Да си купиш нефт от бакалията


Да си купиш нефт от бакалията
Нефтохимическият комбинат край Бургас бе продаден на „Лукойл“ за жълти стотинки
01 Ноември 2011, Вторник


Когато имам нужда от петрол, ще си го купя от бакалията” – дали пък тъкмо тази крилата мисъл на някогашния министър-председател

Автор: Христо Бурдев

 на Франция Клемансо не е вдъхновила и Иван Костов да продаде българската рафинерия „Нефтохим” на „Лукойл”.
Ще се опитаме да навлезем в темата с  кратко описание на един пожар. През октомври 2006 г. в петролната рафинерия на Литва „Мазейкиу нафта” избухва пожар. Пламъците се виждат от километри разстояние.

Те унищожават част от оборудването и изпепеляват надеждите на литовците да продадат своята рафинерия на Полша на добра цена. Щетите са оценени на повече от 50 милиона долара. Възникват подозрения, че пожарът е предизвикан от саботаж на руските енергийни компании за отмъщение, че литовците не искат да продадат на тях рафинерията. Един високопоставен руски политик ги предупреждава, че са направили голяма грешка.

Но те вече твърдо са избрали като купувач полската петролна компания „ПКН Орлен“ и след много перипетии през май 2007 година литовската петролна рафинерия „Мазейкиу нафта”  сменя собственика си. Общата сума, заплатена от полския й купувач, е почти два милиарда триста четиридесет и четири милиона долара.

Като знаем, че през 1999 г. 58 % от „Нефтохим” бяха продадени за 101 милиона долара, дори математиката да не ни е била любим предмет в училище, можем да се позанимаем с най-проста аритметика, каквато се учи в пети клас. Та тя показва, че щом 58 % са продадени за 101 милиона долара, значи цялата българска рафинерия ще да е била оценена на 174 милиона долара.

Всеки петокласник може да извади 174 милиона от 2 милиарда и 344 милиона (цената, платена от поляците за литовската рафинерия) и ще получи разлика от 2 милиарда и 170 милиона долара. Но тези цифри няма да го впечатлят особено, защото на децата не им е работа да се интересуват от икономика.

Но пък нас например ни интересува колко е загубила България от продажбата на „Нефтохим”? За да сме справедливи, ще се съгласим, че литовската рафинерия е построена няколко години след нашата, а проектният й преработвателен капацитет е 15 млн. тона нефт годишно, докато на „Нефтохим” е около 10 млн.

Литовската рафинерия е по-голяма с една трета от нашата. За да се получи приблизителната цена на „Нефтохим”, трябва  да се извади една трета от цената, която Полша заплати за „Мазейкиу нафта”. И получаваме около един милиард и петстотин милиона долара! Точно толкова заявяват и от „Лукойл”, че струва „Нефтохим”.

Това разбрахме от интервюто с Иван Костов, излъчено по Нова телевизия на 12 август. „Те претендират за 1,5 млрд., които никой няма да им даде... Трябва да се заровя в интернет няколко часа и ще ви кажа колко струва, но струва много по-малко” – рече тогава той, възмутен от тези твърдения на „Лукойл”. Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство –  казваше някога Атанас Далчев.
 
Когато се говори за реалната цена на бургаската рафинерия, не трябва да се забравя и факта, че държавата опрости на „Нефтохим” 170 милиона стари дългове. Като цяло от продажбата на „Нефтохим” България загуби около един милиард и четиристотин милиона долара!  Българската рафинерия беше продадена приблизително петнадесет пъти по-евтино, отколкото струва! И това бе оценено от Агенцията за приватизация като „сделката на 1999 година”.

Всъщност тя наистина бе най-добрата сделка, но за Русия! Когато по време на интервюто водещият помоли  Иван Костов да ни припомни каква беше цената, той отвърна: „Аз не си спомням цената, честно. Аз и не разбирам какъв е смисълът на целия разговор около цената”. Така е! Цената на един подарък няма никакво значение. Важното е подаръкът да бъде от сърце!

Опитват се да ни залъгват като малки деца, че „Нефтохим” – Бургас носел малки печалби – едва ли не работел на загуба! С цифрите във финансовите баланси може да се жонглира по-добре, отколкото го правят цирковите артисти! Истината е, че от преработката на нефт се печели също толкова добре, колкото и от добива на нефт.

Това е добре известен факт! И най-важното – тук е от значение не само печалбата, а придобиването на глобална власт над пазара, за да може да се елиминират конкурентите! След като станеш пълен господар на даден пазар, можеш да правиш почти всичко!

Наричат нефтопреработвателните предприятия естествени монополисти. Да, такива са по презумпция и ако една държава предаде своя естествен монопол в ръцете на друга държава, тя все едно си слага главата на дръвника и се оставя на нейната милост.  Естественият монопол се превръща в политическо оръжие.

Ако Русия иска да наложи някакво политическо или икономическо решение на България, „Лукойл” може с едно завъртане на кранчето да въздейства върху и без това обезкръвената българска икономика.  Поскъпването на горивата води автоматично до нарастване на всички цени – до инфлация.

А ако кранчето се завърти докрай, България ще бъде напълно парализирана. Откакто Иван Костов „продаде” „Нефтохим”, всяко българско правителство е и ще бъде заложник на „Лукойл”, а това значи и на Русия.

„Президентът на една голяма петролна компания винаги е едновременно мениджър и инструмент на външната политика на своята страна. И приватизацията не променя нищо от това.” – заявява в едно интервю бивш президент на могъща френска петролна компания.

Да хвърлим поглед на запад, към великия задокеански съперник на Русия – Америка. През 1948 г. започва осъществяването на плана „Маршал”, известен официално като Програма за възстановяване на Европа. До 1951 г. САЩ изразходват почти 13 милиарда долара за подпомагане на европейските икономики. Над 10% от тези средства европейските страни използват за закупуване на петрол  от Америка.

Американските петролни гиганти принуждават Европа да си плати много скъпо. За три години те увеличават цената на горивата за своите европейски клиенти повече от два пъти. Великобритания плаща по 3.95 долара за тон американско гориво, а Гърция - по 8.30 долара. Защо пък тъкмо на Гърция го продават толкова скъпо?

Отговорът е лесен – това е политическа цена. Чрез нея можеш да оказваш натиск върху някоя страна или напротив, да възнаграждаваш нейната лоялност. По онова време в Гърция се води гражданска война и не се е знаело на чия страна ще се окажат накрая гърците.

Но по-любопитното в споменатата програма за възстановяване на Европа е, че тогава американците не разрешават на европейските си партньори да строят свои рафинерии с парите, получени от плана „Маршал”. Просто защото се опитват да заробят европейските пазари.

Един италианец обаче се опитва да се възпротиви.  Името му е Енрико Матеи. Водач е на най-голямата некомунистическа организация за съпротива в Италия по време на Втората световна война. След края на войната Енрико Матеи застава начело на италианската държавна петролна компания АДЖИП и се опитва да осигури енергийна независимост на своята страна.

Той строи рафинерии и създава флотилия от танкери, за да не бъде Италия зависима от англо-американския монопол. След няколко години независимата политика на Италия дава плодове: между 1959 и 1961 г. цените на бензина там падат с една четвърт.

Нека се спрем отново на понятието „политическа цена”. Ето един пресен пример за илюстрация. На 25 януари 2008 г. Сърбия и Русия подписват договор за продажбата на 51 % от сръбската петролна компания NIS на руския гигант „Газпром нефт”. Цената, която руснаците плащат за половината от нея, е малко над 588 милиона долара, което значи, че сръбската нефтопреработвателна компания е оценена общо на един милиард и сто седемдесет и шест милиона долара.

Общият преработвателен капацитет на двете продадени на руснаците рафинерии в Панчево и Нови Сад, които са част от NIS, е 7,3 милиона тона суров нефт годишно. Нека си припомним, че капацитетът на „Нефтохим” –Бургас е около 10 млн. тона. Значи сръбската компания е с около една четвърт по-малка от нашата. Е, как така, ще попитаме ние, нашата е оценена около седем пъти по-евтино от тази на съседите.

При все, че един прозападно настроен сръбски политик нарече „унизителна” цената, предложена от „Газпром нефт”. Всъщност тази цена бе политическа. Чрез нея премиерът на Сърбия Войслав Кощуница възнагради Русия за това, че подкрепи и продължава да подкрепя сръбските усилия за блокиране на независимостта на Косово.

Дали не пропуснахме нещо важно? Да! Забравихме да споменем за корупцията. Има я навсякъде, но в нефтения бизнес тя процъфтява в огромни мащаби, тъй като става въпрос за най-важната цена на света – цената на енергията! През 2003 г. например избухва корупционен скандал и в Полша.

Германският вестник „Цайт” разказва как „Лукойл” се опитва безуспешно да купи рафинерията в Гданск и предлага чрез посредник подкуп от скромните някакви си 5 млн. долара на тогавашния президент Квашневски. В Полша на „Лукойл” обаче не им провървя. Е, не може навсякъде да успяваш с щастлива лекота както в България.


Сръбската рафинерия   е с около четвърт по-малка от нашата, но бе изтъргувана седем пъти по-скъпо с „Газпром нефт”

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки