Наблизо до мемориала откъм северозападния вход на село Бръшлян се намира лобното място на Равашола
06 Октомври 2011, Четвъртък
В ожесточено сражение с турския аскер край село Бръшлян (някогашното Сърмашик) на 2 април (20 март стар стил)
Автор: Иван Бубалов
загиват за свободата на Странджа и Източна Тракия войводата Пано Ангелов Апостолов от с. Брод, Хасковско, и четникът му Никола Атанасов Равашола от Перущица.
В спомените на съвременниците си Равашола е запомнен с респектиращия си вид и буен нрав. Писателят Петко Росен от лозенградското българско село Ковчас (днес в Турция) пише за него: „Този хъш носеше името на парижкия атентатор, само защото имаше много внушителна външност, та се налагаше, трябваше да носи някакво громко име... Равашола бе висок, много висок.
Черен, с черна ботевска брада, дълги, малко схванати крака. Лете-зиме с високи, силно подковани ботуши, облечен обезателно с черни панталони... Заседнат ли двама – той е третият. Развеселят ли се, запеят ли – той е пръв. Да пази бог, ако спиш на втория етаж (става дума за втория етаж на Минковия хан, ханът на хъшовете в Бургас на ул. „Фердинандова“ 63, б. а.).
Гръмогласният глас на Равашола не само ще те проглуши, но щеш–нещеш ще се принудиш да слезеш или да се махнеш нанякъде, или да се влееш в компанията. Репертоарът му беше кратък: „Тежко, тежко вино дайте“ и „О, мой боже, прави боже“ и дойдеше ли до „А вий, вий сте идиоти“, той цял се преобразяваше на разярен лъв. Удари с подкованите си ботуши и раздруса цялото здание. Улови ли се на хоро, подскачайки да стигне тавана, висящите лампи винаги пострадваха“.
Никола Атанасов заимства прозвището си от това на френския бунтовник Франсоа Клоден Ксенистен – Равашол. Французинът анархист е инициатор на множество атентати и е гилотиниран в Монтбризон през 1892 г.
До 80-те години на миналия век все още няма категорични данни за родното място, рода и фамилните имена на странджанския революционер. Спомените на съратниците му сочат като местонахождение на бащиното му огнище различни български градове като Панагюрище, Батак и Перущица.
По оставени от мен две фотографии на Равашола в перущенския музей, той бе разпознат от възрастни жители на градчето като Никола Николаков. Уредничката Креса Тодорова в изпратено до мен писмо през март 1983 г. изяснява, че с положителност се знае, че около 3 до 5 месеца след Априлската епопея Равашола се прибира с всички оцелели перущенци от Пловдив.
По време на въстанието загиват две негови сестри. Майка му се е споминала още преди бунтовния април през 1976 г. и баща му се жени за втора жена, от която смелият странджански четник има природени братя и сестри. За Никола се знае още, че е участвал в бунта срещу режима на Стефан Стамболов и по тази причина по-късно напуска Перущица заедно с някои свои другари, сред които са Иван Тилев, Георги Натев, Костадин Пейчев, Костадин Долев и др. След това той се озовава в Анхиало (дн. Поморие), където става куриер към пощите.
Днес вдясно от пътя, по който се влиза в странджанското село Бръшлян, се издига мемориал, като върху монолитния мраморен блок е изписано, че на това място в сражение паднаха убити войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Само че засадата, в която Равашолата загива, е по-надолу от това място, докато Пано след преследване от турския аскер намира смъртта си не там, а в Димановата падина.
Крайно време е надписът върху паметника в Бръшлян да бъде коригиран. Ще е полезно за бъдещите поколения да се постави до черковния зид и скромен мемориал с посветителски текст, отбелязващ имената на всички бръшлянци, взели участие в Преображенското въстание през 1903 г., а също и строфите на странджанския химн „Ясен месец веч изгрява“.
