Едва ли има човек, който би отказал с държавни пари да си вдигне личен палат. Че после да не се охарчва въобще и при поддръжката му. На пръв поглед изглежда, че няма как да стане. Особено, ако говорим за държава, управлявана от такъв праведен и справедлив премиер като Бойко Борисов. Който едната седмица се заканва да коли и беси елктроразпределителните дружества, а на следващата им продава още държавни дялове. Или пък първо се пени срещу производителите на алкохол, а сетне нищо не им прави. Зер, постоянно има някакви избори и винаги си трябват по един-двама алкохолни босове за спонсори на съответните кампании.
Но най-вече подобна далавера не може да се случи, ако президент на държавата е достоен човек като Георги Първанов, който никога не лъже. Даже, когато тъкмо се е
върнал от отстрелване на кози и вълци, Първанов е най-честен с електората: той по вълци и кози – ма моля ви се, никога не би убил животни! Най-много да е настъпал две-три мравки по пътя си.
Както и да го гледа човек работата със строежа на частен палат с държавни пари изглежда като кауза пердута. Но затова са медиите – да разясняват на народонаселението какви права има. А в България съвсем точно всеки гражданин има право да си гради частно с пари от държавния бюджет. И не стига това, ами после съответните ръководители на държавата дори пристигат на мястото на постройката, за да му тропнат на новия собственик и едно хорце. Може и две.
Разбира се, за да се случи всичко това има едни малки изисквания, които трябва да бъдат изпълнени и които ние ги описваме в нужната последователност.
На първо място трябва да се избере подходящия терен, който се ползва с така наречената екстериториалност – място, където не важат законите на съответната държава, а други.
В България има две такива територии, изпълняващи това изискване. Едната се намира в община Дупница, а другата е в Правец. И двете са достатъчно големи. Общински и държавни терени там има бол. Както Дупница, така и Правец са сигурни места за живот, защото са населени с по сто мутри-охранители на жител. Спокойствието е подсигурено и от десетки камери, дебнещи зад всеки ъгъл. Тяхната цел е да следят кой злосторник се опитва да наднича в строения с държавни пари частен имот.
В първия град обаче мутрите първо бият, а после питат кой си, докато във втория са по-интелигентни. Там първо камерата те засича, после те проверяват в един масив. Разпознават те кой си и що си и тогава вече пристигат мутрите да се заемат с теб. Затова нашият съвет е да се спрете на Правец.
Следващото условие е да си закачиш местния кмет, администрацията му и целия общински съвет, така че да се получат кукли на конци. Тук има известен проблем, защото и в Дупница, и в Правец местната власт вече е окачена. Но пък човек винаги може да прояви находчивост и да се намести сред кукловодите.
Третото изискване е да си представител на руска компания в България. Русия е огромна територия с много петролни дружества. При повече късмет няма как да не се намери едно, което да представляваш в малката балканска страна.
Има и четвърто условие – да си син на комунист-милионер. Но пък като се поогледаш из България – милионерите до един са или довчерашни комунисти, или техни синчета и щерки. Все ще изровиш в рода си някой, дето да е хем ортак на другаря Тодор Живков и БКП, хем да е затънал в капиталистически пари.
И ето сега идва последното условие – да се казваш Валентин, баща ти да е Васил и да имате златна фамилия. Изпълниш ли и него, значи спокойно можеш да опънеш шезлонг в центъра на избрания терен, защото всеки момент ще пристигнат Бойко, Първанов и градските общинари с парите, за да дадат начало на строителството. Те би трябвало да носят кеш 5,75 млн. лева и да ти представят документи, с които ти подаряват общински сгради за още към 50 милиона.
Сумите не са изписани едно към гьотере, а са изчислени според налетите в джоба на единствената фамилия, която засега изпълнява и петте посочени условия. Синът Валентин, който е представител (макар и със силно разклатени позиции напоследък) на руската петролна компания “ЛУКойл” и бащата Васил, който пък е комунист-милионер, до ден-днешен са получили именно толкова. Но тъй като премиерът Бойко Борисов постоянно насочва нови и нови траншове към тях, е напълно възможно цифрата вече да е скочила на към 70-80 милиона лева.
Имотът на Валентин и Васил, който държавата и местната община обгрижват, е голф-комплексът в Правец. От 2007 година до днес там са налети точно 5,75 милиона лева с ДДС, взети от българския данъкоплатец, а двамцата са получили и общински сгради, пръснати из цял Правец и строени пак с народни пари, като подарък. Тоест, цялото население на България съвкупно и неуморно се е трудило години наред, за да задели от парцаливите си заплати милиони, които да бъдат дарени за палатите на фамилия Златеви.
В добавка Семейството е получило и послушанието на всички държавни контролни органи, но най-вече мълчанието на медиите, които денонощно се занимават с отрязаните четири крака на едно куче, но не и с това къде отиват милионите от бюджета.
Единствената организация у нас, която се осмелява да говори за целия този цирк – Сдружението за насърчаване на гражданската активност в Правец, публикува в началото на юни Бяла книга на беззаконията, свързани със Семейството. В нея са изредени всички държавни и общински облаги, с които се ползва фамилия Златеви. 2 726 400 лева държавата е отпуснала на Семейството чрез регионалното министерство.
Тези пари са отишли за изграждане на битова и дъждовна канализация по улици в квартала на голф-игрището, а заповедта за превеждането им е подписана още при тройната коалиция от министър Асен Гагаузов. Но да не си помисли някой, че справедливият премиер Бойко Борисов, който толкова ненавижда делата на предшественика си Станишев и неговите министри, е решил да ревизира сделката Гагаузова. Няма такова нещо!
Други 2 392 146 държавни лева пак Гагаузов (и отново без сега Бойко да има нещо против) е дарил на Златеви, за да си изградят канализационен колектор за фекалиите, които голф-комплексът и хотелската част към него ще произвеждат. За да има Семейството винаги прясна вода в палата си се е погрижила – познайте кой? Ми държавата, разбира се. Правителството им е подарило 345 002 лева, за да си вградят външен довеждащ колектор за прясна вода.
Голф-клубът е голям и не може да се побере само в някаква си незначителна територия. За целта той се е ширнал по поляни, реки, язовира на Правец и местността Скърнава. За да се извърши трасировка там правителството е наляло още 287 058 левеца.
Като фирма-изпълнител на заданието пък общината в Правец е определила единствено правилната – “Тера тур сервиз”, чийто собственик е комунистът-милионер Златев-баща. Какво е голф-игрище без хубава улична настилка. Държавата се е погрижила и за това. Но този път, за разнообразие, парите ги дава не регионалното министерство, а Държавен фонд “Земеделие”. 1 331 324,50 лева са харизани на Златеви да си благоустроят комплекса с красиви и равни пътища.
Естествено, ако се попита Борисов как става така, че в години на недоимък, когато няма пари за пенсии, няма за строеж на атомна централа, за заплати, дето се вика за нищо няма пари, има милиони-бол за Златеви, той ще каже, че нищо не им е давал. И ще е прав. Защото официално, за замазване на очите, всичките тези милиони Станишев и Борисов ги даваха и дават не директно на Семейството, а като държавна помощ на община Правец. А вече общинските съветници в градчето автоматично и единодушно редовно гласуват сумите да се пренасочват на секундата към частния голф-комплекс.
Това стана възможно, понеже Златеви създадоха най-уникалната възможна форма на собственост. Голф-комплексът хем е техен, хем обаче прехвърлиха на общината цялата му инфраструктура, за да я поддържа. Така държавната и местната власт, а с тях и всички данъкоплатци в България, ще са денонощно и целогодишно в харчлък, докато за Златеви остава единствено да прибират печалбите. Е те това е успешен бизнес – прехвърляш пасивите на някой глупак, а активите държиш за себе си.
Но има и още - в Бялата книга е описано, че до момента съветниците и кметовете на Правец (сега Никола Нитов, а доскоро Красимир Живков, когото Бойко си назначи за областен управител на София) са прехвърлили в активите на Семейството и общински имоти за десетки милиони левове. Това са сгради, разпръснати из цял Правец, строени пак с пари от данъци, за които Живков и Нитов сключиха договори за уж публично-частно партньорство със Златеви. Официално Семейството обещава да инвестира в тях, а общината участва в общата фирма с апортна вноска.
На практика Златеви постоянно увеличават уставния капитал на съвместните дружества, а тъй като общината няма как да се присъедини с още пари, каквито няма, се принуждава или да намалява дяловото си участие като губи сградите, или да влага още апорти. Така един ден Правец ще се окаже град, чиито обществени сгради са изцяло частна собственост на Семейството.
Както можеше и да се очаква, Бялата книга бе посрещната на нож от всички кукли на конци в общината. Само седмица, след обнародването й, съветниците в Правец се събраха на 15-ти юни на извънредно заседание, за да я заклеймят. Те гласуваха единодушно специална декларация, на която поведението на Сдружението за насърчаване на гражданската активност и на неговия председател Павлин Цветков се определя като нарушаващо “нравствените правила за поведение”.
Терминология, характерна за комунизма и от която следва да се разбира, че едва ли не Цветков не е описал как същите тези съветници работят за частния интерес на един комунист-милионер и сина му, а е издал порно-роман. А местната газетка “Правешки глас”, без да е публикувала и ред от Бялата книга, я охули като вредно и опасно четиво. Същото, впрочем, стори и кабелната телевизия на Ботевград, която обслужва целия регион.
Но най-вече обслужва Семейството и интересите му. Но това е то същността да си кукла на конци в град като Правец – имаш свободата да седиш като общински съветник на стола си и да чакаш кога Семейството ще издърпа някой конец, с който ще ти вдигне ръката да гласуваш срещу враговете му.
