И Мехмед Гюджюк със „Стара планина“


И Мехмед Гюджюк със „Стара планина“
Карикатура: Николай Арнаудов
27 Ноември 2010, Събота


Стана вече печална и жалка традиция българският президент Първанов да раздава наградата „Стара планина” – едно високо държавно отличие – на куцо и сакато, на хора, които не само нямат заслуги към отечеството ни, но напротив – най-последователно са работили в негов ущърб. След комедията с награждаването на разбойник номер у нас – Ахмед Доган, сега дойде редът и на турския посланик



Автор: Стоян Георгиев

Мехмед Гюджюк. И то защо? Защото си отивал от България.

Очевидно Първанов пак иска да ни върне към АБВ-то на родната демокрация, както успя да ни натика на дъното с акушираната от него тройна коалиция. Плодовете на това престъпно управление ги берем и до ден днешен, но ловкият политически хитрец отново се кани да яхне народа и да го заглавичква с някакви нови алтернативи. Питам се: откъде ще дойдат новите идеи у Първанов. Още повече, че антуражът му, който се готви да поеме щафетата от ГЕРБ, се състои все от неуспяли политически кариеристи. Ще перефразирам една популярна поговорка така – все едно да направим ново увеселително заведение със стари бар дами.

Но нека все пак да видим за какви заслуги Мехмед Гюджюк получава най-висшето българско отличие. Официалната версия в печата е за „развитието на българо-турските отношения”. Георги Първанов дообясни: „Оценявам високо и интерпарламентарните отношения. В началото, когато бях на посещение в Турция, стокообменът между двете страни беше 1 милиард лева, но наскоро той надхвърли 4 милиарда”. Според държавния ни глава, подписаният меморандум в енергийната сфера подчертавал важното значение на Турция в диверсификацията.

Така е съгласно официланите ни медии, но нека да разгледаме действителните заслуги” на г-н Гюджюк. Дипломатът е навред, където Турско-българската търговска-индустриална камара открива свои регионални поделения. И първата такава регионална камара след София е (представете си!) в Кърджали. Тя бе посрещната радушно и с надежди от кмета Хасан Азис и от областния управител Иванка Таушанова. След което чевръстият посланик Гюджюк веднага се среща с кмета на Момчилград Ердинч Хайрула. Защо ли такова внимание и любов към Кърджалийския „вилает при положение, че Кърджали нито е Пловдив или Варна, нито се отличава с нещо от всеки друг подобен град в България. Но за г-н Гюджюк са важни всъщност сферите на влияние, важни са бастионите на ДПС и апетитите на Анкара, важни са онези очертаващи се анклави, които така овчедушно са готови да подарят на вековните ни поробители плиткоумните и продажни политически марионетки. Всичко това турският посланик миловидно ни го представя със следните сиропирани и многозначителни фрази: „Това е огромен капитал за изграждане на мостове между нас и ние трябва да се възползваме максимално от това обстоятелство”.

Не отрича той, че имало някакви си дребни проблеми между двете страни, но те не били „неразрешими. Може би някои от тези „дребни” проблеми са имотите на тракийските бежанци от Беломорието и Одринско, подложени на зверски геноцид и изтребление от турската държава. За тях нито дума не обели знаменитият дипломат, освен няколко най-общи приказки. А нашите политически хубостници мълчат като млади булки, за да не си развалят розовите отношения със съседите, които „Перла” и „Листопад”, наред с ориенталските чалга ритми и гьобеците, още повече заздравиха. Неслучайно съвременните турски историци настояват пред Европа за пренаписване историята на Османската империя, която разкривала само жестокостите на андолците, които, видите ли, били твърде милосърдни хора. Да, милосърдни са, докато те яхнат и започнат да те стрижат и доят, а понякога и да те набиват на кол. Видяхме пресния случай с гьонсуратлъка и безхаберието на джебелския дерибей Бахри Юмер и на останалите депесарски кметове от Кърджалийския край.

Освен това Мехмед Гюджюк възнамерява да се печатат повече книги на български език за историята на Турция, както и да утвърждава турската културна инвазия у нас. Неговата съпруга пък ни разкри, че Гергьовден не бил православен празник на християнския светец св. Георги, умрял мъченически за вярата, а циганско-турска традиция, както и ред други нашенски фолклорни обичаи изведнъж се оказаха турски. Ако това са заслуги към българската култура, здраве му кажи. Историкът Първанов обаче се прави на ощипан и вместо да си отстрелва муфлоните и козлите, е тръгнал да награждава г-н Гюджюк за цялата му подозрителна дейност с най-високото ни национално отличие. За мене този факт е една от най-висшите загадки за всеки сериозен психоаналитик.

Трябва да признаем, че Първанов не е някакъв феномен. Наскоро гледах в едно телевизионно предаване с каква гордост изперкалият Филип Димитров говореше, че е признал като премиер суверенна Македония. Като се абстрахираме от чисто политическата страна на този деликатен и болезнен за всеки българин въпрос, аз не можех да не се удивя на гордостта, с която този нещастник се хвалеше за тъпото си дело. Не можех да не се поразя от самочувствието му, че бил потупан по рамото от някакъв хитър британски дипломат и ред подобни безумия. Да се гордееш, че си предал ей така – без да се замислиш – изконна българска земя, за която са проливали кръвта си твоите деди, е несъмнено не само връх на глупостта, но и на нещо много по-зловещо, което се нарича предателство. Защо гърците и до днес не признават името на Македония и държат на своето? Нима защото са по-малко дипломатични или пък щото са по-умни от нашенското диване? Ами „смешният плач” на Борислав Цеков от НДСВ за „нещастните малцинства” в България и мазните тиради на Местан колко нетолерантни били българите. Цеков се беше закахърил, че братята-роми, чиито незаконни гета вече са овонили държавата ни, щели да останат посред зима без покрив над главите. В същото време, когато в Несебър и Ченгене скеле престъпниците от ГЕРБ срутват къщите на българи, които се трудят, плащат си тока и водата, както и данъците, г-н Цеков горко рони сълзи за калпазаните-роми. А Местан кудкудяка отстрани за някаква си изветряла „толерантност”, в която не вярват вече и котките у нас. Първанов пък награждава г-н Гюджюк. Мила родна картинка! Имам чувството, че ако днес Левски беше жив, като нищо именно нашият президент щеше да го закачи на бесилото, а след това би възнаградил палача му Хаджи Иванчо с най-висшето държавно отличие заради това, че е построил паметник на жертвата си. И докато Първанов ни убеждава как ще започне от АБВ и ще създаде нов политически бардак с овехтели труженички на Венера, а Бойко се прави на супер герой, докато срива български къщи с полиция и рецидивисти, нашето общество трябва най-после да се вземе в ръце. Защото вече всеки трети българин е с хронично заболяване, а всеки втори – с психически отклонения. А утре?!

И тъй като стана дума за отличия, сетих се за онази прочута сатира на Димчо Дебелянов „Орден”:

Корона кривнал настрана,

с усмивка хитра на уста,

на своя златен трон се качва,

и сред гробовна тишина –

той, горд от тая висота –

великолепно се изхрачва.

И всички храчката следят –

(те виждали са неведнъж

историята вечно съща),

че щом се лепне въз ликът

на някой тлъст държавен мъж,

тя в златен орден се превръща.

Отдавна българският президент се е изхрачил върху нашето достойнство и върху държавните отличия. Крайно време е обаче да разбере че, който не слуша гласа на народа, няма място на политическата сцена.



В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки