Бай Васил Чертовенски, роден преди 101 години в Лясковец, беше не само забележителен майтапчия, веселяк, но и чешит.
Автор: Борис Цветанов
Беше му дадено от Бога да утешава познати и приятели, и то така, че и след сто години да не се знае за смях ли е това негово утешение, за плач ли.
Среща например той приятеля си Радой Ралин – умърлушен, болнав, препоръчали му храна от диетична кухня, а то, оплаква се той, в София те се броят на пръсти и няма място за него. Бай Васил го успокоява: „Не бой се бе, то тия клиенти на диетичните столове мрат като мухи, чакай ден-два и ще се освободи място”.
Другата особеност на бай Васил беше артистичната, естествена за него, употреба на нецензурни изрази. Правеше го с финес. Няма мръсни думи – казваше той, – има мръсни помисли.
Бай Васил в миналото бил анархист, приел комунистическите идеи след Девети, работи в „Работническо дело”, после в „Стършел”. Автор е на стотици разкази и фейлетони, на милион „утешения” и лафове. Радой после издаде цял роман в анекдоти „Утешенията на Васил Чертовенски”.
Във вътрешния джоб на сакото си винаги носеше парче горнооряховски суджук и остро ножче. Това беше неизменното мезе за щуротиите му.
В началото на шестдесетте години на миналия век дошъл и редът на бай Васил да го наградят. Два месеца екскурзия с търговски кораб – Адриатика, Атлантика, Запад... Но както си е при социализма – екскурзията е творческа. Главният редактор Георги Боков лично го инструктира как от палубата на кораба да изпраща репортажи за деловите делници на моряците.
Бай Васил обаче го удря на пълноценна почивка. Суджук, ром, бренди и лаф. Сега му се паднало. В една голяма тетрадка започнал да си записва моряшки лакърдии. Ясно е за какво става дума. За ония, за които бащата на българската етнография Димитър Маринов пише: „Много са остроумни, но не са за записване”. Но бай Васил записва. А от „Работническо дело” го атакуват грама след грама: „Репортажите!”
Писнало му един ден и хоп – при радиста: „Аз диктувам, ти пращаш – открит текст!”
И се започва...
Към „Работническо дело” полита една километрична радиограма, която представлява нескончаема поредица от моряшки поговорки. Нецензурни естествено. Ама много. В София, разбира се, се хванали за главата. Но те си го знаят...
Не така стои обаче въпросът от другата страна на Желязната завеса.
По онова време всяка радиограма от кораб от Източния блок се прихваща и се гледа под лупа. Както и обратно, разбира се.
Специалистите от НАТО недоумяват. Да не говорим, че в службите по подслушване и превод в алианса работят предимно жени. Намира се умник от ръководството, който прави откритието: това е шифър! Най-добрите криптолози веднага се запознават с текста. Поискана е помощ от ЦРУ и „Сикрет сървиз”. Разузнавачите са хора, видели какво ли не, но това било чудо невиждано.
Съвършен шифър, не мирясвали в ръководството.
Съмненията се задълбочавали, като бил проследен маршрутът на кораба. Още повече – след като се установило, че грамата е диктувана от журналист от официозния партиен орган „Работническо дело”. При това – от партиен секретар на вестника. Ясно, че е шпионин – две мнения няма.
Следва ново заключение: ключът на шифъра вероятно е само в главата на шпионина. той трябва да бъде отвлечен.
Сформиран е екип, който се подготвя за акция на пристанището, което следва в курса на кораба. Но до екшън не се стига.
От София пристига поисканата справка за лицето Васил Чертовенски. Познавачи смятат, че лично чаровната американска посланичка в София Юджийн Андерсън разкодирала тайната на „шпионина под прикритие”, а именно, че той е най-големият чешит сред българските хумористи и цинизмите са му матерният език.
На Андерсън можело да се вярва. Трябва да е била професионалист в разузнаването. Твърди се, че ЦРУ проспало настаняването на съветските ракети в Куба, но тя съобщила във Вашингтон за „заговора” на Хрушчов и след нейна грама започнала Карибската криза.
