Фалитът на алчната фамилия


Фалитът на  алчната фамилия
25 Ноември 2011, Петък


Да коментираш  политическите действия  и личния  живот на Волен Сидеров е неблагодарна дейност,


Автор: Велизар Енчев

защото въпросната персона  е чужда както на логиката, така и на елементарната хигиена в междуличностните отношения. Дори и тези редове изискват морално усилие, защото е истинска мъка да бъркаш в помийна яма, каквато стана семейната  партия „Атака“.

За нормалността  на Сидеров не съм компетентен и я оставям на психиатрите. А и д-р Николай Михайлов убедено отсече: „За нас, професионалистите на психиатричния фронт, Волен Сидеров не е феномен, а диагноза“.  

Парадоксът е, че вече шеста година в парламента се вихри диагностициран пациент, който е без поведенчески задръжки и е антипод на политическата нормалност и предвидимост. Сидеров е всичко друго, но не и предвидим човек, с когото можеш да обсъждаш бъдещето. Всеки, общувал с него, знае: обещанията му не струват нищо, всяко негово решение е предпоследно.

Как тогава такава неуравновесена  личност създаде първата патриотична партия в България, влезе в Народното събрание с внушителна парламентарна група и още влияе върху политическите процеси?  

Сидеров е случаен политически стопаджия, попаднал в правилното време на правилното място. Корумпираното управление на Сакскобургготски взриви заспалите  рефлекси на избирателите, които видяха в предаването „Атака“ не само отдушник на гнева си, но и алтернатива на властта. Ракетата-носител на телевизионния говорител бе н ационална телевизия СКАТ, дала му трибуна в правилното време.

Дотогава той бе известен само с коментарите си в „Монитор“ и „Земя“ и с комичния си опит да стане софийски кмет от партията на Яне Янев. Всъщност комична бе двойката „Яне-Волен“, избрала за свой символ метални вериги, с които щяха  да оковават монархокомунистическите управници. Десет години по-късно двамата кресливи позьори станаха кротки пудели на милиционерите от ГЕРБ, въпреки лютите им клетви  към бодигарда на Живков и Симеон.

Ако не бе СКАТ, никой нямаше да знае кой е Сидеров и за какво се бори неуспелият първи главен редактор на „Демокрация“. Тази телевизия  го създаде като трибун и го наложи като политик. И в името на патриотичната идея великодушно отмина петната в неговата биография – съмнителната му близост с босове като Илия Павлов и  криминалното деяние „рекет на работодател“. Кой можеше да предположи, че един ден детето ще се отрече от родителите си и ще ги засипе с хули и клевети, от които би се засрамил и Юда.

Понеже стигнах до отцеругателството, нека кажа, че възмездието за  библейския грях застигна Сидеров. От него се отказа доведеният му син Димитър Стоянов, който обвини благодетеля си, че го похитил духовно и го направил жертва на "стокхолмския синдром" – болестно състояние, при което жертвата се привързва към мъчителя си.

Както СКАТ отгледа Волен и му показа пътя в политиката, така и Сидеров е духовният баща на най-младия евродепутат. Но тъй като крушата не пада по-далеч от дървото, малкият Митко се превърна в големия неблагодарник, забравил най-важното - без рамото на пастрока си и подарения му телевизионен ефир, той никога не би припарил до депутатство.

Затова ще припомня на „похитения“ Стоянов: през април 2005 г., в двете стаи на току-що създадената нова партия, Митко търкаше бюрата като момче за всичко и инфантилно се представяше като внука на Радой Ралин. Малцина знаеха, че внучето е син на приятелката на Волен, която в нито един момент не влезе в централата на „Атака“.

Именно задкулисието позволи на амбициозната Капка Георгиева да наложи сина си като водач на депутатска листа в София. От този момент тръгна кариерата на 22-годишния младеж и само след година студентът-първокурсник седна на евродепутатска банка в Страсбург. Преди да е положил първия си изпит по право, момчето с жълто около устата раздаваше правосъдие на европейците.

Това не е естественият подбор по Дарвин. Това бе класически непотизъм, превърнал се в доктрина на партията още в първия ден на съществуването й. Доказателство за бруталната семейщина е и кариерата на престарелия тъст – без съгласуване с ръководните органи на партията, бащата на Капка стана национален координатор на „Атака“, веднага след влизането на формацията в Народното събрание. Така една властна жена облада парламентарната група на една партия (чрез съпруга си), местните структури в страната (чрез баща си) и един стол в Европейския парламент (чрез сина си).

Изживяваща се като кралицата-майка, Капка продължи да кадрува партийните редици, не пропускайки и длъжността "портиер". Без  угризения инсталира вуйчо си за портиер на партийния офис и тайно от самия него го направи собственик на офшорка на Сейшелите. Същата офшорка, поробила десетки редови атакисти и депутати с гаранции за крупни заеми. Последното е отвратителна улика за тази жена, способна на всяка мерзост, за да задоволи нагона си за власт, пари и парижки тоалети.

Неслучайно отделям такова внимание на Капка Сидерова и Димитър Стоянов. Защото майката и синът не бяха безгласни марионетки на Волен Сидеров, а точно обратното – те са в основата на безумните действия на лидера на „Атака“, отблъснали хиляди достойни членове и симпатизанти. Така партията на обезправените българи се изроди в семейна фирма, ръководена не от принципи и идеи, а от себичието на една фамилия, изживяваща се като династия.

Свидетели сме на окончателния разпад на партията на народа, съградена с толкова любов и всеотдайност. Тъжно е, когато идеите се продават за пари, идеалистите се поругават като глупци, а циниците тържествуват. Но още по-тъжно е да живеем с измамата, че разобличената лъжа може да бъде заместена от нова илюзия, че един подлец трябва да отстъпи мястото си на друг негодник, че Капка и син са по-добри от лошия Волен Сидеров.

В този фарс няма добри и лоши. Завесата се спуска над блудкавата атакистка пиеса, в която всички са грешни, но най-много тези, които още унизително превиват глава и търпят диктата на едно болно семейство. Семейство, заменило патриотизма на половин милион българи за едната държавна субсидия. Който днес не си отвори очите за тази тежка истина, той не е способен да отвори очите на народа си.


Анализирай това
Ако не бе СКАТ, никой нямаше да знае кой е Сидеров и за какво се бори неуспелият първи главен редактор на „Демокрация“.


В категории: Анализи , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки