Тези дни една фирма от българския и европейски град, хилядолетния Пловдив, наричан все още упорито от официална Турция „Филибе”, заля пазара с българско олио – марка „Алтън” и листи за българска народна баница „Одрин”! Както е тръгнало така, скоро може да се появи и сирене „Гяур”!
Езикът на днешният българин се промени много, обедня, опростачи се, замърси се, изпростя. От една страна той е подложен на американското влияние с
елементарния American English от телевизията, екшъните и долнопробните шлагери , а от друга – от непрестанната турцизация. Немалко красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско-арабските им синоними. Защо например трябва да казваме: кьоше, адаш, комшия, серт, алъш-вериш, джам, мезе, акъл, сербез, софра, долап, пишман и т.н., и т. н., след като за всяка от тях си имаме своя българска – чиста, звучна и красива. Уж сме се запътили към Европа, където впрочем винаги ни е било мястото, а тези слова ни дърпат към Азия, към Ориента и ни връщат към жестокото и варварско турско робство, което някои безродници сега наричат с евфемизма „османско присъствие”! И пишат похвални оди за убийци като Мидхат паша или отричат Баташкото клане!
Не стига това, ами в красивата ни страна все още не едно прекрасно място се кичи с турско наименование – Кайлъка, Аязмото, Текето, Джендема, Хисарлъка, Дикили Таш, Саръ баир, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа, Тунджа и много други, които само загрозяват родната топонимия с примитивното си, азиатското си звучене! В същото време почти всички народи в стара Европа са били под нечие робство и повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването нещата са си отивали по местата. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу – Херманщадт, нито Вроцлав – Бреслау или Карлови Вари – Карлсбад... Защо не си отговорим на въпроса, има ли в днешна Турция или Гърция, които заграбиха големи части от българска Тракия, съхранени български имена на градове, села, реки, хълмове и местности? Няма! Там освен, че българите са насилствено гърцизирани и турзицирани, са унищожени и последните белези на българщината. И едва ли, след законите от 1934 година, ще срещнете дори едно българско географски или лично и фамилно име. Предишният ни премиер – Кобурга, който дори не е българин!, стигна дотам, че приветства турската гвардия в Анкара на турски! И допусва страната ни за нула време да се осее с хиляди медресета и джамии с кресливи минарета! И да се построи бетонен мавзолей на главореза Енихан Баба, „покорителя на Родопите”, избил зверски хиляди наши деди при това върху старо тракийско светилище!
Това е съвременна България – турски географски имена, по пет пъти на ден стряскащият вой на имама от джамията в самия център на европейската ни столица, турска реч по Националната телевизия, турски сапунки по екраните, чалга и кючеци по тв „Планета” и по Би Ти Ви, турски „културни” центрове в народни читалища и турски „театри” за маанета и кючеци в Разград и Кърджали. Впрочем истинското, българското име на кръстения на страховитите и злокобни кърджалии родопски град е Жерково и е срамно и недопустимо то още да не е сменено...
