Унгарски принц умира в русенско село


Унгарски принц умира в русенско село
Гербът на принц Йожеф Ракоци на фасадата на църквата
11 Август 2011, Четвъртък


Тази история е описана от моя вуйчо – доц. Христо Машков, а също и от дългогодишния директор на Русенския окръжен музей Иван Иванов.


Автор: Огнян Стамболиев

През 1973 г. в града на Дунава пристига  историкът д-р Йожеф Бьодай от Будапеща. Той е тръгнал по следите на унгарския кралски син Йожеф Ракоци. Дотогава всички негови колеги са считали, че мястото, където принцът е починал, е град Черна вода, намиращ се в Румъния, близо до Делтата на Дунав.

Но д-р Бьодай открива турски документи, преведени на унгарски през 1911 г, .в които съвсем ясно се доказва, че става дума за село Червена вода в Русенската околия – тогава в рамките на Османската империя. В архивите историкът от Будапеща открива, че Ракоци е погребан в християнска църква в българско село. Това се потвърждава и от предания от с. Червена вода.

Желанието на принца е било да бъде погребан до баща си в Цариград и след временното му погребение тук, неговата воля е изпълнена. А селото е едно от най-старите и с най-богата история в този буден български край. Дало е на България и много прочути личности, сред които много революционери, учени, висши военни, артисти, писатели – Иван Грозев, Стефан Цанев, Илия Киселов, Михаил Михов, Дамян Николов, Христо Стамболиев...

Тук е била сформирана и Червеноводската чета на Тома Кърджиев. През ХVІ и ХVІІ в. дори е било малък град  или както тогава са го наричали „градец” –  административен, търговски и религиозен център с митрополия.

Животът на унгарския престолонаследник Йожеф Ракоци е пример за всеотдайност към народ и родина. Неговият баща Ференц Ракоци (за когото „кралят на валса” Йохан Щраус-син създава прочутия си „Ракоци марш”) организира и ръководи селско въстание, прераснало в общонационална въоръжена революция за освобождението на свободолюбивите унгарци от властта на Хабсбургите от Виена.

През 1704 г. Ференц Ракоци е ръкоположен за княз на Трансилвания, а през 1711 г., след като претърпява поражение от австрийците, емигрира в Цариград, където умира през 1735 г. Синът му Йожеф Ракоци решава да продължи  борбата срещу Виена. През 1838 г. той, заедно с войската си, е настанен от турското правителство на местоживеене в село Червена вода (на 16 км източно от Русе).

През есента на същата година унгарският принц заболява внезапно и умира едва 38-годишен. Погребват го с почести в старата селска църква „Свети Йоан Предтеча”, върху чиито основи е построена сегашната, по-голяма и красива църква.

 Интересното е, че надгробната му плоча с герба на рода Ракоци бива вградена от строителите  във фасадата над главния вход, където може да се види и днес. Релефното изображение на герба на князете Ракоци разсейва всякакво съмнение: в средата на плочата, върху издаден щит, е издълбан образът на голяма птица, която със своите широко разперени криле се готви да излети от колело, поставено върху трихълмие.

А според унгарските историци, изследвали тази интересна и неочаквана находка, и другите елементи от герба са също така ясни и изключват всяко съмнение за неговата автентичност.
Неведоми са пътищата на историята...


Църквата „Свети Йоан Предтеча” в с. Червена вода, Русенско

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки