Ритуалът срещу вампирясване е бил извършван след смъртта, категорични са антрополозите. Надупчените кости са препогребани на друго място от музейните работници, според християнските обичаи
24 Май 2012, Четвъртък
Преди 7 г. търсещите сензации медии си измислиха история, която и днес се поднася на читателите като топла „новина“
Автор: Севдалина Пенева
Има такива истории – колкото повече ги отричат, толкова повече те заживяват свой живот и накрая се превръщат в истински легенди. Особено ако в тях витаят духове, призраци, а защо не и вампири. Ето, румънците се дразнят, когато наричат техния владетел Влад Цепеш граф Дракула, но са се примирили.
Даже са превърнали замъка Бран в едноименния град в Трансилвания в туристическа атракция и нямат нищо против да прибират парите на поклонниците от цял свят на най-известния „вампир“ за всички времена. Нищо, че е само литературен герой и „всяка прилика с действителни лица и събития“ липсва. Хората обичат страшни приказки.
Точно преди седем години в Странджа се роди такава приказка и оттогава интересът към нея не секва. Независимо от опитите на археолозите да я опровергаят, търсещите сензации медии току я плъзнат на читателите като прясна новина. През декември миналата година от една телевизия искали да правят снимки на място за предаване, даже от „Ройтерс“ изявили желание за репортаж.
„Вампири тормозят бургаското село Дебелт“, научихме тези дни от един български сайт. И отидохме на място да ги търсим. Вампирите.
Ако се вярва на писанията в пресата през всичките тези години от 2005 г. насам, районът трябваше да е осеян от животински трупове, починали от мистериозна кръвозагуба. А входните врати на местните къщи – окичени със сплитки чесън и украсени с кръстове. Надявахме се също така да срещнем оня помощник археолог, който се бил чалнал, след като череп от разкрит некропол му проговорил. И понеже в „статиите“ беше цитирана уважаваната от нас директорка на историческия музей в Средец Красимира Костова, започнахме „разследването“ си от базата на археологически резерват „Деултум“ край селото, където тя ни очакваше.
„Кръволоците“ от четвърти век
През лятото на 2005 г. екип археолози под нейно ръководство започват разкопки на могила „Хеликон“, която се намира в центъра на Дебелт. Още в началото на работата си разбират, че са попаднали на некропол, при това, уникален по рода си. Смайва ги начинът, по който са извършени погребенията.
И 18-те намерени там скелети са приковани с нечетен брой (7, 9 или 11) пирони към земята. Ритуал, известен в късното средновековие (ХІ-ХІV век) срещу вампирясване и прилаган в християнството чак до ХVІІ-ХVІІІ век. Само че нашите странджански кости лежат в могилата от... началото на ІV век. Поне до момента никъде по света няма открит друг такъв некропол от толкова ранен период.
Какво се е случило преди 1 700 години на това място? Какви хора са били приживе тези, чиито останки палят днес въображението на съвременниците, защо е било нужно да се взимат подобни предпазни мерки, какви страхове са смущавали съня на средновековните обитатели на Деултум?
Учените още нямат изчерпателни отговори на тези въпроси, но със сигурност се знае, че повечето скелети са принадлежали на млади хора, сред тях е имало и деца. Нито един от тях не е починал от насилствена смърт, но пък по някаква причина смъртността през този период е била висока. Според антропологическите анализи, били са системно недохранени, а в ежедневното им меню присъствали предимно зърнени храни и риба. С други думи, обикновени хора, прекарали живота си в бедност.
Не били компютри, а компоти...
Също като в оня виц, Красимира Костова опровергава ужасяващите слухове един по един, а уточненията й будят искрен смях у нас.
„Помощник археологът“ всъщност било местно циганче, хванато за някой лев да копае на могилата. Останалите членове на експедицията си правели закачки с него и му разказвали страховити истории за вампири, които излизали нощем от гробовете и тормозели живите. В един от разкритите гробове оса се вмъкнала случайно в череп, а на циганчето жуженето от кухината му се сторило на човешки глас и се паникьосало, но бързо се успокоило.
Смешната случка обаче се превърнала във вестникарски мит, в който „ученият“ подал оставка и никога повече не се върнал на разкопките от страх.
Питайте местните, какво мислят за вампирите и те ще ви кажат, че не ги интересуват. И най-вероятно даже и не подозират какви неща се пишат за тяхното село, казва Костова, а ние пък по-късно се убедихме в истинността на думите й.
Пирон в сърцето, с уважение
Хората по това време са се отнасяли с уважение към мъртвите си, разказва Красимира Костова, като локализира приблизително епохата – времето на късната Римска империя, когато християнството вече е наложено като официална религия.
Според демонологията на Балканите, по това време по тези земи са били известни разни върколаци, караконджули, вампири и др. кошмарни персонажи, родени от страховете на човеците, които пък не намирали обяснение на някои явления. Точно страхът от непознатото е в основата на тези практики.
Пироните, с които телата са били приковани към земята, се свързват с обред срещу вампирясване, но в никакъв случай не може да се говори за вампири. Доказателството е, че ритуалът е бил извършван след смъртта, а не преди това. Той по-скоро е служил като гаранция, че мъртвите ще спят спокоен вечен сън под земята и няма да излизат и да вършат пакости на живите.
„И днес има хора, които, като почине техен близък, слагат в стаята, в която е било тялото, тава с брашно, за да видят на сутринта, дали умрелият не се е връщал през нощта. Колкото и да сме продукт на съвременността, нашето съзнание е много по-обременено от това на тези антични хора. Гледаме тематични филми, четем фантастични романи. И ни харесва да вярваме на легенди“, казва още Костова.
Несекващият интерес към странджанските „вампири“ донякъде тя си обяснява с книгата „Историкът“ на Елизабет Костова, която по времето на разкопките се превръща в бестселър на книжния пазар. В нея е засегнат точно митът за вампирите в Странджа. В онези дни много популярни у нас са и двудневните екскурзии до Румъния, до „рожденото място на граф Дракула“. И разкритията в Дебелт влизат във водовъртежа на модерността толкова убедително, че темата битува в медийното пространство и днес, казва директорът на музея.
За удобство на любителите на вампирски истории Красимира Костова е сложила специална указателна табела в селото с надпис „Тракийска могила „Хеликон“, защото знае, че опровергаването на мита от научна гледна точка, няма да ги спре от авантюристичните походи.
Така покрай легендата, любопитните туристи научават на място още по-интересни истории. Като например тази за главата на император Септимий Север, открита по време на разкопките на античния храм на Асклепий в археологическия резерват „Деултум“.
За нея обаче ще ви разкажем в някой от следващите броеве.
