Да оставиш болест „между небето и земята“

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Пет дена след Великден, който източно-православните християни честват по правило до Светлата сряда, край древно тракийско оброчище, скрито в най-дълбоките дебри на Странджа, се стичат стотици хора, за да отбележат т. нар. Индипасха.

И до днес няма яснота около произхода на това име. Знае се със сигурност обаче, че то няма нищо общо с еврейската Пасха, която бележи избавлението на юдеите от египетско робство. Дори напротив – съгласно някои от хипотезите, Индипасха означава анти-Пасха. Т. е. празник, който е един вид дистанциране от официалния канон. Един полъх към езическите ни традиции с леко еретичен привкус. Макар че симбиозата между християнството и езическата обредност, която се среща тук, въздейства твърде объркващо на пилигримите.

Преди всичко това тайно тракийско оброчище е било използвано като място, на което са се извършвали жертвоприношения, а също и редица ритуали с вода, мляко и дъждовна вода. Както и останалите светилища от времето на траките, и то се намира край огромен скален масив. А както е известно, траките са обожествявали камъни, скали и пещери. В основата на огромната монолитна каменна грамада, извисяваща се в дъното на почти отвесно стръмния и дълбок Аязменски дол, недалеч от пограничното странджанско село Сливарово, се процежда тънка струя лековита вода.

Това е аязмото. Няма местен жител от околните населени места, който да не знае легендата за откриването му. Твърди се, че стар ослепял вол, напъден от стопанина си, след време се върнал прогледнал при него. И след като човекът го проследил къде ходи, попаднал на малкото езерце с жива вода под скалата. А както е известно, вярата в скали и извори е дълбоко вкоренена в странджанското население. Затова и след като се разбрало, че това е „изгубеното“ столетия наред светилище, то много бързо възкръснало за нов живот.

И тъй като вече по нашите земи властвало християнството, какво по-естествено от това, на мястото на древното оброчище – каквато е обичайната практика – да се появи, макар и импровизирано, малко „одърче“ за иконите на света Богородица. Край този самодеен иконостас са поставени и два свещника, на които поклонниците палят свещички – също като в църква под открито небе. Е, в случая небето изобщо не се вижда, тъй като Индипасха е в толкова дълбок дол, че до него изобщо не може да пробие слънчев лъч, дори и в най-знойното лято. Така че илюзията, че си в храм, е съвсем реална.

Но днес основно хората минават тежкия преход до това място заради целебното аязмо. Идваме за „йъндаки“ – споделя леля Мария от Малко Търново и пояснява, че това на местния диалект означава „лек“. – Така казваме по нашия край: „Докато не се намери „йъндаки“, болестта няма да мине“. Та и аз затова дойдох тук – разказва тя, докато трудно си поема дъх, опитвайки се по колене да изкачи почти отвесния склон, запасена с малкото шише, напълнено с живителната течност.

Според изследванията на водата в аязмото на Индипасха, тя е почти идентична с дестилираната вода. Може би затова помага за лечението на очните заболявания. Казват, че тя се отразява благоприятно и на други здравословни неволи. Но за по-сигурно излекуване, трябва да се остави някаква дреха или част от нея, или дори конец, който се подава от някой шев. За целта може да се използва и напълно безформено парцалче, скъсано от която и да е част от облеклото, но за предпочитане да е било близо до тялото и най-вече до болното място.

То се завързва да „виси“ във въздуха – нито на земята, нито във водата. За да може болестта да остане в „ничието“ пространство. Това обяснява за непросветения произхода на ветреещите се най-разнообразни текстилни материи по лианите и бръшляните, провиснали от скалата над аязмото. Има почти всякакви елементи от гардероба – чорапи (за болни крака), забрадки (за отърваване от главоболие), бебешки дрешки и дори бельо, за което се вярва, че оставено на това място, ще реши проблема с безплодието...

И тъй като тъкмо в петия ден след християнския Великден се смята, че водата е най-лековита, в този ден Индипасха се превръща в оживен пункт на поклонение. През цялата неделя – от заранта до падането на сумрак, потокът от хора не спира. Отдалече си личи, че повечето от успелите да стигнат дотук наистина имат здравословни проблеми. Преобладават хората с бастунчета, на които просто няма как да не свалиш шапка, като ги наблюдаваш как мъчително, но с непоколебима упоритост се спускат по хлъзгавия склон към оброчището.

Срещат се и много млади и видимо пращящи от здраве младежи, които идват тук просто за идеята. Като на екскурзия, ей така – за да видят едно красиво кътче от родината. Но и те проявяват нескрито страхопочитание към природата и сакралното място. Иначе паркират високопроходимите си джипове досами подхода към козята пътека, по която се спускат поклонниците. Но слязат ли от тях, пристъпят тихо и гледат хрисимо.

Някои се престрашават да запалят огън, че да си препекат нещо за хапване, други пък, за да сварят курбан. Но поне засега мястото не е умирисано на бира-скара, каквато е обичайната ситуация напоследък покрай други такива обекти.

Дошлите дотук – кой пеша, кой с автомобил или автобус, са предимно от региона – от Малко Търново, Царево, Приморско, Черноморец, Бургас и околните села. Колкото и да разпитвахме за известни случаи на излекували се хора, пили от чудодейната вода, така и не попаднахме на някой, който да ни даде такъв пример. Но всички бяха единодушни, че повече вярата води хората тук. Така, както във възлите на дрехите, е преплетено и упованието, че човек ще оздравее.

Тепърва обаче Индипасха ще добива известност по света и у нас – почти е готов да гарантира зам.-директорът на Природен парк „Странджа“ Петко Нанчев. Той обикаля различните групички от хора, насядали по компании да си починат от големите изпитания, като им разкрива чудатостите на местната природа.

Разказът му започва още от праисторически времена, когато покрилите цяла Европа ледници достигнали до Странджа и спрели нашествието си дотук. Тогава този край бил свързан по суша с днешния Кримски полуостров. Така растителността, която се запазила в тази митична планина, е наследство още отпреди Ледниковата епоха. Реликтни видове от онези невъобразимо далечни времена, които и днес може да се видят в региона, са „праотецът“ на всички днешни дъбове – лъжникът; зелениката, бясното дърво „дафне“, джелът (известен още като илекс), горската майка и лопухът.

Това място, съобщава Нанчев на удивените си слушатели, според Николай Рьорих е едно от седемте енергийни центрове на планетата. И сега то вече се разработва като туристическа дестинация – на първо време за британски туристи, които ще плащат по 700 паунда, за да дойдат на поклонение в Индипасха.
Най-вероятно, докато тази идея стане реалност, ще се пооправи и пътят. Засега все още има участъци, които калта прави непроходими след дъжд, и се налага поклонниците да се промушват през клоните и трънаците в гората, за да ги заобиколят.

От дума на дума става реч и за друго близко скално тракийско светилище, намиращо се в местността  Каменска бърчина на десетина километра от Малко Търново, до разклона за Сливарово. Известно като „Камъка“, то представлява комплекс от интересни скални образувания на редки за Странджа конгломератни скали. Според известни траколози то е свързано с култа към Великата Богиня майка и бога – Слънце. В деня на лятното слънцестоене първият слънчев лъч, който пробие над връх Папия, прониква точно в една цепнатина на скалата, което символизира оплождането на майката Земя.

На това място преди близо три хилядолетия са извършвани ритуали – част от орфическата философска и религиозна система. Но „Камъка“ е още по-неизвестен от Индипасха – почти никой от насъбралите се в неделята след Великден на свещеното място край лековития извор, не беше чувал за него.

Иначе ритуали за плодородие се извършват и край скалата в Аязменския дол. Вярващите трябва да донесат от дома си нещо, което сами са направили – погача, баница... и задължително домашно вино. Казват, че течността в напълнената с него чаша, оставена на импровизирания олтар, пред очите ти необяснимо сякаш се „изпарява“ и съдът за секунди се оказва празен.

Но ние така и не носихме от божествената Дионисиева напитка, та да проследим експериментално дали това поверие отговаря на действителността. А може би и не трябва човек да разваля магията на древното място с прозаични емпирични опити.




В категории: Традиции , Горещи новини