Няколко ярки личности излизат от дома на малкотърновеца Стамат Стойчев. Техен наследник по майчина линия е журналистът Валентин Касабов
Автор: Светлана Николова
През 1872 г. Васил Левски посещава Малко Търново. Преспива там 2 нощи, като се представя за търговец с името Бордилов. Скрит зад чуждата самоличност, проучва на кого от местните българи може да се довери и да привлече за революционна дейност.
Изборът му се спира на трима доказано верни мъже и заедно с тях основава комитет. За краткото време на престоя си, Левски обхожда и селата Стоилово, Сърмашик (дн. Бръшлян), Гьодктепе (дн. Звездец) и поставя на новопосветените трима комити задача – да разширят мрежата от организации за подготовката на освобождението на България от турско робство.
Един от доверените съратници на Дякона е протойерей поп Стамат Стойчев, който става секретар и касиер на малкотърновския комитет. Месец по-късно Панайот Хитов минава на проверка в този район и вижда, че задачата е изпълнена.
Кой е поп Стамат Стойчев?
Наследниците му си спомнят, че бил едър, силен и много строг човек. Но също така и справедлив. Една случка с него, която го описва най-точно, се предава като легенда от поколение на поколение в рода му.
В Малко Търново имало човек, който много пиел, а пиянството му било лошо и пребивал системно жена си и децата си. Веднъж поп Стамат го предупредил да спре да се налива, но мъжът си знаел своето.
Един ден, след края на църковната литургия, протойереят заключил пияницата в храма и го набил жестоко. Така дал урок и отучил завинаги малкотърновеца да посяга на жената и децата.
В архивите не са запазени данни кога е роден, нито кога е починал. Знае се обаче, че е доживял до достолепна възраст, а след Освобождението е бил един от старейшините на града. През 1891 година е избран за пореден път за председател на Църковната община, но сам се оттегля поради старост.
И това нямаше да знаем за него, ако не беше една случайност, спомня си д-р Лиляна Димитрова Николова-Касабова, майка на разследващия журналист Валентин Касабов – водещ на едно най-рейтинговите предавания на телевизия СКАТ „Паралакс“.
Бургазлии знаят добре нейното име – невролог и специалист по рехабилитация, тя дълги години е най-квалифицираният балнеолог в България. До 1988 година е главен лекар в санаториума към Министерството на народното здраве на „Бургаските минерални бани“. След пенсионирането си работи една година в поликлиниката към Бургаското пристанище, където създава първия кабинет за изследване на СПИН. Следващите 15 години завежда медицинската част на санаториума за отслабване в Китен.
Преди няколко години д-р Николова-Касабова се отбила в Ясна поляна, където случайно се запознала с местен краевед. От него научила историята за Левски и подробности за именития си прадядо по майчина линия. За съжаление, разговорът им останал недовършен. Няколко месеца по-късно историкът починал, а с него били погребани и голяма част от сведенията за поп Стамат.
Запазени документи обаче има за първородния внук на страховития поп – Стамо Грудов, известен със своята завидна интелигентност. Той е роден е през 1875 г. в Малко Търново. За него казват, че „принадлежи към Попския род на този град“. Както много други младежи след Руско-турската война (1877 - 1878 г.), и той силно желае да види своя роден край свободен от поробители и присъединен към Княжество България. Завършва гимназиалното си образование в Одрин, а през 1891-1892 г. е назначен за учител в с. Кюприя.
Няколко години по-късно вече е кмет на с. Алан кайряк (днешната Ясна поляна).
През пролетта на 1896 г. във Варна се образува първото емигрантско тракийско дружество „Странджа“ от братята Никола и Петър Драгулеви – малкотърновци, кап. Петко Киряков (кап. Петко Войвода) и други.
През същата година те сформират клон в Бургас, в чието ръководство влизат малкотърновските емигранти Григор Дяков, Георги Грудов, Георги Кондолов и др., както и Георги Минков от Лозенград. Клонове на дружеството се откриват и в други градове и погранични пунктове. В Алан кайряк това дружество се ръководи от Стамо Грудов.
Оповестената програма на дружество „Странджа“ е културно-благотворителна, но нелегално развива дейност за патриотична подготовка на населението в родния край за въоръжено въстание.
Като пограничен пункт село Алан кайряк заема изключително място в стратегията за подготовка на бъдещото въстание. Чрез селата Алан кайряк и Велика ще се въоръжава вътрешната организация в Малкотърновско.
На 25 май 1901 г. Стамо Грудов изпраща кратка записка до Георги Кондолов: „Кондолов, Бай Вълчо (куриера) снощи пристигна. Ще чака Вас. Сам или с още 2-3 елате утре. Вълчо както разправя, отиването Ви е повече от наложително“.
Това е времето на подготовка на първата чета на Кондолов, която има агитационно-патриотичен характер. Целта е да се приобщи към делото населението в българските села, останали в Турция.
На 30 май 1901 г. след екипиране и кратка подготовка на подбраните от Кондолов четници, в Алан кайряк пристига свещеник от Ново Паничарево и заклева четата в присъствието на Стамо Грудов, Георги п. Аянов и някои други, близки на делото. В същия ден четата преминава границата.
В том III на „Приносите“ с автор Иван Орманджиев четем спомените на четника Ефтим П. Костадинов: „Роден съм на 4 декември 1876 г. в Малко Търново. Свърших трети клас в родния си град и после се научих на зидарство. Без паспорт отивах да работя в Алан кайряк. Тук Стамо Грудов ме посвети в делото. Той ми даваше вестници и писма, които предавах на Евтим Казаков, когато се връщах в Малко Търново“.
За напрежението в Алан кайряк в дните преди Преображение, когато избухва въстанието, можем само да си представяме. Следващите около две седмици са били изпълнени с тръпнещо очакване на вести от вътрешността. След разгрома на въстанието към Алан кайряк се стичат оцелелите чети и хиляди бежанци от въстаналите български села.
В „Приносите” четем: „Ст. Сталев и Димитър Йосифов (Македончето) отвели паспаловци, мокрушевци и карадеренци до с. Текенджа. Друга група пък отвела на 2 септември около 2000 бежанци в Алан кайряк. С нея бил и секретарят на Кондолов – Паскал, когото отнесли труп в това село“.
„Кондоловите четници – пише още Орманджиев – предали знамето и оръжието си на Стамо Грудов и се пръснали кой където му видят очите“.
За тези, наситени с драматизъм дни, внучката на Стамо Грудов разказва: „След жестокото потушаване на въстанието село Алан кайряк е приело с разбиране и топлота огромната вълна от бежанци – изплашени и страдащи хора. „Къщата ни беше пълна – казваше баба – вътре бяха болните и майките с малки деца. На двора, под открито небе, около огньовете и казана с курбан, хората прекараха дни и нощи, докато се съвземат и се уреди настаняването им във вътрешността на страната“.
Минават дни на болка и равносметка. Стамо Грудов продължава своята обществена дейност. Избран е за народен представител.
„Къщата на Стамо бе отворена по всяко време“. Той контактува с основателите на Толстоистката колония. Баща му, дядо Груд, отстъпва една своя нива на толстоистите.
Обявяват се Балканската война, а след нея и Междусъюзническата. Стамо Грудов е в редовете на българската армия.
По време на Междусъюзническата война близо до р. Ангиста (Източна Македония), застанал пред войниците си преди поредната атака, той се обръща с вдъхновяващи и окуражителни думи към тях. В този момент е пронизан от вражески куршум.
В живота на Стамо Грудов се оглежда съдбата на много млади българи, носещи възрожденския дух на 19-то столетие.
Те дават всичко от себе си за строителството на младата българска държава и осъществяването на идеала за освобождение и обединение на българските земи.
Още една ярка личност е дал на Малко Търново „Попският род“, от който произлиза познатият от ефира на СКАТ Валентин Касабов. Алеко поп Стаматов (баща на Стамо) е роден през 1847 г. и доживява до 93-годишна възраст. Държал е кафенето на площада в бунтовния някога град и си записвал чути от хората текстове на народни песни, пословици, поговорки, народни умотворения. В личния му архив те са наброявали над 2 000. Близък приятел на Петко Рачев Славейков, Алеко му подарил цялото това събрано лично от него безценно народно творчество.
Освен талантлив разказвач, бащата на Стамо бил наследил силата и твърдостта на стария поп Стамат Стойчев. Алеко поп Стаматов бил ятак на комити, но турците го разкрили и го затворили в конака за разпит, да издаде каквото знае. Понеже той мълчал, дълго време го били, смъкнали му кожата от бой. Захвърлили го размазан на пътя, мислили, че е умрял. Близките му го прибрали у дома, а жена му дни наред налагала помляното му тяло с прясно одрани овчи кожи. Докато не го вдигнала на крака.
