Атентат в разгара на комунизма

Автор: Пролетина Николова nikolova@desant.net

Девети септември 1982 година. Ден, в който БКП демонстрира как здраво държи властта в България и дори и не мисли да я сдава. В цялата страна се провеждат задължителните манифестации, в които половината българи са принудени да участват, а другата – да ги гледат. Милицията е организирана да наблюдава събитието, макар за толкова години комунистическа власт да е вече ясно, че никой няма намерение да прави саботажи. Страхът си е казал отдавна думата и народът се е кротнал като домашно животно.

Бургас също е в разгара на празника. Улица “Първи май” е пълна с народ. Малко след като шествието е преминало през улицата и хората са се спуснали на разходка, из града профучават няколко милиционерски коли. Очевидно нещо се е случило. В годините на комунизма милиционерските лади и жигулита твърде рядко се движат с огромна скорост из градове и села просто защото покрай масовия страх престъпността е почти прекършена.

Този път обаче по всичко личи, че има сериозен инцидент. Но нито по радиото, нито по телевизията съобщават каквото и да било. Там с пълна пара си върви празничната програма в чест на поредната годишнина от социалистическата революция.
В бургаския комплекс „Славейков” нещата не изглеждат чак толкова празнично. Около блоковете кръжат милиционерски коли, патрули са завардили всички улици. Една от постройките е буквално блокирана от униформени. Не пускат никого нито вътре, нито да излиза навън. Но и не казват какво се е случило. Затова пък градската клюка се разпространява бързо.

В 14.30 г. неизвестно лице се е промъкнало до турския консул в града Бора Сюелкан и го е застреляло почти от упор. В това време дипломатът тъкмо се е прибирал в жилището си в бл. 1 на жк “Славейков”. Бургазлии не могат да повярват, че такова нещо се е случило. Комунистическата власт контролира толкова здраво живота в страната, че никой дори и не помисля за подобни престъпления. Границите пък са така добре подсигурени, че там са в състояние да контролират дори миграцията на прелетните птици. За преминаване през тях на терористи, освен ако не са били официално поканени от Държавна сигурност, и дума не може да става.

И все пак вечерта клюката се оказва вярна – българските медии продължават да мълчат, но западните радиостанции, излъчващи на български език, потвърждават, че в комунистическа България е извършен международен терористичен акт. Радио „Гласът на Турция” твърди, че консулът е убит на място.
Покрай всеобщото спокойствие в страната и той не се е движил с охрана, защото не е смятал, че нещо го заплашва. Терористът, твърди радиото, се е приближил съвсем близо до дипломата, изкрещял е нещо на турски език, след което е побягнал към близкия комплекс „Зорница”.

Той е съзрян от двама граждани (тогава хората в България са били наплашени, но не и нихилисти, както сега), които хукват след него и опитват да го хванат, но успява да им се измъкне и да се укрие между блоковете.
„Въпреки ежегодните уверения на българските сили за сигурност, че контролират обстановката в страната, се оказва, че са безсилни пред международния тероризъм”, се казва в редакционен коментар на радиото.

Българските медии продължават да мълчат, но за историята вече се знае в цялата страна. Още повече че милицията е вдигната накрак навсякъде, а 50-километровата зона около българските граници е обявена за забранена до второ нареждане.
Не се допуска преминаването на автомобили през нея и хората, живеещи в села и градчета в зоната, са принудени да прекарат следващите два дни по домовете си.

Границите също са затворени. Обстановката е още по-усложнена заради специфичните режими, управляващи в България и Турция. Две години преди атентата в Анкара е извършен военен преврат. На власт е дошъл генерал Кенан Еврен. Една от първите му задачи е да арестува всички комунистически активисти.
Част от тях са избити, други хвърлени за дълги години в затвора. Във външнополитически план обаче генерал Еврен започва да поддържа учудващо топли отношения с българския си колега Тодор Живков. Двамата си гостуват често, прегръщат се, понякога дори се целуват.

Подписват договори. Комунистическа България се превръща в един от най-приятелски настроените съседи на Турция, въпреки гоненията срещу комунистите там.
Едно убийство от такъв род е в състояние да подрони подобна атмосфера на странна дружба. По време на огледа на местопроизшествието в „Славейков” милицията открива пистолет 9 мм, марка „Стар", 4 гилзи, медицинска ръкавица и парче американ с размери 49/23,5 мм, върху което с флумастер е написано на английски: „Ние убихме турския дипломат. Арменски командоси от организацията за справедливост срещу арменския геноцид".

Същия ден в 23,30 ч. непознат мъж се обажда на тел. 160 в Софийското градско управление на МВР и заявява на развален български език: „Убийството на турския дипломат е извършено от гръцката централа, чиято база се намира до Съдебната палата в столицата."
Въпреки че властта мълчи за всичко това, БКП взима решение да предаде цялата информация по случая на турските си колеги, за да не се помрачават добрите отношения. В момента когато съдържанието на текста и на телефонното обаждане са докладвани в Турция, западните медии гръмват. Няма различни версии.

Всички категорично твърдят, че покушението е извършено от арменската организация АСАЛА. На спешно заседание в Политбюро, на което присъстват и генералите от милицията и армията, се докладва, че „това нагло и зверско убийство е дело на разузнавателните служби на някои от империалистическите държави, заинтересовани от подриване външнополитическите позиции на НРБ спрямо Турция". Но и в самата Турция вече са убедени, че терористичният акт е дело на АСАЛА.

Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia, или Тайна армия за освобождение на Армения (АСАЛА), е лява организация, активна през 1975 - 1986 г.. Официалната й цел е да накара Турция да признае арменския геноцид, да плати обезщетения и да върне арменските територии от Уилсъновия договор, сключен през 1920 г., който не влиза в сила.

Организацията е основана от Агоп Агопян през 1975 г. в Бейрут, Ливан, по време на гражданската война. Подпомогнат е от арменски емигранти и интелектуалци, както и от съпричастни палестинци. Още тогава е поставена първата и най-важна цел: убийства на турски дипломати по целия свят.
Едва като задача номер 2 Агопян посочва освобождението на Армения, окупирана по това време от Червената армия и вкарана в състава на СССР. Към постигането на втората цел така и никога не се пристъпва, тъй като през целия си период на съществуване АСАЛА се съсредоточава изключително в убийства на турци.

Първоначално атентатите, извършвани от агенти на организацията, са приписани от турските власти на секретните служби на Гърция, Кипър, дори на съветския КГБ. Впоследствие, когато вече се знае кой е отговорен за тях, Турция продължава да настоява, че изредените държави плюс Ливан подпомагат АСАЛА.
Убийствата обаче постигат един необмислен от Агопян момент – в Турция се надигат обществени настроения срещу арменците, които все още живеят там.

До 1986 г. членове на АСАЛА успяват да убият над 40 турски дипломати, а също да взривят истанбулското летище през 1982 г., когато 9 души загиват и 82 са ранени; да поставят бомба и на парижкото летище "Орли", където загиват 8 души. През 1983 г. групировката се разцепва на 2 крила - екстремистко, водено от Агопян, и умерено. Отделно живеещите в Ливан палестинци се настройват срещу групировката, след като тя застава на страната на Израел, и издават много тайни за арменските терористи на френското разузнаване.

АСАЛА се разпуска окончателно през 1988 г., когато на свой ред Агоп Агопян е разстрелян в Атина. Умереното крило обаче продължава да се подвизава под различни форми. То се включва на страната на Армения в бойните действия в Нагорни Карабах срещу Азербайджан. Заради убийството на турския дипломат в Бургас е изградена оперативна група.
Тя установява, че Сюелкан е бил между чука и наковалнята.

Като пратеник на военна хунта е бил длъжен да изпълнява специфични поръчки, а ако откаже, най-малкото му наказание би било отстраняване от дипломацията. Една от поръчките на хунтата била да назначи няколко агенти от турското външно разузнаване МИТ на дипломатическа служба в консулството.
Веднъж пристигнали в Бургас, те започнали да изнудват Сюелкан да влезе в контакт с арменци от града, за които се е знаело, че поддържат някаква форма на кореспонденция с лица зад граница, имащи връзки с организацията АСАЛА.

Така Сюелкан стигнал до търговеца Армян Хамбарян, живеещ в Швейцария, който бил в делови отношения с български външнотърговски предприятия и често идвал в България. Двамата се сближили, а Хамбарян, приятно изненадан от сгодата, започнал да проучва дейността на консулството. Проявявал интерес как е обезпечена физическата безопасност на хората от мисията в Бургас, какви мерки се вземат за тяхната сигурност и дали са въоръжени. Искал снимка за спомен от консула.

В крайна сметка станало така, че наместо с тези контакти Сюелкан да помогне на МИТ да елиминира заплахата от арменските терористи, той им помогнал да се докопат до него. Според доклад на ДС, публикуван едва след промените, българските контраразузнавачи са имали информация, че малко преди убийството Сюелкан се е намирал в депресия и изпитвал страх от покушение над него.

Дипломатът просто е бил в час и е знаел до какво ще доведе опасната игра, в която го е тласнало турското разузнаване. Може да се каже, че той е станал жертва на политиката на тогавашната турска военна хунта. Но е нямал никакъв избор. Отказът да сътрудничи на МИТ е можел да му подсигури и смъртна присъда.

Разпитаните свидетели и очевидци на престъплението дават следното описание на терориста: мъж на възраст около 20-25 години, ръст до 180 см, атлетично телосложение, продълговато лице, черна, слабо къдрава коса, мургав. Установено е, че от 16 до 18 ч. на 8 септември лице с подобни белези е седяло на една от пейките в градинката пред жилището на дипломата и е наблюдавало входа.

На 10 септември 1982 г. към 15 ч. работници от предприятие  "Чистота" в Бургас намират и предават в милицията пистолет, зареден с 8 патрона, захвърлен в контейнер пред блок 41 в жк “Изгрев”, който се намира на около 800 м от местопроизшествието. Убиецът на дипломата и неговите съучастници не са заловени и до днес.




В категории: Горещи новини