Кирчо е на временно гости, което вероятно ще продължи за постоянно в общинското жилище в новия блок
08 Април 2012, Неделя
След като превърнаха цял квартал в гето, сега мургавите се ширят в кокетни кооперации, по волята на ГЕРБ
Автор: Здравка Христова
Ако се разчуе някъде, че кмет на ГЕРБ смело е изринал с багери циганско гето, значи със сигурност нещо е намислил. Даже може вече и да го е реализирал, без непременно да се хвали за това из медиите. Така поне аплодисментите, че изчистил един кошмар от центъра на града, примерно, няма да се превърне в освиркване, че бутнал същият кошмар малко по-встрани.
Нещо такова разигра на търновци тези дни новият кмет на старопрестолния град Даниел Панов, избран с гласовете на ГЕРБ.
Тумбите с цигани от бараките в квартал "Картала", които бяха превърнали живота на останалите хора там в ад, целокупно се изнесоха, за да не пречат на багерите да разчистят превърнатия в бунище район. И съвсем законно се нанесоха в кокетни розови блокове в съседния квартал "Зона В".
От месец таборът е щастлив новодомец в 40 чисто новички апартаменти на ул. "Венета Ботева". Общинската комисия по картотекирането ги сложи най-напред в списъка на чакащите жилища, пред стотици многодетни семейства, самотни майки и възрастни хора. Ако изобщо на последните им дойде реда, те се пренасочват в стари панелни общински комуналки в крайните квартали.
И още – щастливите новодомци, оказва се, ще плащат точно толкова за наем, колкото и българите, натикани в помещения с прогнили дограми и изпопадала мазилка. За сметка на това пък на българите ще им се отнемат правата да живеят под общински покрив, ако до 30 дни след настаняването си не стегнат апартамента с един приличен ремонт.
„Справедливите“ условия провокираха екип на ДЕСАНТ да провери на място как стои въпросът с ромската дискриминация и интеграция.
Сателитни чинии са накацали по терасите. На просторите се вее пране. Мирише на прясно сготвен зрял боб и на сгурията от печките на твърдо гориво. В двустайния си апартамент ни пуска 28-годишният Кирчо.
Жилището е към 40 квадрата - столова, спалня и санитарен възел. В него живеят трима души. Топлят се на стара пернишка печка на твърдо гориво. Ползват изкъртените мебели, които са си пренесли от старата барака в гетото.
"Мизерно е, но много сме доволни. Имаме покрив", казва мъжът, докато ни развежда из стаите. Той е безработен, а приятелката му е пенсионер по болест. Оказва се обаче, че двамата са се самонастанили. Титуляр по договора се води роднина на Кирчо. Макар и леко извън закона, той поне показа истинска радост.
Съседите му обаче пресрещнаха екипа ни още от входа. "Нямаме мази тука. Къде да си държим дървата, на терасата ли? Вода трябва да пием от тоалетната, защото в кухнята няма сложена мивка.
Няма бойлер. С един и същ ключ мога да отворя който апартамент си поискам", надвикваха се те.
Въпреки суматохата, забелязахме и друго - по стара традиция мургавите новодомци с широки сърца неспирно приемат "гости" за нощувка и в една гарсониера се събират по десетина души. Уж за временно, но за постоянно. За недоволните цигани има изграден паркинг, улицата до блоковете е прясно асфалтирана и добре осветена. За разлика от съседния квартал, където българите газят в кал и не смеят да замръкнат нощем навън, защото уличното осветление е смътен спомен.
По същото време в „Картала“ След две седмици грохот на машини, пепел и прах, бараките най-сетне са сринати до основи. Уж вече уредени в розовите блокчета, доскорошните обитатели на гетото отново са на терена. Ровят в боклуците и ги сортират по „полезност“.
Заварваме на място петима млади и яки мъже. Въртят тесли и се борят с циментен стълб, за да му изкормят желязната арматура. На две крачки от тях в пепелака се търкаля найлонова кесия с вече преполовен хляб.
Изведнъж до бригадата се появяват двама полицаи. Униформените идват след обаждане по телефон 112. "Най-малко по три пъти на ден сме тук по сигнал или да предупредим хората да не се мотаят около багера, за да не стане някоя беля", разказват униформените. Започва кавга, която завършва с проверка на личните карти.
Първи е Альоша Михайлов. 40-годишният мъж е без документ за самоличност.
"Не ме снимай, питал ли си ме? Сега като чуеш личните ми данни какво ще правиш?", разкрещява се Альоша и от устата му проблясва златен кучешки зъб.
Още двама от бригадата са без лични карти, но до един са с дълги криминални досиета. За кражба Альоша е лежал 4 години в Плевенския затвор. Имал само 7 месеца истински трудов стаж. Рекордьор по прекарано време "на топло" се оказва друг авер от звеното. 42-годишният Иван Атанасов 15 години е бил по затворите.
"Те ни карат да крадем, никой не иска да ни вземе на работа", кротко започва да обяснява Ванката и захапва сгъната на две филия хляб, която вади от кесията на земята. Те всички са от новодомците. Но не са доволни, защото апартаментите не били обзаведени. "Имам да плащам 736 лева за вода на бараката, която беше на майка, ток никога не сме плащали", разказва Ванката. Въпреки че не са покрили всичките си сметки, циганите от бараките са сред първите настанени в общинския имот.
Това правило не важи за българите. На няколко метра от злополучната бригада на Альоша (със златния зъб) намираме клекнала жена, видимо много състарена и беззъба. Галина Михайлова е на 46 години. 12 от тях е изкарала в тези бараки. Пред нея има две гаванки от алпака и остатъци от намотките на две електробубини. Като орлица жената не мърда от плячката си, чака ни да тръгнем и моментално пуска завоеванието си в прокъсана жълта торбичка.
Казва, че от изровените от останките на бараките железарии на ден си докарва по десетина лева. Докато стигнем до Галя, покрай нас набързо се изнизват двама младежи, натоварили в скелето на стара детска количка и велосипед всевъзможни боклуци.
Маршрутът им е предначертан - към пункт за вторични суровини и отново обратно из руините. В бараките успешно може да бъдат заснети автентични сцени от холивудска продукция за Апокалипсиса. В изтърбушените помещения са остатъците от прогнили и разкривени талашитени шкафове, в които доскоро е била покъщнината на обитателите им.
Търкалят се парчета лекьосан балатум, а по стените на така наречените санитарни възли тук-там се вижда по някоя оцеляла фаянсова плочка, която преди половин век вероятно е била бяла. До няколко дена от гетото не би следвало да остане и прашинка, обясняват ни хората, изпратени от Общината да разчистят бараките и да освободят терена от 5 декара, който ще получи частен инвеститор. Това вече се случи на няколко метра по-надолу, където багери изринаха остатъците от циганското обитание на ул. "Алеко Константинов".
На парцела от 8 декара са останали само едно дърво и един стълб. С годните строителни отпадъци от бараките Община Велико Търново ще строи кучкарник. Вече били събрани около 25 000 цигли и над 1000 кубически метра тухли.
