Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници
Герой от Сръбско-българската война е архитект на едни от най-красивите сгради в крайморския град, но има неизвестни факти от неговата биография
Автор: Проф. д.и.н. Иван Карайотов
В историята на урбанизирането и модернизацията на Бургас след Освобождението едно име се откроява с особена слава – това на знаменития италиански архитект Рикардо Тоскани. Някои от проектираните от него къщи, като Родевата и Бозвелиевата, сега са известни ресторанти и техните собственици използват името му при рекламирането им.
Много е писано за неговата мащабна дейност в крайморския град, но животът му преди идването тук досега винаги е оставал забулен в сумрака на изминалото време. Напоследък с помощта на художника Кольо Кехайов успях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски архитект.
Според далечната потомка на Тоскани – госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 г. в градчето Индуно Олона, което се намира в областта Ломбардия, недалеч от провинциални център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била владение на Австрийската империя, но в ранната му младост през 1876 г. австрийската зависимост била отхвърлена.
Точната дата на пристигането на Рикардо Тоскани в България засега остава неизвестна. Можем да предположим, че след завършване на политехническо образование в Италия той е пристигнал в нашето Отечество през 1883 година. Тогава именно, след подписване на конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя, се продължава строителството на международната ж. п. линия в сектора от Саранбей (Септември) до София.
След тази дата италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности и голяма група италианци, ръководени от инж. Бартел пристигнали в България. Сред тях със сигурност е бил и Рикардо Тоскани, който трябва да е бил един от лидерите сред своите сънародници.
До този извод стигаме на базата на свидетелството на военния историк генерал Йордан Венедиков, който в книгата си „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 г. на стр. 120 отбелязва героичното участие на италианските работници във военните действия срещу подтикнатото от Австрия нахлуване на сръбски войски в България.
Тогава 70 инженери и работници сформират италианското Дружество за взаимопомощ „Mutuo Soccorso” и заедно с цялата си техника и голямо количество санитарни материали се присъединяват към защитниците на току що обединена, макар и частично, България.
Председател на „Mutuo Soccorso“ бил Рикардо Тоскани и това говори за неговия организаторски талант, който той тепърва ще проявява при урбанизирането на Бургас.
Генерал Венедиков подчертава великодушието и безкористния ентусиазъм на младите италианци като изтъква отказа им от обезщетение в полза на семействата им, в случай че загинат в сражение. На първо място в съчинението на Венедиков фигурира името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.
С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците допринасят за спасяването на голям брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях загиват в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специален медал за гражданска доблест знамето на италианската доброволческа дружина „Mutuo Soccorso“.
На лицевата страна на медала е гравиран герба на Италия и с големи букви е написано “AL VALORE CIVILLE”(За гражданска доблест), а на опакото в дъбов венец с панделка специално е отбелязано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с малки и големи букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/ 18 al 29 Nov. 1885” („на бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”).
Датите на тези сражения, които са широко известни, всъщност могат да ни послужат като „граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е дошъл в Бургас. Това би могло да стане в 1886 г.
Лидерските качества на арх. Тоскани се проявяват и при строежа на бургаската катедрала „Св. св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й, той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли.
В книгата си „Светилото” Вида Буковинова споменава имената на повече от 10 италиански работници, но нито едно от тях не съвпада с имената на доброволците от „Mutuo Soccorso“, цитирани от генерал Венедиков.
Авторката на книгата за църквата „Св. св. Кирил и Методи” е издирила изключително ценна фотография, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е председател на Църковното настоятелство по време на строителството.
На снимката пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и др. Присъстват също така италиански и български строители.
Отпред са насядали дечица – тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на снимката. Той става сливенски митрополит през 1897 г.
Италианските работници и няколко вече оформени каменни детайла могат да се считат за доказателства, че снимката датира от един по-късен момент от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия архив Буковинова пише, че те са работили през 1898 и 1899 г. С голяма доза сигурност можем да твърдим, че тази ценна фотография се датира от 1898 година.
Италианският консул в града и началник на Фаровата служба от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия архитект да проектира и строи много други обществени и фамилни сгради в Бургас.
Подписът му стои под проектите на редица красиви постройки в Бургас – хотел „Империал”, „Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, д-р Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др.
Художникът Кольо Кехайов ми предостави една скица от проекта на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем: „Съставилъ Р. Тоскани“. Интересно е, че архитектът се подписва едновременно на български и италиански. Това недвусмислено говори за неговата дълбока любов към България и преди всичко към Бургас.
Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той съвършено ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила преди всичко в Бургас. Сега, ако потърсите името му, изписвайки на търсачката на Гугъл неговото име на италиански, то няма да се появи.
Става обаче очевидно, че в малкото му родно градче Индуно Олона е роден само един знаменит състезател по колоездене – Луидже Ганна (1883-1953), станал шампион при Обиколката на Италия през 1909 г.
За бургаския архитект Рикардо Тоскани, колкото и да търсите, няма да намерите нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с надежда да оздравее, заедно със сина си той отива в Котел и там днес почиват тленните останки на този знаменит бургазлия, вградил завинаги сянката си в най-представителната сграда на Бургас – катедралата „Св. св. Кирил и Методий”.
