Тази година в средата на юли археолози, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов, ентусиазирано започнаха тазгодишните разкопки на най-големия остров в нашите води на Черно море – св. Иван край Созопол, с идеята да търсят легендарната статуя на бог Аполон, издигала се тук през древността. Но вместо това, те откриха нещо много по-ценно и уникално – реликвариум с мощите на Йоан Предтеча. Всъщност, след като го намериха, те още не бяха сигурни, че урната съхранява наистина очакваните мощи на светеца, известен още и като Йоан Кръстител – един от най-почитаните християнски светци, братовчед на Иисус Христос, кръстил Месията във водите на река Йордан.
Вълнението при отварянето на изработената от алабастър мощехранилница беше неописуемо и за екипа, и за назначената за целта комисия, и за присъстващите журналисти, официални лица и граждани в созополския музей в първия ден на август, но се оказа, че тя наистина съдържа мощи от светеца – един зъб, костици от пръсти, петата и горната му челюст. Увереността, че това са наистина мощи на св. Йоан Предтеча произтича от факта, първо, че те са намерени под светия престол в църквата, носеща неговото име, и най-вече от намерения надпис на гръцки върху кутийката, с която те са били пренесени, който е категоричен, че някой си Тома е донесъл нетленни останки на светеца тук на 24 юни – рождения ден на Кръстителя.
Впрочем за първи път у нас, а и на Балканите изобщо, се открива реликварий на автентичното му място по време на археологически разкопки. Според историка Божидар Димитров, който днес отговаря за вероизповеданията у нас, най-вероятно някой от Константинополската патриаршия, за която се знае, че съхранява мощите на светеца, е дарил още в дълбока древност част от тях на созополския манастир „Свети Йоан Предтеча”. И това не е толкова странно, като се има предвид, че тази обител някога е била един от най-големите царски и патриаршески центрове. В нея се е състояла сватбата на българския цар Светослав Тертер с византийската принцеса Теодора. През 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. Любопитното е, че ст.н.с. Божидар Димитров открива първите данни за този манастир много далече от родината, когато проучва документи в библиотеката на Ватикана. Той е първият ръководител на разкопки тук, започнали преди четвърт век в далечната вече 1985 г. По това време островът е военна зона и е недостъпен за простосмъртни, така че първи тук са копали военните моряци.
Освен манастирския храм, на острова е открит и втори храм със следи от тракийския период. Това дава основание на учените да предполагат, че на това място е била издигната и търсената тринайсетина метрова бронзова статуя в чест на бог Аполон Лечителя.
Другите ценни останки, на които са попаднали археолозите, са тези на скриптория. На съвременен език това ще рече място, където е била съсредоточена книжовната дейност, свързана с преписване, украсяване и подвързване на книгите. Има сериозни данни, сочещи, че тук са се преписвали и изготвяли книги, разпространявани в църквите и манастирите по целия Балкански полуостров, в Русия и Скандинавия, дори и за обителите в Света гора. Много от тях и до днес се съхраняват във ватиканската библиотека. Миналата година тук са открити бронзови щемпели, с които е изработвана изящната украса върху кожените подвързии на тези издания. Вероятно тази „печатница” е функционирала в периода от 1263 до 1629 г. Тогава се предполага, че островът е бил нападнат от казахски пирати, след което животът на него замира, а турските власти разрушават манастира, за да прекратят набезите на морските бандити. По-късно, по време на Руско-турската война, в югозападния край на острова е изграден лазарет за заболелите от холера руски войници. Покрай него има и гробище на споминалите се от болестта солдати. Издигнатият обаче голям дървен кръст, предназначен за обозначи мястото на руското военно гробище, не си е баш на мястото.
Тук издига бялата си цилиндрична снага и един сонарен фар, който, заедно със събрата си на нос Емине, насочва корабите и другите плавателни съдове към просторния Бургаския залив. В интерес на истината първият маяк тук е изграден още след попадането на древната Аполония под римска власт през 72 г. пр. н. е. Неговите останки още се забелязват сред ниската трева.
Остров св. Иван е забележителен и с неговите т. нар. „Подпочвени зайци”. Казват, че те пиели вода само от сутрешната роса и си правили дупки, подобно на къртиците. Тук се срещат още над 70 вида птици, някои от които са включени в световната „Червена книга”. През 1993 г. е обявен за защитена природна територия.
Любителите на подводните красоти, които се гмуркат между острова и Созопол, неизбежно ще попаднат на една неочаквана атракция – вкаменената гора, която морето е покрило с водите си преди цели 70 милиона години.
С откриването на светите мощи на Йоан Кръстител и другите забележителности, които се намират тук, а и се очаква тепърва да бъдат разкрити нови негови тайни, остров св. Иван вероятно в най-скоро време ще се превърне в една от най-атрактивните туристически дестинации по нашето красиво и загадъчно крайбрежие.
По света са известни множество реликви, свързани с името на свети Йоан. Само за отсечената му глава претендират няколко градове в Европа и в Близкия Изток. Главата, заедно с дясната ръка, която светецът е положил върху главата на Христос по време на кръщението му, се явяват най-почитаните светини в християнския свят. Неговите мощи са силно мултиплицирани и вероятно мнозина от тях са фалшиви. Така например се срещат 12 глави, 7 челюсти, 4 рамене, 9 ръце и 11 показалеца. Ислямската традиция смята, че главата му се пази в Дамаск, католиците я препращат в римската църква „Сан Силвестро ин Капите”, една глава има и във Франция, пренесена там от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, една в турския град Антиохия, а също и в един арменски манастир. Традиционно се смята, че нетленната му десница се пази в музея на двореца Топкапъ сарай, заедно с част от черепа, но Цетинският манастир в Черна гора също има претенции, че съхранява въпросната му китка. Подобно желание да се притежават такива безценни мощи е напълно обяснимо, макар да е непонятно откъде се взимат всичките тези нетленни реликви. Но пък за сметка на това, откритите на остров св. Иван светини не са толкова претенциозни и ни карат да вярваме, че не са менте, така че се надяваме тяхната автентичност да бъде потвърдена при предстоящите изследвания.
