпълнена и с много интересни хора. Един от тях е шапкарят Георги Колев.
В момента е на 74 години, а първите си опити в шапкарството прави покрай баща си, когато е едва на 4 годинки.
Неговите наследници също умеят да кроят шапки – те обаче са поели в друга посока. Синът е оператор, а дъщеря му - анестезиолог. Навремето ги поощрявал, карал ги да се потят около калъпа, даже им давал по 40 стотинки на бройка. Като изкарали някой лев, бързали към близкия магазин за сладолед. С времето обаче осъзнали, че с това няма как да изхранват семействата си.
Иначе клиентите на бай Георги са от цял свят. Освен че си харесват и купуват готови артикули, не са малко и тези, които си правят специални поръчки.
Колоездачи от Нова Зеландия например се обзавели с изработени от него оригинални фуражки, които станали елемент от клубните екипи. Има и такива, които още носят бомбетата на баща му и след 30 години се връщат в Добрич, за да си поръчат същите.
На влизане в магазинчето прави впечатление, че точно срещу вратата стои ликът на неговия баща, а под него – този на Васил Левски. Вдясно от тях пък е снимката на брат му, от времето на неговите младини, когато станал мистър „Златни пясъци“ през 1964 г.
На видно място е изложен и фотос на един от най-известните футболисти на всички времена Боби Чарлтън – световен шампион в състава на Англия през 1966 г. и носител на Златната топка през същата година (той носеше олимпийския огън на откриването на Олимпийските игри т. г. пред стадиона на „Манчестър Юнайтед – б. а.). С автограф.
Един ден (преди години) звездата на „Манчестър Юнайтед“ минава през магазинчето на бай Георги и си купува шапка. След като получава и ценния подпис от известния спортист, на Колев му хрумва идеята да си направи една тетрадка, в която всички по-известни и интересни хора, минали през дюкянчето му, да записват своите впечатления, коментари или пожелания.
Днес тези ценни и пълни с различни спомени тетрадки са 8 на брой. Всяка една страничка от тях си има своя история. Които майсторът се надява да опише в книга.
Прилежно подвързаните и грижливо пазени тетрадки свидетелстват, че почитателите на шапките му са от 89 държави.
Сред тях са японският посланик, както и председателят на профсъюза на промишлениците в Япония. Последният бил една седмица на екскурзия в Добрич и всяка сутрин ходил до ателието на бай Георги да целува една ножица с много интересна „биография“.
Изковава я Христо Христов – майстор ковач от Сливен, и я подарява за сватбата на своя приятел Димитър Попов през 1895 г. Сега ценният и напълно запазен експонат се съхранява в шапкарския магазин на „Старият Добрич“. И бай Георги не пропуска да се похвали с нея на всеки, който влезе в магазина.
Друга интересна история е свързана със снимката на симпатичен възрастен американец. Той си купува една от най-хубавите „жокейки“ (през 20-те г. на миналия век така са били известни сегашните „канадки“, с които китайците са залели света), изложени в магазина, след което се снима с нейния майстор за спомен. Колев я слага на нова страница в своята тетрадка-споменник.
На следващата година пък оттук минават няколко момиченца. Когато българинът им дава да се подпишат в книгата му и да оставят своето послание, те остават изумени. Оказва се, че на една от снимките е дядо им. А той дори не им споменава, че е идвал в България. И така хващат възрастния си роднина „в крачка“.
Един от най-ценните спомени на видния добрички занаятчия е, че негов клиент бил и Франсис Форд Копола (режисьор на класики като трилогията „Кръстникът”, „Апокалипсис сега” и „Дракула” и носител на 5 награди „Оскар“). През 2005 г. световноизвестният режисьор идва в Балчик за снимки на филм.
Един ден посещава и „Старият Добрич“. Той също оставя своя автограф в книгата, с посвещение „За Георги“. Два пъти влиза в интересното ателие. Първият път съвсем случайно, от любопитство. Докато си избира шапка обаче, започва да вали.
Жената на майстора му дава чадър, за да продължи спокойно разходката си из старинната уличка. Естествено, човекът идва отново, за да върне чадъра и си купува още две шапки - за сина и внука си. Не успяват да се снимат заедно, но пък под неговите пожелания в тетрадката собственикът на магазинчето поставя изрезка от статия в местната преса със заглавие „Копола си купи шапка“.
Други интересни негови клиенти са например доцент д-р Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН, който е запален колекционер на шапки, обикаля света и събира екземпляри от всички страни. Своя подпис тук оставят и Хайгашод Агасян, шефът за музея на восъчните фигури в Русия, тв водещи и десетки други знаменитости.
Когато пък в магазинчето влиза Росен Плевнелиев, бай Георги го поздравява с думите: „ Колега, заповядайте!“.
И цялата делегация се стъписва...
Тогава майтапчията уточнява, че и той е президент... на шапкарско ателие.
Остроумието му не е случайно. Преди да се пенсионира и да поеме семейния бизнес, дълги години той не стъпва в работилницата. Баща му дори се притеснява, че ще забрави занаята и няма да има кой да го наследи.
В това време обаче общителният Георги Колев се изявява достойно на друго поприще – като оператор в БНТ. През 1961 г. прави филма „Шарени, писани“ за керамиката в България, а година по-късно за него получава и първа награда за операторско майсторство.
След време обаче се случва така, че става кореспондент на БНТ за Толбухински окръг. Разказва, че тогава дори няма сигнал. Снима пленуми, съвещания, а нищо не се вижда. Чак през 1971-72 г. се появяват първите телевизионни сигнали. В богатата си 45-годишна професионална биография той има над 8000 материала, излъчени на синия екран. Работата му в тази сфера също го среща с много интересни хора като например Фидел Кастро, Брежнев, Гагарин, Хрушчов, Терешкова.
Казва, че и двата занаята са му на сърце, интересни и с възможности за нови познанства и емоции.
