На 11 юли тази година Диана Станимирова Иванова от Бургас щеше да навърши 15 години, ако малко след полунощ на 12 април м. г. сърцето й не бе спряло да бие в една от стаите на бургаската болница за активно лечение. Повече от година след нелепата смърт на жизнерадостното момиче, почернените й родители Станка и Станимир Иванови не престават да търсят истината за злочестата участ на дъщеря си. Те не са се отказали да обикалят различните институции и специалисти, за да разберат дали детето им не е станало жертва на некомпетентност или немарливост на цял екип медици, в което са дълбоко
убедени.
Драмата им започва на 10 април, близо месец, след като Диана прекарала стандартната настинка или грип, характерни за ранна пролет. Личната й лекарка д-р Спиридонова й предписала тогава таблетки за смучене, а след като гърлото продължило да я боли, включила и локален антибиотик „Биопарокс“. Всичко отшумяло бързо и единственото дете на сем. Иванови започнало априлската си ваканция в цветущо здраве.
Неведоми са обаче превратностите на съдбата, която свъсва злокобните си сенчести облаци и застава на пътя на слънчевото бъдеще, тъкмо когато човек най-малко го очаква. Така на шестия ден от безгрижната си ученическа почивка Диана се усетила отпаднала, а на другия ден започнала да чувства и болка в гърдите.
Няма да описваме всички перипетии, през които минава семейството, докато детето им не постъпва най-накрая в бургаската болница, където е настанено в детското терапевтично отделение. Оказва се, че вирусната инфекция е атакувала сърцето й и около неговата обвивка се е събрала течност, която го притиска и го кара да бие учестено, за да изтласква достатъчно количество кръв към вътрешните органи.
Приемащата я д-р Праматарова се усъмнила в диагнозата и казала на притеснената майка, че „ако това е вярно, вие трябваше на ръце да я внесете“. Диана е настанена в една от стаите на отделението и с часове при нея не идва никой от медицинския персонал – нито за изследване, нито пък за нещо друго.
После се решава да й се направи електрокардиография и тъй като болницата не разполага с нужната за това апаратура, й е уговорен час в частния кабинет на д-р Орханкелиева. В състояние, при което болното момиче изобщо не е трябвало да се движи, се наложило да бъде закарано на изследването извън района на лечебното заведение.
Кардиографията потвърдила, че има събрана близо половин литър течност в перикарда. По-късно, вече след смъртта на детето, същата лекарка споделила пред познати на семейството, че е трябвало за посъветва майката да тръгнат за София, но й било неудобно от колегите в бургаската болница.
След като Диана се връща в болницата, преместена вече в интензивна стая, лекарите решават все по-оставащото без сили момиче да бъде включено към монитор, който да следи жизнените му показатели. Почти като във филм на абсурдите се започва едно вадене на монитора от кашони, четене на инструкции за инсталирането му, свързване на кабели и датчици – и така близо 2 часа, докато най накрая го мониторират.
Лекарите назначават урбазон, антибиотик и пращат притеснените родители да купят обезболяващи прахчета „Нимезил“ от аптеката, за да облекчат болките на рожбата си. Когато Станка започва настоятелно да се интересува как ще бъде отведена течността, събрала се около сърцето на дъщеря й, медиците отговарят, че това ще стане благодарение на антибиотика.
По случайност майката на приятелката на Диана, която идва да я види в отделението, се оказва, че е юрисконсулт на болницата. Жената веднага започва да звъни по телефоните и също казва на Иванови, че вероятно ще се наложи да отидат до София, но д-р Миразчийски, с когото говорила, се интересувал кой ще плаща за линейката в този случай.
След нейната намеса лекарите се пораздвижили, макар и да мърморили „Подлуди ли сте целия град“! Но момичето вече уринира оскъдно – бъбреците й вече са отказали поради влошеното си кръвоснабдяване. Става ясно, че и очакваният дежурен кардиолог д-р Читаков е отказал да консултира случая, тъй като не бил специалист по детска кардиология.
По ирония на съдбата по същото време в Бургас се провежда Национална конференция на кардиолозите. Всички светила в тази област са буквално на една ръка разстояние от болницата, но едва за другия ден е уговорена консултация с доц. Лачева, завеждащ интензивното отделение в клиниката по детска кардиология и кардиохирургия – София, която също е в града на научния форум.
Късно вечерта, към 23 ч. на 11 април, болното дете е посетено от единствения детски кардиолог в морския град д-р Ралева и съпругът й д-р Ралев. Те правят кардиограма, на която виждат нещо обезпокоително, и след като излизат от стаята, медицинският персонал започва да търчи, да взима кръв на детето и се свиква консилиум в състав д-р Ралева, д-р Шивачева – началник на детско кърмаческо отделение и д-р Праматарова – началник на детско терапевтично отделение. Те успокояват майката, че все пак антибиотикът не може да повлияе веднага и назначават „Кордерон“, след което си тръгват.
След полунощ състоянието на Диана рязко се влошава. Сестрата откача от стената някаква кислородна маска, от която пръска вода, дежурната д-р Чолакова три пъти набира номера на реанимационния екип, правят изкуствен масаж на сърцето, но въпреки това в 1.20 ч. момичето издъхва.
„Мнението на всички кардиолози, с които говорихме по-късно бе, че е трябвало да се направи пункция, за да се изтегли насъбралата се в перикарда течност. Ако сърцето се бе облекчило, шансовете за благоприятен изход щяха да са огромни. Това не е заболяване, от което трябва да умират децата ни. Вече има много модерна апаратура за тази цел, но дъщеря ми трябваше се лекува с специализирана клиника“. Впрочем така пише и в медицинските справочници на тема перикардит – „Когато има събрана течност в перикардната торбичка, която не намалява от провежданото лечение, се прибягва до отстраняването й с изтегляне чрез пункция или дрениране. Заболяването приключва с пълно излекуване“.
След кончината на детето си, родителите изискват от болницата цялата документация около заболяването, лечението и смъртта му. Следват безкрайни разтакавания, докато най-сетне се сдобиват с нея и установяват фрапиращи неща. Подписът на майката върху формуляра с информацията за пациента/родителя е фалшифициран. И това е потвърдено впоследствие с графологична експертиза.
Писани са часове, в които са правени уж изследвания, в които детето не е било в болницата, а на прегледи извън нея. Иванови се съмняват, че цялата История на заболяването е писана впоследствие, тъй като оригиналната, видяна преди това от бащата в отделението, била изписана по съвсем различен начин, със задрасквания, които сега ги няма.
Сред документите откриват и фиш от изследвания на урина на името на... Димана Стаматова на 2 години! Майката е ужасена и от факта, че болница, която обслужва над 400 000 пациенти годишно, разполага само с един реанимационен екип. „Кой решава, ако в даден момент случаите, които изискват неговата намеса са два, на кого да се помогне – пита се тя. – Те богове ли са, че да взимат решение дали моето дете, или някои друг ще оцелее“. И друга мисъл не й дава мира. Специалисти са й подхвърлили, че изобщо не е трябвало на детето да се дава „Кордерон“, който наистина намалява учестения пулс, но в случая това е ставало, за да може сърцето да компенсира натиска на събралата се около него течност и да успее да захрани с кръв останалите органи. А под въздействието на кордерона, неговият ритъм се е забавил и това е намалило кръвоснабдяването им. Нелогично е и прилагането на терапия с „Урбазон“, който всеки знае, че задържа течности в организма.
Странни са заключенията на съдебномедицинска експертиза, направена от специалисти по съдебна медицина при МУ „Проф. д-р П. Стоянов“ - Варна. Тя приема, че „назначеното лечение е било правилно, но „би могло да бъде и по-комплексно“! В нея се признава също, че има известни нередности в документацията и че „недостатъчно периодично е отразявано състоянието на Диана през деня на 11 април за пациент в интензивна стая“.
Изтъкнато е още, че „би могло медикаментозното лечение да се интензифицира с приложението на средства, стимулиращи и отбременяващи сърцето, нормализиращи кръвообращението, което обаче по принцип изисква лечението в интензивно отделение, а не в интензивна стая“. Въпреки че в МБАЛ-Бургас детско интензивно отделение няма, така и никой не предприема нищо страдащото момиче да бъде откарано в София или дори в по-близкия Ямбол, където има модерна кардиологична клиника.
В крайна сметка експертите смятат, че в разглеждания случай основна причина за неблагоприятния изход на заболяването, покрай всичко останало, има и липсата на възможност за класическо интензивно лечение в условията на детското терапевтично отделение и приемат, че „потенциално Диана би имала по-големи шансове при лечение в специализирана кардиологична клиника“. Отбелязват също, че би било удачно едно по-своевременно консултиране на детето с д-р Лачева, която по това време е била в Бургас.
Те не намират и достатъчни основания за включването на кордарон в лечението на детето на 11 април вечерта, „тъй като предоставените ЕКГ записи показват синусова тахикардия“. Но въпреки всичко това, казано някак си под сурдинка в съдебномедицинската експертиза, нейното заключение е, че „неблагоприятният изход на заболяването в случая се дължи по-скоро на неговия ход, отколкото на пропуски или неправилно лечение“.
Почернените родители приемат като подигравка и становището на Клиниката по детска кардиология в София, подписано от националния консултант по детска кардиология д-р Маргарита Цонзарова, че от представената документация са налице сигурни данни за тежко засягане на миокарда с перикарден излив, но е назначено „подходящо лечение, което е в съответствие с – забележете – европейските препоръки за лечение на заболяването и правилата за добра клинична практика“.
Загубилото единственото си дете семейство не спира да се надява, че все пак ще бъде възбудено съдебно дело срещу медиците, отговорни за смъртта на дъщеря им, въпреки че четирима прокурори досега са отказали да се заемат с това. Правят го не за себе си, а за да спасят други деца като Диана, които може да изпаднат в подобна ситуация. Станка и Станимир Иванови просто не се примиряват с оправданията на всички, че „ами има проблеми в здравеопазването, ами липсват средства и пр.“ Защото все пак става дума за един напразно и нелепо изгубен човешки живот на едно неживяло още момиче, което повече няма да слънцето в усмивката си и няма да може в неделя да отпразнува 15-годишния си рожден ден.
