Лъжата за първото бягство на Гемето

Автор: Борис Цветанов

Десети ноември върна допотопната публицистика на социалистическия реализъм от петдесетте години на двадесети век. Сред новите народни синове най-голям герой в стил „овчарчето Калитко“ се яви неотразимият Георги Михов Димитров, известен повече като Гемето. Статии, спомени, преса, паметници, улици на негово име. И истината отново бе изпратена някъде из кюшетата на историята. И си дреме там и до днес.

Сред чутовните подвизи на Геме - пръв борец срещу болшевизма и върл републиканец, са уж подготвеният преврат срещу цар Борис ІІІ, с което да извади страната ни от орбитата около Хитлер и най-вече две героични бягства. Първото - от „полицейска банда на царя“, второто - от джелатите на КГБ (тогава НКВД) и българските им слуги джелати.

Ако се вярва на мемоарите (апропо според Сервантес авторите на мемоари трябва да бъдат съдени по законите срещу фалшификаторите на пари) на 22 февруари 1941 г., за да бъде осуетен преврата му, в апартаментът му на „Гладстон“ 65 (докторът без практика има четири жилища, б. а.) нахлува банда от офицер и петима полицаи (по онова време в полицията няма офицерски чинове, б. а.).

Докторът моли тъпите полицаи да ползва банята при отворена врата. Тайната му мисъл е била разбрана от простичките селски момиченца, негови прислужнички – бившият министър Георги Кьосеиванов не можел да си позволи дори една прислужничка, но непрактикуващият лекар си има няколко – те бързо отворили и затворили някакви врати. И под погледа на тъпите полицаи Гемето най-спокойно си излязъл навън и поел пътя към безсмъртните подвизи.

Читателю, това не е нищо. Четири години по-късно Г. М. Димитров ще избяга от апартамент на втория етаж. Пред вратата на жилището му ще има униформен милиционер и двама цивилни агенти, първият етаж ще е зает от милиционерски пост, третият етаж ще е под погледа на агенти на НКВД, пред входа на кооперацията ще дежурят трима въоръжени милиционери, на отсрещната на входа улица обущарската работилница ще е заета от бригада на НКВД, въоръжена с картечница... Даже Джеймс Бонд би видял бая зор. Но не и Гемето...

На 22 февруари директорът на полицията Христо Драголов подписва заповед за арест на Георги Михов Димитров. Тя е само една от стотината, с които отделение Б на дирекцията разгромява английската пета колона, арестувайки английски шпиони, част от които са участниците в така наричания заговор на Геме.

По-известни сред тях са студентите Милан Дренчев, Ценко Барев, Илия Млечков. Във всички ще бъдат намерени крупни суми пари.
В апартамента на „Гладстон“ влизат на разсъмване груповият началник Георги Цанков, старши полицаят от Четвърти участък Петър Ланков и агентите Асен Расков, Никола Козаров, Васил Тунев. Всички са стари кримки. Геме тръгва покорно с тях. Това е истината.

Джордж Рендел, дипломат от кариерата, тогавашен посланик на Великобритания в България, пише в книгата си „Мечът и маслиненото клонче“: „...дойде Стивънс (в мемоарите си Рендел подменя истинските имена- в случая Стивънс е Нормън Дейвис, резидент, за когото в „Десант“ вече неведнъж е ставало дума) при мене и с ужас и отчаяние ми съобщи, че Иванов бил арестуван и е в затвора“. Зад „Иванов“ Рендел кодира Геме.
И така – големият организатор на съпротивата е в Дирекцията на полицията.

Но „съзаклятие“ съществува само във фантазиите му. Англичаните да имат да взимат. Един тъмен балкански субект ги баламосва както си иска. Христофор Янев, журналист, опозиционер и техен агент, по-късно ще напише в писмо до Норман Дейвис: „Геме никога не е мислил да извършва саботажи, само търсеше как да краде пари... Беше снабдил вашите разузнавателни служби с лъжливи сведения“.

Но англичаните не знаят това. В централата им на „Фердинад“ 69, където е и легацията им, вземат решение да се включи цялата агентура на Геме в действие „като всестранно бъде обезпечена с огромно количество взрив, радиостанция...“ (видно от архива на МВР, с.д. 101392, т.7, л.63). Ще мине време и Сикрет сървиз ще разбере, че Геме е шарлатанин, че „работеше и за кралските служби на Румъния“, а според мъченика емигрант свещеник Александър Милушев – и за чешкото разузнаване.

В едно „Обръщение на истинския Земеделски съюз в изгнание" от 1969 г. пък се изтъква: „Геме превърна главите на наши другари в долари и гаражи за лични удоволствия... Д-р Димитров е готов и на дявола да стане съдружник“.

Англичаните ще разберат след време, но дотогава му вярват. В Белград за съдействие е изпратен при истинския заговорник на Балканите генерал Симвич (иначе антибългарин) друг английски агент – Димитър Мацанкиев. (Вж. ЦДИА, ф.370, оп.2, а.е. 926, л.9).
По това време в Берлин проявяват неприкрит апетит към един от резидентите на Сикрет сървиз, Владимир Гриневич, чиновник в английската легация.

Започва пазарлъкът между един от шефовете на Гестапо у нас - Фабер и директора на полицията Христо Драголов. Фабер предлага Геме да бъде подхвърлен на англичаните, за да преглътнат Гриневич. От българите се иска да им го предадат. Намесва се Никола Гешев. Той все още не е оглавил отделение А. Но отдавна е по следите на Геме.

По своя линия – защото официално английският шпионаж е в сферата на отделение Б. С шеф Андрей Праматаров. Според Стоян Владимиров Заимов Геме е взет с кола от полицията от агент на Гестапо. В интерес на истината отначало Гемето се е опънал. В гестаповските архиви, които сега се намират в Русия, би трябвало да има доклад на агента до Фабер, в който той споделя: „Имах чувство, че разговарях с мраморен бюст“.

Но Гестапо има факти, с които притиска Геме. В крайна сметка той приема предложението да бъде използван след време, когато ще бъде сред англичаните. Имало и подписана декларация.

Легендарното бягство, спред Заимов, било замислено по време на разговора на германския агент. По всяка вероятност сценарият е бил написан от двамата, а след ден-два Рендел ще бъде подведен и оставен да си мисли, че сам е стигнал до гениалния план Гемето да бъде изведен от страната в сандък, превозващ несекретни документи на английската легация за Турция.

Подготвен е един сандък с всичко необходимо на скрития в него Геме за дълъг път: одеала, храна... Самият той е докаран в легацията „малко преди полунощ, силно дегизиран", според Рендел, а не както пише Геме в спомените си, а също и биографът му Чарлз Мозер, по съвместителство негов зет. Тъй като внимателният читател вижда, че се губят няколко дни, ще отговорим.

Геме не смее да залага само на англичаните и отива в сръбската легация. Преди да стане агент на Сикрет сървиз, той от десетина години вече е сръбски шпионин. Там го е вкарал приятелят му Коста Тодоров – шпионин, служил на сърби, французи, руснаци и американци (в поверителния архив на Кралската югославска легация в Отава и сега могат да се намерят подписани от него разписки за получавани всеки месец фантастичните тогава 600 американски долара по време на Голямата депресия), чиито „мемоари“ в наше време развява внучката му – певицата Кеми Тодоров.

Геме се среща с Душан Петкович, първи секретар на югославската легация, резидент на сръбския шпионаж у нас от 1927 г. Според разследващия германски журналист от „Берлинер баубахтер“ Алфред Герик Петкович и колегата му Соколович казват на Геме, че ако е бил мъж, щели да му оставят един пистолет с един патрон. Но не го смятали за мъж.

Връзката осигурява друг приятел на Геме Драголюб Иванович, най-върлия радетел „да се избие из главите на македонците, че са българи“. Сърбите съобщават на резидента на Сикрет сървиз Норман Дейвиз къде се укрива Геме.

Германците разбират, че всъщност претърпяват фиаско със смятания от тях "тънък номер" Геме - срещу Гриневич. Намесва се Никола Гешев и изиграва германците. Че Геме е бил по-интересен за Берлин от Гриневич Гестапо научава на 7 април 1941 година, „когато в първите часове на завземането на Белград хората на Канарис нахлуват в изоставените канцеларии на чуждестранните представителства и извършват прецизни обиски, при които дори парченце от хартийка не остава неанализирано, както свидетелства Честимир Амот в „Тайната на агент А 54“.

Там са открити документи по сделката на НКВД с Геме... Скоро тези документи стават достояние на Сикрет сървиз. От този момент спасеният от самите англичани Г. М. Димитров ще престане да бъде интересен за тях. Само английското джентълменство и страхът да не издаде някои от тънкостите на шпионажа им спасяват Геме от разправа като с „непочтен служител“.





В категории: Горещи новини