Странджа е планина, уникална за България и със своята растителност, и със своя птичи и животински свят, и с множеството си останки от мегалитни древни обекти, и с автентичните традиционни обреди, както и с архитектурата и бита на хората, които живеят на нейната територия.
Обявената за културно-исторически и архитектурен паметник сграда е изградена в типичния странджански стил от намиращите се тук в изобилие ломен камък и дъбови дървета. Долният етаж, изцяло с дебели каменни стени е служел за склад, а в някои други къщи в него са били помещенията за домашните животни, т. нар. дам. Вторият етаж е типично издаден еркерно, като е заобиколен от характерния за цяла Странджа коридор, който опасва цялата сграда в околовръст. Това е може би най-характерният елемент на странджанските къщи, който и до днес не се знае кога точно се е появил в местната архитектура. Този покрит коридор се е наричал стобор или ставара. Той е изграждан под стряхата като е затварян отстрани с отвесно наредени една до друга чамови дъски. Стигаме до най-любопитния елемент в това интериорно решение – тук, в този покрит стобор е бил скътан... нужникът. Да, колкото и невероятно да звучи, странджанци още преди векове са решили въпросът с вкарването на тоалетната в къщата, а не на двора. Още по-забавното, което откриваме конкретно в малкотърновската Икономова къща е, че тук за основа на клозета е използвана, няма да повярвате – древна оброчна плоча!
В етнографската сбирка, разположена из помещенията на старата къща, посетителите може да видят запазени образци на основните глинени, дървени и медни домакински съдове, използвани от странджанци, както и характерните черги и козяци, с които е застилана иначе бедната мебелировка и интериор. Покъщнината е била разположена по тесните дървени полици или във вградените в стените ниши и долапи. Въпреки аскетичното и непретенциозно обзавеждане, и сега се усеща, че в странджанската къща е царял неподправен домашен уют.
Разбира се, фокусът на дома е бил съсредоточен около огнището, организирано в основното помещение на жилището, наричано най-вече „в’къщи”, но срещащо се на места и под наименованията „голямата къща” или „куминят”. Огнището също предимно е било изграждано от ломен камък, преминавайки в конусообразен комин. А на гредата се закачала черга, наречена „пестрило”. Край огнището се държал и съответния необходим за поддържането на огъня инвентар, състоящ се от ръжен (ватраль), пиростия (пироскье), маша (дилафь).
Задължително пред него е била курдисвана малката ниска кръгла масичка, наричана в този край „паралия”, а също и „синия”. Покрай нея се събирала челядта, като единствено бащата и майката са имали правото да сядат на ниските трикраки столчета, а децата се нареждали върху тъканите възглавници (проскефали) направо на пода.
Традиционно странджанските къщи до средата на ХІХ в. са били без прозорци, като осветлението в тях се осъществявало през малък кръгъл отвор с диаметър около 15 см, направен в покрива, близо до стената.
В по-нови времена и в къщите на по-заможните и образовани странджанци стаите са били с характерната градска наредби и с просторни салони. В една от одаите на Икономовата къща в Малко Търново е уредена експозиция с шивашки и кроячни принадлежности. В града естествено е имало и моден шивач. Показано е дори в оригинална рамка майсторско свидетелство на един от тези занаятчии. В началото на миналия век тук е организиран и курс за шивачки с ръководител Филка Григорова. На стената е окачена и стара групова снимка на курсистките в него от 1935 г.
В малкото дворче пред тази историческа къща уредниците на музея са поставили като експонат и една от малкото запазени до днес оригинални волски коли, много характерни за едновремешния транспорт в този край.
И ако магията на странджанските къщи е стигнала до сърцата ви и някога ви се случи да посетите този уникален кът на родината ни, във всяко едно село ще попаднете и на други подобни запазени автентични образци на самобитната архитектура на Странджа. За съжаление много от тях днес са изоставени без грижи и бавно, но безнадеждно се рушат под безмилостното пагубно влияние на трупащите се върху паянтовите им стени години.
Кой е Стамат Икономов
Роденият в Малко Търново преображенец, завършва Военното училище в София, но още като юнкер през 1885 г. взима участие като доброволец в Сръбско-българската война. 15 години служи като офицер в различни части на българската армия, достигайки чин капитан. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание се уволнява доброволно от армията и става делегат на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини, като успоредно с това създава и инструкции за водене на военните действия. По време на въстанието предвожда чета от 100 души, която действа в района на Бунархисар.
