Елена Хайтова: Скрих моята първа книга

Детството ми премина на различни места, но най-светлите ми спомени са от Сапарева баня, където баща ми работеше в Горското стопанство.

Завърших гимназия в Пловдив, а после и българска филология в СУ „Климент Охридски“.  Когато реших да уча тази специалност, баща ми каза, че ако смятам, това ще ме направи писател, много се лъжа. За писането първо трябвало да се натрупа опит и чак когато човек се почувства готов, тогава можел да изпробва перото си.

След като се дипломирах, можех да остана в София, но предпочетох разпределението в Родопите, защото исках да видя планината през очите на баща си и неговите герои. Започнах работа като учител по български език и литература в Смолян.
Тогава баща ми каза: „Добре, заминавай за Смолян. Човек трябва да удари собствената си глава в зида, за да види колко е дебела и дали може да се справя с живота и тогава вече да върви, ако му се отвори хубав път“. Това всъщност бе неговата благословия.

Отивайки в Смолян, аз започнах да пиша в местния вестник. Бъдещият ми съпруг – Никола Гигов, ме покани да подготвя няколко есета и други материали. Той много ме поощряваше в тази ми дейност. За разлика от баща ми, който все ми повтаряше, че щом си мисля, че нещо става много лесно, значи не е направено както трябва.

Първата си книга, която написах – „Сама сред звездите“, бе за Валя Балканска. Тя бе издадена през 80-те години, а баща ми разбра за нея от приятели, които му се обадили да го поздравят след нейното излизане. Аз не посмях да му кажа. После той ми изпрати писмо с думите: „Излезе заек от тази трънка“.

За космическата певица написах две книги, отделно много други есета, разкази и  публицистика. А също и книгата „Искри от Рожен“ за изконните родопски добродетели, за българските мохамедани, които съзнават, че са потомци на насилствено помохамеданчени българи. Това е въпрос, който живо ме вълнува.
След това написах „Баща ми – най-дивият разказ“, за която получих национална литературна награда и ме приеха в Съюза на българските писатели. Общо имам издадени 10 заглавия, две от които са посветени на баща ми. В момента подготвям и трета книга за него, която вероятно  ще излезе точно за 95-годишнината от рождението му.

В момента, покрай писането, се занимавам и с популяризиране на идеите на баща ми за България и по празниците обикаляме заедно със съпруга ми Никола Гигов из цялата страна.  
Неотдавна получих награда за есе на ежегодния литературен конкурс, който Столична община организира заедно със Съюза на българските писатели и НЧ „Христо Смирненски“. Иначе имам над 20 отличия от национални конкурси за книги, есеистика и публицистика.

Дъщеря ми Елица, която е първата внучка на Хайтов, е художник. Метнала се е на Сашо и Здравец. Сега тя работи по проект за Яврово, озаглавен „Децата в света на Родопите, на Хайтовото творчество“. В навечерието на 10-годишнината от кончината на дядо си беше с група деца в Яврово, които претвориха в рисунките си сгради и места, свързани с корените на Хайтов.

Самата тя неотдавна спечели наградата на Община Велико Търново с една картина за Родопите. Елица е израснала със завета на дядо си, че „като се заловиш с нещо, трябва да го правиш както трябва“ и че „няма значение къде живееш, след като носиш в себе си планината и нейните пъстроти и шарен свят“. 

Нейната 11-годишна дъщеричка Деница и първа правнучка на Хайтов също се увлича по рисуването. Изобщо много от Хайтовите потомци се изявяват в областта на изкуството и културата, което не е учудващо, тъй като неговият свят е изключително богат на творчески идеи.




В категории: Горещи новини