За него претендират няколко точки на Стария континент. Още не е уточнено и къде е „пъпът” на Евросъюза
Автор: Диана Славчева
Географските справочници понякога твърде много наподобяват на Книгата за рекордите на Гинес. В тях може да се открие информация за това коя е най-южната точка на еди кой си континент, държава или област, кой е най-високият връх на планетата и на отделните планини, къде е най-дълбокото място на световния океан или на някой друг воден басейн и т. н. Важни за изучаването на Земята са и такива географски символи като полюсите, полярните кръгове, екватора, Тропиците на Рака и Козирога, границите на материците и отделните страни...
Особено място в цялата тази своеобразна навигационна система заемат и географските центрове на дадена територия. Те се нареждат след основните атрибути на общностите и държавите, каквито са химна, знамето и герба. Вече е ясно къде се намира „пъпът” на САЩ, на Бразилия, на Италия, Полша, Испания, Унгария, Австралия и още много други страни по света.
Знае се и местонахождението на географския център на България. Пред 1991 г. е изчислено, че неговите координати са 42 градуса и 46 минути северна ширина и 25 градуса и 14 минути източна дължина. Оказва се, че тази точка се намира в местността Узана (сн. 1) – разположена на прехода между Централния Балкан и Източна Стара планина, на 22 км южно от Габрово.
Но отбелязвайки на 9 май Деня на Европа, ще се опитаме да разберем къде е „пъпът” на Стария континент. Той се издирва още от ХІХ в., но изчисленията го „намират” ту тук, ту там, като понякога разстоянието между различните му „нахождения” достигат до цели 1000 километра. Причината е в различните критерии, които се прилагат при неговото търсене.
По принцип разположението на въпросния център зависи от това как се определят границите на континента – т. е. дали в тях се включват различните отдалечени от материка острови като крайни точки на Европа или не. Така за званието „географски център” претендират няколко точки на Стария континент.
Още през 1775 г. кралският астролог и картограф Шимон Собекрайский се заема със задачата да изчисли къде е средата на Европа и стига до извода, че той се намира на пазарния площад в градчето Суховоля в западния край на Великото Литовско княжество.
По-късно, през 1887 г., в Закарпатието (на територията на днешна Украйна), което тогава е в състава на Австро-Унгарската империя – в село Деловое, разположено на десния бяг на река Тиса, след проведени геодезични измервания, е издигнат двуметров геодезичен каменен знак, обозначаващ географския център на Европа. На него на латински е написано Locus Perennis Dilicentissime, т. е. „Постоянно, точно, вечно място”.
И още: „Със специален прибор, произведен в Австро-Унгария, по скалата на меридианите и паралелите, е установен центърът на Европа”. Стълбът е разположен край пътя Мукачево-Рогатин, като по-късно до него е издигната и нова стела, висока 7,2 метра (сн. 2). И до днес това място се посещава от множество туристи. Тук задължително си правят снимка всички булки от околните села.
В началото на 1900-та година географи от Германската империя провеждат собствени изчисления и стигат до извода, че австрийските разчети са неправилни. Според версията на немския изследователски център на Европа нейният „пъп” се намира в столицата на Саксония – Дрезден, в близост до църквата „Фрауенкирхе”. След Втората световна война обаче изследванията на съветските учени потвърждават австрийската версия и край украинското селце, до стария знак, през 1977 г. е поставена нова стела с височина 7,2 м.
За център на Европа претендира и словашкият град Крагуле. В този известен високопланински ски курорт, освен паметния камък, който може да се види на мястото, за което се предполага, че бележи средата на континента (сн. 3), се намира и хотел, наречен „Центърът на Европа”.
Изчисления, извършени от Френския национален географски институт през 1989 г., пък посочват точка, разположена на 25 км северно от столицата на Литва Вилнюс, като европейския пъп. Там през 2004 г. е издигнат монумент (сн. 4), като на гранитни плочи, наредени около него, са указани разстоянията от този център на Европа до столиците на някои страни по света. На 17 километра от това място, което е и единствения географски център на Стария континент, посочен в Книгата за рекордите на Гинес, се намира и Паркът на Европа.
През 2000 г. пък белоруски учени публикуват нови данни от изследвания, според които средата на Европа се пада на 48 км в югозападна посока от град Полоцка, недалече от езерото Шо. Този път е използвана специална компютърна програма, която разглежда Стария континент като единно цяло и като обекти на материка са включени Бало и Балтийско море, Англия и Ирландия. В Полоцка също е поставен малък паметен знак, бележещ поредния европейски център (сн. 5).
След последното разширение на границите на Евросъюза, френски учени през 2004 г. изчисляват и къде е „пъпът” на ЕС. Той се оказва в немското селце Кляйнмайшайд. Населеното място с 1300 жители оттогава се подготвя за евентуалния наплив на туристи и през глава населението му инвестира в строежите на няколко хотела. То се кани да издигне и паметна стела на централния си площад. Но и тук споровете набират сила. По сметките на учените от Университета в Будапеща, географският център на Европейския съюз е в село Холцов, разположено в близост до Берлин.
Някои геодезисти смятат, че е доста трудно да се определи къде точно е средата на ЕС, тъй като при определянето на територията на цялата Еврозона, не трябва да се игнорират и Канарските острови, и Кипър, и Малта, и дори... задморското владение на Франция в източната част на Карибско море – Мартиника.
