Русокастро – Земята на мъртвите


Русокастро – Земята на мъртвите
Ями, изкопани в скалата
08 Декември 2011, Четвъртък


През изминалия сезон – есен 2011 г. – работата на екипа бургаски археолози от Регионален исторически музей


Автор: Милен Николов Цоня Дражева РИМ – Бургас

бе съсредоточена на 1 километър югозападно от крепостта край Русокастро, известна като Червената крепост. За поредна година разкопките бяха финансирани от Община Камено и фондация „Русокастрон”. В този район в продължение на десетки години местното население е добивало строителен материал от меката песъклива скала, която лежи под почвения пласт, като въпросната дейност е извършвана дори и с багер. Следствие на това са изкопани три големи рова.

В профилите на най-южния от тях се открили многобройни вкопани съоръжения. След подаден сигнал от местното население посетихме обекта и установихме, че теренът попада в голям средновековен некропол с площ, надхвърляща 100 дка. След разриването на гробовете в профилите, многобройни диви животни като мишки, язовци и др. започвали да изкопават дупки в меката пръст. Затова и теренът беше осеян с човешки кости.

Подобно състояние на останките не можеше да продължи и взехме решение да разчистим повредените гробни съоръжения.
В процеса на работа установихме, че „вечните жилища“ в некропола са на две нива. Първото, по-ранно ниво, е представено от гробове, изсечени в меката скала на различна дълбочина – от 1 до 1.3 м.

Гробните ями са правоъгълни и трапецовидни, с големи размери, достигащи до 0.8 м ширина и 2 м дължина. Мъртвите са положени по християнския обичай – с глава на запад и ръце, скръстени на гърдите. Инвентар не беше открит, но в пръстта се намериха отделни фрагменти керамика от края на Х – ХІІІ в. В отделни случаи краката на мъртвите са били връзвани.

Този обичай се практикувал с цел да се обезвреди мъртвецът, да не вампиряса. Необичайни за Средновековието обаче са физическите показатели на погребаните. Според измерванията на скелетите приживе мъртъвците са били много едри хора, с ръст около и надхвърлящ 1.8 м.

В същото време, когато некрополът е функционирал като такъв, на територията му са вкопани и многобройни ями. Те са с кръгъл отвор и кръгло равно дъно, а формата им е най-често бъчвовидна или яйцевидна. Това са големи съоръжения, дълбоки до 2.05 м и с диаметър до 1.6 м. Вкопани са в скалата, като повечето от тях са с допълнително изгладени стени. Ямите са запълнени най-често с пръст с много пепел и въглени, от което пръстта е добила сив цвят.

Откриват се нарядко животински кости. В пръстта има доста керамични фрагменти от трапезна и кухненска керамика, включително такава, украсена в техника сграфито. Попаднахме и на парчета железен шлак, както и малки железни фрагменти от ножчета, железни пластинки, главички от пирони и др. В една от ямите намерихме железен връх на стрела. В някои от случаите ямите прерязват гробните легла, но в други гробните съоръжения нарушават ямите – достатъчно убедително доказателство, че тези структури са едновременни.

Очевидно при изкопаването на гробовете и ямите се е попадало на по-ранни гробни съоръжения. Бяха регистрирани два такива случая, в които костите от по-ранното погребение са събрани и препогребани в малка яма, вкопана отново в скалата.

Второто ниво се характеризира с гробове, изкопани в пръстта на дълбочина 0.25 – 0.4 м. Там бяха разкрити 5 погребения – и петте на деца на възраст до 5-7 години. Ритуалът също е християнски. В два от гробовете открихме обеци – две халки от усукани медни нишки. Гробовете от това ниво лежат над гробовете и ямите от предходното и са по-късни. Те се датират в ХІV в.

На 400 м североизточно има следи от огромно по площ селище, надхвърлящо 200 дка. Некрополът принадлежи именно на него, като това е и най-голямото поселище–сателит в околностите на крепостта Русокастро, разположено само на 600 м югозападно от нея.

На този етап от проучването може само да се каже, че съчетанието на гробове с ями през Средновековието е твърде необичайно. Некрополът е свещена територия, която се използва само за погребение. Документираната при разкопките практика противоречи на християнския култ и показва един непознат обичай, който очевидно няма връзка с традиционната християнска обредност. Изглежда, че ямите показват култова практика, свързана с погребаните, но дали това е поменален обичай не може да се каже с категоричност.

Интерпретацията се затруднява от факта, че подобна практика почти не е известна досега. До известна степен ситуацията напомня на открития още в началото на 80-те години на ХХ в. средновековен некропол при момчилградското село Седларе. Този паметник в продължение на много години е проучван от софийския археолог Катя Меламед. Открит е некропол, в периферията и западно от който се развива голямо ямно поле.

Те са датирани от периода ХІ – нач. на ХІІІ в. Ямите са с диаметър и дълбочина, които не надхвърлят 1 м. Пълнежът им е подобен на този от ямите от Русокастро. Забележително е, че при отворите им в Седларе има камъни и железни предмети. Това, заедно с опалените камъни и въглени в пълнежа им, кара Катя Меламед да предположи практикуването на обичай за прогонването на злите сили и предпазване от болести. Въглените символизират огъня – стихия с мощна пречистваща функция, а желязото е силен апотропей от най-древни времена, предпазващ от болести и зли сили.

Идеята за ямите е твърде древна и обикновено се свързва с хтоничното, подземното царство на мъртвите. Неслучайно в единадесетата песен на „Одисея” е описано как героят Одисей изкопава ров, в който налива вода, вино, мляко и мед; също така и принася в жертва животни. След тези действия душите на мъртвите дошли, за да получат своя дял от даровете.

Но дори и в още по-древни хититски (не хетски!) текстове от Мала Азия се говори за подземни божества, култ към които се практикувал в ями. В България ями се откриват още от края на бронзовата ера, а през късножелязната епоха са разпространени не само в тракийските земи, но и в Румъния, Молдова, Южна Украйна, Крим и дори на Таманския полуостров.

Подобни паметници изчезват около началото на І в., а през ІІ-ІІІ отново се появяват на отделни места. Но това са съоръжения, които нямат нищо общо с ямите от Русокастро, датирани от ХІ-ХІІІ в. Не може да се говори за никаква приемственост – приликите са единствено формални.

В края на археологическия сезон разкритите структури – 10 гроба и 14 ями, бяха защитени с предпазни покрития, а останките от мъртвите са положени в костницата на крепостта Русокастро.



Парчета от керамика, открита при тазгодишните разкопки Скални гробове от некропола

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки