Реквием за един мръсник


Реквием за един мръсник
Георги Марков с третата си съпруга – англичанката Анабел, и дъщеричката им Александра-Райна
24 Август 2011, Сряда


Вече сме наясно в несъстоятелността на защитаваната в стотици публикации и дузина книги измишльотина за паническия страх на Тато


Автор: Борис Цветанов

 от словото на Георги Марков и личната молба на КГБ за съдействие на българската ДС за ликвидирането му.
Ако през 1978 година Георги Марков е представлявал опасност за някого в България, то това е бил „писателят” Костадин Кюлюмов. В литературата той и досега фигурира като приятел на дисидента.

Какво още може да се каже за него. Той е полковник от ДС, създател на прословутото Шесто, дълги години негов първи заместник-началник (дори след пенсионирането му, 12 години продължава да получава и пенсия, и заплата на заместник-началник и да командва парада, според думите на прекия му тогава началник генерал Антон Мусаков).

Целият стаж на Кюлюмов от идването му в София от редиците на неврокопските синекапци (милиционерите в първите години след Девети септември) е свързан със следене на интелигенцията, писателските среди и киното. Натрупал е опит в Москва, където през 1959 г. завършва право.

Той е маниак-графоман, натрупал две дузини книги с неговото име, нито една от които не е написал сам. Което не му пречи да има самочувствието на Нобелов лауреат, апетитно зяпащ към стола на председателя на Съюза на писателите. „Кюлюмов е толкова писател – казва за него брата на Георги Марков, – колкото брат ми му пишеше книгите...”

Допълнителен щрих за него дава в спомените си Димитър Мантов: „Той все съавтори търси – явни и скрити. На мен два пъти ми е предлагал, щял да ми дава материала, за да пиша”.
Генезисът на графоманията на Кюлюмов започва от едно стихотворение, поместено в неврокопското вестниче „Свободна трибуна” през 1944 година.

Написано е, както се е говорело още тогава от загинал вече политзатворник. Първата книга на Кюлюмов, подписана с бащиното му име Спасов, е „Златният зъб”. Съавтор му е известният кинорежисьор Антон Маринович. Първоначално това е киносценарий, по който е заснет филм.

Истината е, че авторът на „Златният зъб” е Георги Марков.
Първата книга на Марков е „Цезиева нощ”, включваща две криминални новели –  „Зелената писалка” и едноименната „Цезиева нощ”. Докато първата е образцова полицейска анкета, втората е класическа загадка на затворената стая.

Георги Марков е изпълнен с намерението да бъде българският Конан Дойл или поне Едгар Уолъс. По това време вече 13 години в България има анатема над криминалното четиво. Георги Марков е пионерът (заедно с Христо Минчев –  „Мълчаливият двубой”) в този жанр. Цялото пишещо войнство се нахвърля срещу младия автор.

Още повече, че книгата светкавично е преведена в СССР в стохиляден тираж. Критическата балтия от страниците и на „Работническо дело”, и от „Литературен фронт” означава ни повече, ни по-малко некролози за литературна смърт на Георги Марков. Сам той си подписва присъдата с устремния си дебют с разказ не къде да е, а в „Народна култура”.

И преди всичко като фукльо в литературните среди, груб, невъздържан с писатели, „обичаше да се прави на важен човек”, твърди за него Александър Бешков. От литературна клинична смърт го спасява Емилиян Станев. „Не е страшно –  казва му –  да се започне с такава книга.

Страшно е да се завърши с такава ...” Балтията, ударена на Марков, е толкова ефектна, че той ще забрави първата си, и то голяма любов, за години наред... А в това време ентусиазиран той е подготвил романа си „Златният зъб”. Това е криминално-шпионска-психологическа драма.

Но криминалният роман за него вече е забранена зона. И подарява ръкописа си на приятеля си от Държавна сигурност Костадин Кюлюмов (все още Спасов), който току-що се е завърнал от Москва. Графоманът безпогрешно разбира, че е напипал златна мина.

И хуква през глава към киното. Антон Маринович току-що е заснел криминалния филм „Нощта срещу 13-и” и приема да стане съавтор за бъдеща кримка. „Златният зъб” се появява и в набираща престиж библиотека „Военни приключения”. Следващата графоманска стъпка на Кюлюмов, вече с тази фамилия, е „съавторство” с низвергнатия от „Стършел” Стефан Гечев, пишещ с псевдоним Венцислав Диаватов.

С властта си на важна клечка в ДС, Кюлюмов урежда скандалния Стефан Гечев (той също емигрира на Запад) за драматург в театър.

Макар „Момичето и предателят” да е написана само от Гечев, тя излиза в новата библиотека за кримки „Лъч” като роман от Венцислав Диаватов и Костадин Кюлюмов.

Това е целият литературен актив на графомана, с което е приет за член на Съюза на българските писатели. Безпрецедентността няма нужда от коментар. Кюлюмов вече е официалният консултант на всички кримки в Българската кинематография.

Андрей Гуляшки пръв влиза в спор с „консултанта” и отказва, като баща на Авакум Захов, името му да фигурира сред сценаристите на „Приключение в полунощ”. И Богомил Райнов ще „тегли една майна” на Кюлюмов, след като той се самоназначава за консултант на филма „Инспекторът и нощта”, сниман по романа му.

С героя разузнавач от Втората световна война Борис Недялков, автор на бестселърите „Под маската на СС” и „Майорът от СС”, пък се стига до вадене на бойния патлак от разведчика по повод обявяването на Кюлюмов за съавтор на сериала „С пагоните на дявола”. С това Недялков подписва литературната си смърт – романът му „Мъгла над Лондон” никога няма да види бял свят.

Така пътят на Кюлюмов до „На всеки километър” се осейва с мръсотии. Има наивници, които и досега смятат, че идеята за този сериал е негова, но не е. Както и че е един от петимата сценаристи. Истинският автор на сценариите, смятани за излезли из под перото на Кюлюмов, е Георги Марков.

За това дълго се шушука. Неизвестен остава обаче друг мръсен номер на графомана. За втория сезон на сериала чрез Яна Пипкова и директора на филмовата продукция Никола Петров, Георги Марков моли министъра на вътрешните работи Ангел Солаков да вземе участие в писането на новите сценарии.

Изпраща три на Костадин Кюлюмов, смятащ го все още за свой приятел. Изгонването на Солаков от МВР покрай аферата „Тексим” е добре дошло за графомана. Кюлюмов представя писаното от Марков като свое.

За да узакони кражбата, два от сценариите оформя в сборника „Урок по толерантност”, без да включва последния епизод от сериала, защото внимателният анализ може да види в него мотивите от известния разказ на Георги Марков, печатан в сп. „Септември” –  „Последният патент”.

След втория сезон на „На всеки километър” Сульо и Пульо се натискат да пишат книжки, които да излизат от името на Кюлюмов. Той вече е Царят на доносниците – създател на Шесто и до Десети ноември се разпорежда със съдбата на българските интелектуалци.

През 1978 година пътят му е осеян с рози и му остава малко усилия към заветното място – столът на председателя на мафията пишещи от „Ангел Кънчев” 5 (Централата на Съюза на българските писатели, б. р.). И всичко може да се сгромоляса само за миг, ако дисидентът от „Свободна Европа” проговори.

Задочните репортажи на някогашния приятел стават кошмар за полковника от Държавна сигурност. В няколко репортажа ни в клин, ни в ръкав дисидентът сипе огън и жупел по загадъчния „полковник К.” Те са Дамоклиевият над главата на Кюлюмов, крепящ се само на една дума от Георги Марков.

Графоманът е принуден да стане и убиец. Колко му е, след като в ръцете му е уникалната възможност да свърши работата така, че евентуалното следствие да реши, че е дело на ДС.

Някогашен авер от годините, прекарани в Москва, му осигурява прашясали атрибути на тайните лаборатории, отдавна забравени и без изглед да се разкрие кражбата им. От тук нататък е необходимо да се намери наемен убиец, което е  лесна работа – досущ като търсенето на съавтор за романите му.

Вероятно във върховете на ДС някой нещо е доловил. Неслучайно Кюлюмов е наказан във връзка с бягството на писателя. Но като цар на доносниците остава недокоснат.

Деветнадесет години след „случая Георги Марков”, вече с диагноза рак, писателката Ивайла Александрова, събираща материали за романа си „Горещо червено”, го описва като „незначително дребно сбръчкано човече, гърчещо се във фотьойла и с мучащи звуци, напъващо се да изрази чувствата си”.


Костадин Кюлюмов Стефан Гечев Оригиналът на „българския чадър”, с който е убит писателят – дисидент

В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки