Как бе предотвратена една война с Турция

Автор: Борис Цветанов

Към него се приближава мъж на средна възраст. Изведнъж в ръката му се озовава бомба. Развива капачката. Фон Папен гледа вкаменен. Но в този миг с атентатора се случва редкия мал шанс – бомбата избухва в ръцете му и го разкъсва на място.
Турската полиция води разследване по натиск от две страни – и от Берлин, и от Лондон. Официална Анкара е в дружески отношения и с Райха, и с Великобритания. Тайните служби на Турция са претъпкани с германски агенти. Дори началникът на един специален отдел в  контраразузнаването е матерният шпионин Герхард Хассе – по документи Азис.
За Гестапо работи началник щаба на армията Мюсеин Баку паша. Купени от Райха са три многотиражни седмичника и един ежедневник, които манипулират читателите. „Руски агенти искаха главата на германския посланик“ – гърмят те. В същото време официална Анкара кокетничи с Чърчил. 
„Всичко, което предприемах – пише той в спомените си, – имаше главна своя цел да подготви почвата за влизане на Турция във война с Германия“. Купени с английски лири турски журналисти отвръщат на германската атака: „Хитлеристката агентура извърши провокация с мним атентат, за да вкара Турция във война с коалицията“.
Истината за този атентат е, че той е дело на НКВД. В Москва става ясно за готвен заговор срещу Хитлер от висши военни, като държавен глава след ликвидирането на фюрера се е предвиждал да стане фон Папен. Сатаната с цилиндър, както са го наричали в Кремъл, е по-неизгоден от Хитлер. Смятало се, е, че веднага ще сключи сепаративен мир с Англия и САЩ.
Активната дейност на Лондон за подтикване на Турция към война започва с директива на Чърчил от 25 ноември 1942 г. за изграждане на нов фронт на Балканите с помощта на Турция. „Балканите са най-неустойчивата и беззащитна зона в нацистката империя“ – твърди той. Историкът М. Матлоф в „Стратегията на коалицията“ пише за голямата заинтересованост на Чърчил от въвличане на Турция, особено на  сухопътната й армия, във войната. Турците са добри войници, смята Сталин.
На 14 януари 1943 г. в Казабланка между Чърчил и Рузвелт са уговорени „всички мерки, които следва да се вземат, за да бъде обявена от Турция война на България и Германия“. В специална шифрограма по-късно английският премиер заявява, че на Турция трябва да се заплати за участието с български територии.
В меморандум от 14 април, разширен на 16 август, Чърчил пише че „правителството на Негово Величество не се счита в никакъв случай ангажирано за просъществуването след войната на България като суверенна държава“.
Подготовката за война не убягва от българското военно разузнаване, което винаги е имало изключително опитни наблюдатели там. Държавният военен архив във Велико Търново разполага с  изобилие от документи.
От тях става ясно, че в Анкара предвиждат присъединяване към Турция на днешните територии на Бургаска, Ямболска, Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска области. Както и че 24 турски дивизии вече са дислоцирани в европейската част на Турция,  групирани в 10 армейски и 1 бърз корпус.
Срещу тия крупни съединения ние можем да противопоставим 15 пехотни, две кавалерийски и 1 бронирана бригада. С положението на българската граница е запознат и Генералният щаб на Райха. Кайтел иска професионален анализ.
Българска делегация, водена от военния министър генерал Михов, се среща с главния специалист по Балканите генерал Йодл и използва ситуацията да изкрънка по-модерно въоръжение. Йодл обещава „значителна военна помощ“, но настоява България „да не прави нищо, което би могло да предизвика у турците чувство за заплаха“.
И още, че „отбраната на района на река Марица ще бъде повишена по невидим, но ефикасен начин“. Това доказва сериозността на положението.
С оглед бъдеща война, военното разузнаване започва събиране на компрометиращи факти за висши турски военни. Така например за дивизионния генерал Билгиани били събрани данни за страстта му към комар и пари. За командващия Първа турска армия Фердин паша – че бил грандоман.
За генерал Сами Омур Таг, че имал слаби ангели, което било подсилено и с компрометиращи го снимки с жени.
В София започва операция по дезинформация на турската агентура. Особено внимание се отделя на главния резидент Ахмед Чечен, подвизаващ се като пресаташе. Като кореспондент на в.  „Улус“ той е изгонен година преди това от страната заради шпионаж, но се върнал с дипломатически паспорт.
От Берлин настояли правителството да го обяви за персона нон грата. Противопоставил се Никола Гешев, чиято дума се чувала и тежала пред държавния глава. По-добре да знаем с кого имаме работа, заявил Гешев, отколкото с някой нов. А и трябва да дадем на турците да разберат, че си затваряме очите, за да направят и те същото с нашия пресаташе в Анкара.
В огромната документална, художествена и най-вече фиктивна литература за полицая-легенда, Гешев е представен като зъл гений, кошмар за съветското разузнаване и българските комунисти. Но освен всичко друго, той  винаги е поддържал своя агентура сред английското разузнаване в София, Анкара и Истанбул.
Преди скъсване на дипломатическите отношения за него в София работи Сийка Славова, през 1942-43 г. в Истанбул – бившият му шеф Петър Амзин и в  английското посолство в Анкара – едно момиче, познато там като Мара, гувернантка в семейството на Елеонора и Дъглас Бъск, който е секретар на посолството.
В София военното разузнаване натоварва агента си – световният шампион по борба Петър Ферещранов, да дезинформира Чечен. Същото искат от него и от бюрото на Гестапо, прикрито като германска визова служба на ул. „Шипка“ 14. Ферещранов вербува Лиляна Владимирова.  Задачата й е да се срещне с Чечен и да завърже познанство.
В общи линии всичко това е представено от Никола Гешев на цар Борис на тайна среща между двамата през май 1943 г. в скрита от външни погледи стаичка в ресторанта на Танушев в Борисовата градина.
„Трябва да се намери начин да се тръшне вратата на Турция към България!“ – вижда като единствен изход Величеството. „Вратата трябва да бъде заключена – съгласява се Гешев, – но ключът не е нито в наши ръце, нито в ръцете на англичаните, ако намеквате за тайни преговори с Лондон. Ключът, който би затворил вратата, се намира в Москва“.
Започва разработката на една от най-сложните тайни операции на суперполицая. Той вече е подал данни за подготовката на турската армия за война и дислоцирането на войската на съветския разузнавач д-р Александър Пеев – учен, историк, журналист, който веднага ги е предал в Москва, уверен, че сам, чрез големите си връзки и познанства с вещи хора, е получил сведенията. Всъщност, дадени му от подставени от Гешев лица.
Нови данни са достигнали по подходящ начин и до главния съветски резидент в София – писателя Кръстю Белев, който никога не е разобличен за дейността си. Тук обаче легендарният полицай удря на камък – Белев поставя сведенията в специалния контейнер в тайника си – едно от казанчетата в тоалетната на Орлов мост, но е забелязан от детето на чистачката. Налага се Белев да бъде арестуван, но по давление на Гешев срещу него никога не е воден сериозен съдебен процес.
Третият, който трябва да разтревожи Москва, е никога неразкритият, действащ под прикритие на търговец и далавераджия съветски разузнавач Гено Цончев. Той е близък и с шефа на Абвера у нас Делиус, и с посланика Бекерле, и най-вече със секретарката му Мадлен Димитрова.
Като допълнителен подарък идва и непредвидено от самия Гешев подкрепление – за подготовката на турците съобщава в Москва работещият още от 1934 г. за съветското разузнаване, толкова рисувания с черни краски от социалистическия реализъм началник на Разузнавателното отделение полковник Стефан Недев.
Така идваме до една от най-големите тайни на Втората световна война. Тя си стои, чакаща все още верния си прочит, в дневника на Георги Димитров. Там е описана среща на Сталин по негова лична инициатива с турския министър-председател Сарачоглу.
Явно предупреден от разузнаването, Кремълският диктатор заявява недвусмислено на Сарачоглу: „Разтревожил сте българите! Не е важно дали българите са прави, или не. Искам да ви предупредя, че ако решите да нападнете България, ще имате работа с мене! Толкова!“
В тоя дух ще е и нашият финал: Ако искате да разберете защо Турция не обяви война на България, въпреки натиска на Чърчил и очертаващата се изгода, да знаете, че е резултат от една от патриотичните игри на неотразимия суперполицай Никола Гешев. Толкова.


В категории: История , Горещи новини