С Лазаровден започва възраждането на природата


С Лазаровден започва възраждането на природата
Лазарки от софийското село Бов
07 Април 2012, Събота


След като станат лазарки, момите вече може да си харесват ергени и да минават под венчило

Автор: Красимира Костова директор на Общински исторически музей – Средец

В събота – 7 април, честваме един от най-светлите християнски празници Лазаровден. Той е широко разпространен не само в България, но и във всички християнски общности по света, независимо дали са ортодоксални, католици или православни.

Лазаровден ни припомня един от най-вълнуващите  евангелски сюжети – Възкресението на Лазар от град Витания, който се намира близо до Йерусалим. На този ден всъщност  Исус го извежда от гроба и го връща към живота. След това той живее още 30 години и умира като епископ на град Китион, дн. Ларнака на остров Кипър. На иврит и на гръцки името Лазар означава „Бог помага“.

Историята на Лазар е история за смъртта и възкресението, подобно на смъртта и Възкресението на Христос. Не е случайно, че Лазаровден се празнува в предпоследната събота  преди Великден.

Традиционно денят се посвещава на възраждащата се природа, на младостта и въобще на всичко, което ще роди плод. Това е празник, посветен на нивите, пасищата и гората. Наситен е с пролетни момински обичаи – лазаруване, кумичене и буенек.
В различните части на България лазаруването протича по различен начин. В ритуала се отбелязва превръщането на младото девойче в мома за женене. Повсеместно е вярването, че девойче, което не е лазарувало, не може да се момее.

Момичетата, които са участвали в този празник, са променяли своя социален статус. Те вече са можели публично да се момеят, да се обличат и да се държат така, че да ги харесат ергените. Едва след изпълняване на ритуалите на лазаруването, момите добивали правото да си имат любим и да се омъжват. Така че донякъде този празник има доста съществено влияние и значение за социалното пространство на общността.

Подготовката за лазаруването започва още от празника на светите Четиридесет мъченици (тази година това се случи на 9 март), когато момичетата се събират в дома на някоя по-възрастна жена, за да учат песните и игрите – ръченици, прави хора, вити хора. В никакъв случай обаче не се играят затворени хора.

От този ден – на св. 40 мъченици до Лазаровден те се разпределят на групи по 6-7 лазарки (или лазарици, както ги наричат на някои места) и  обхождат домовете в предварително определен за тях район от селището, което се празнува. Четири от момичетата пеят, две танцуват и едното девойче събира даровете, давани им от семействата, които са посетили. Обикновено те се даряват с яйца, брашно, орехи, плодове. Много рядко им се дават пари.

Трябва да се отбележи, че по принцип лазарките не посещават домовете, в които скоро е имало покойник, тъй като това се приема за лоша поличба, която може да се стовари върху тях самите.

Интересно изискване има към облеклото на лазаруващите момичета. Те се обличат в празнични дрехи, които представляват най-вече невестински костюми на жени, които наскоро са минали под венчило. Одеждите са богато украсени и гиздави, а главите им са окичени задължително с дъхави венци.

Когато обходят всички къщи с песни и танци, групите се събират на мегдана и правят едно голямо хоро. След като то свърши, лазарките се събират в дома на най-голямото момиче и разпределят това, което са получили при обхождането на хорските къщи. Приема се, че щом в един дом влязат лазарки, те му носят берекет. Лазаруването е и гаранция за плодородието на  нивята.
Така че като цяло това е един много жизнерадостен празник, изпълнен с вълнуващи емоции.

Ритуалите на лазаруването, освен у нас, се наблюдават и в Западните Балкански територии – в Сърбия и Македония, а също и в Северна Гърция. Но лазарки се събират и обикалят най-вече малките села и по-малките общности. В големите градове празникът вече не се празнува по този начин.
Обичаите, свързани с лазаруването, в момента се борят за включването си като едни от най-значимите български образци на нематериалното ни наследство, които да бъдат добавени  в  списъците на ЮНЕСКО за защита на световното културно наследство. 

Иначе в християнството този празник се чества от ІV век, след като християнството става официална религия. Като народен обред в него се наблюдават и много езически елементи. Това са киченето с цветя, благославянето на дома, подготовката за празника... Все много езически повеи.

Друга особеност е, че лазарките нямат право да повтарят песните, които изпълняват. Във всеки дом, в зависимост от това какъв е социалният статус на семейството, се пее различна песен. Точно тези моменти съдържат в себе си едни по-древни пластове, които са наситени с езическо присъствие.

Що се отнася за трапезата по Лазаровден, за нея няма предвидени ритуални храни, тъй като все още е време на пости. Но продуктите, които лазарките събират при обхождането на домовете, задължително се използват в подготовката за Великден. Яйцата се боядисват, брашното се използва за направата на козунаците, а с плодовете се украсява празничната  трапеза в дните на Възкресение Христово.

Затова и Лазаровден може да се определи като предвестник на Великден. Той ни дава препратка и към следващия след него ден – Цветница. Това става с брането на цветята, виенето на венците, закичването с цветя, които лазарките извършват.

Всички пожелания, които се разменят в този ден, са за здраве и берекет. С тях се свързват и всички други празници, които следват след Лазаровден – до един посветени на възраждането на природата и надеждата за по-добро.

Денят, в който Лазар възкръсва, бележи края на зимната и началото на пролетната празнична обредност, чиято кулминация настъпва на Гергьовден.



Лазаруване в село Долни Лозен, Софийско, през 1943 г. Лазарка от силистренското село Гарван

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки