Коя е първата дипломирана българска лекарка

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Името на д-р Александра Головина е познато у нас може би само на психиатрите, тъй като тя е първата дипломирана българска лекарка, чиято специализация е именно в областта на този дял от медицината. Но нейната личност и изобщо историята на нейния род и делата на предците й са твърде интересни и незаслужено остават извън интересите на официалната ни историография.

Българската уикипедия представя биографията й твърде икономично само в няколко реда, като се набляга на професионалните й успехи, след които се споменава за нововъведенията, които тя прави в областта на аутопсията и уточняването на причините за смъртта, както и участието й в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.

В интерес на истината, макар и само с едно изречение, е отбелязано и това, че участва като доброволка в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война, което бележи върха на нейния възрожденски патриотизъм. Наследен очевидно от дядо й Кирил Минков, който се е бил в Руско-турската война от 1828-1829 г.

Любопитен факт от студентските й години в Париж е блестящата й защита на нейния докторат в Сорбоната на тема: „Хистологично проучване на стените на артерията”. На нея присъства и легендарният френски професор по анатомична патология Жан Шарко, наричан „Наполеон на неврозите”, който е бил учител на Зигмунд Фройд. Та той дотолкова е възхитен от труда на българката, че в отзива си за работата й изтъква, че тя е навлязла в област, която „доскоро се е считала достойна само за мъжете”.

Нищо чудно – до този момент във Франция са се дипломирали едва 6 лекарки, в Русия – само една жена, а в Германия разрешават на представителки на нежния пол да следват медицина и да практикуват като доктори една година след нейното дипломиране – през 1890 г.

Седмица след дипломирането си Анастасия, която тогава носи фамилията Берлацка, се връща в родния си град Кишинев, за да погребе любимия си съпруг.

Чест прави на тази жена, придобила нечувана за времето си квалификация, че след този тъжен момент в живота си, се завръща в родината на дедите си – България, където последователно работи в Търновската общинска здравна служба, като училищен лекар в 1-ва Софийска девическа гимназия, ординатор в Александровска болница, а от 1889 до 1893 г. оглавява психиатрично отделение във Варна. Тъкмо в този град тя приключва земния си път на 82 години на 5 март 1933 г., далеч от родното си място в Молдова.

Междувременно установявайки се да живее в България, Анастасия се омъжва за частния секретар на княз Александър Батемберг – Александър Головин, с когото дълги години преди това водят продължителна кореспонденция като приятели.

Първата българка с европейско медицинско образование, която някои приемат като основател на българската психиатрия, е потомка на виден род бесарабски българи. Тя е родена на 17 октомври 1850 г. в семейството на кмета на областния център на Бесарабия град Кишинев Димитър Минков. Любопитното е, че кмет на населеното място в един момент е бил и съпругът на сестрата на баща й – Ангел Петрович Николау.

На 26 декември миналата година българите по света и у нас бяха попарени от новината за пожара, връхлетял ненадейно светинята на православието в Бесарабия – храма „Свето Преображение Господне“ в Болград. „Десант” публикува разтърсващия разказ на една друга достойна бесарабска българка – Райна Манджукова, за това нещастие.

Споменаваме този факт, защото един от членовете на специалната комисия, създадена с цел да наблюдава строителството на събора в годините на неговото изграждане е именно бащата на д-р Анастасия Головина Димитър Минков.

Тогава той е едва 17-годишен, но включването му в състава на този обществен комитет красноречиво говори за това доколко е бил уважавана неговата фамилия. Впрочем, за строителството на Събора огромна сума дарява неговият баща – преселникът от Калофер Кирил (Калчо) Димитриев Минков. Освен това той плаща и за изработването и закупуването от Москва на най-голямата камбана за храма.

Заможният българин създава в средата на ХІХ в. недалеч от Кишинев първия захарен завод в Молдова. По това време той е собственик и на широко известните тогава мандри в бесарабската българска колония Шоп-Тараклия (дн. само Тераклия). Но като цяло промишлеността в този район е била тясно свързана с дейността на българските търговци.

Точно те внедряват там производството на кашкавал, който бил изнасян за Турция, Австрия и други страни чрез придунавските пристанища. Българи са и най-добрите винари в Бесарабия в онези времена. Българи започват да развъждат цигайската порода овце, от чиято дълговлакнеста вълна била произвеждана камгарна прежда за цялата огромна турска империя...

Кирил Минков като един от най-богатите бесарабски българи през 1833 г. притежава 3500 глави мериносови овце и държи под аренда хиляди декари земя край село Дмитриевка и село Главани. Освен с търговия със сирене, вълна и пр., той е собственик и на кръчма в Чешма Варуита (Чушмелий). През 1838 г.

Минков вече има стадо от 6050 овце. В търсене на удобни и тучни пасбища, през 1857 г. той събира старейшините на околните махали около къшлата си и всички решават да се обединят в едно село на мястото, където е днешното село Калчева в украинската Одеска област. Новото населено място е наречено Калчева в чест на неговия основател дядо Калчо Минков, дотогава жител на Болград.

Другото име на селото, което самите калчевци не използват, но пък живеещите в съседните села редовно използват, когато говарят за него, е Къшли – т. е. кошари, овчарници. Тук трябва да споменем, че през 2010 г. са установени партньорски отношения между българското село Калчево, община „Тунджа”, и Калчева и вече се превръща в традиция гостуването на украинска територия на гости от България в побратименото село-съименник.

А дядо Калчо впоследствие през 1848 г. се премества да живее в Кишинев, където доживява до дълбока старост. Там се ражда и неговата достойна наследничка д-р Анастасия. Преди да се изучи за лекар, тя завършва френски колеж в родния си град. Баща й умира рано и тя се принуждава да работи като стенографка.

За няколко години спестовната българка успява да събере средства и да замине за Цюрих, да са сбъдне мечтата си да учи медицина. Но там се включва в движението на руски студенти-революционери и е принудена да напусне Швейцария. Затова завършва образованието си в Париж.

Своята неизчерпаема огромна енергия тя насочва към активна лекарска, научно-изследователска, популяризаторска и обществена дейност. Авторка е на повече от 100 публикации.

В работите си обръща внимание на профилактиката и общохигиенните мерки при инфекциозните болести и епидемиите по време на война. Тя въвежда много новаторски и дори изпреварващи времето си мероприятия и режима болните да бъдат извеждани на разходки, да се къпят и плуват в морето и др.

Головина се посвещава и на много обществени дела, като става активистка на няколко женски дружества, основателка на Варненския клон на БЧК (а впоследствие и негова почетна председателка), учредителка на Съюза за закрила на децата във Варна, на който също по-късно е почетен председател.

И също като предците си развива щедра дарителска дейност. Обширният си дом във Варна тя дарява на Дружеството за закрила на децата и освен това създава два големи фонда: единият за ученици от Варненската мъжка гимназия, а другият – за школници в родния град на съпруга й – Белозеркс в Беларусия.

На 5 март ще се навършат 79 години от смъртта на тази родолюбива и сърцата българка. Нека почетем паметта й с минута мълчание. И да не забравяме, че в историята ни е имало такива прекрасни жени като нея, с които можем достойно да се гордеем.




В категории: История , Горещи новини